Не исках да бързам да пиша, защото исках да видя отново "Walk The Line", та евентуално да разбера какво му е било сладникавото. Е, тая вечер реших да си направя кефа и... филмът е все така разкошен.
Да, сигурно са го напудрили малко, за да се харчи в Америка, но не може да се нарече сладникав - по никакъв начин.
Онова, което аз виждам в него - една красива и много истинска история
за една огромна любов, каквато е била тяхната.Рийз пее изумително, това никой не може да го отрече, неслучайно получи и Оскар за ролята си. Отново признавам, че я харесвам много повече от самата Джун. А Хоакин Финикс прави и невъзможното: естествено е да не звучи като Джони, но и Джони е единствен и неповторим. Но е факт, че мистър Финикс се старае ужасно много и му свалям шапка, че се е навил - ролята не е никак лесна, а хората обичат Джони Кеш и не биха се примирили с посредствено изпълнение. И, най-важното, историята е разказана така, че хем мога да повярвам, хем ми става топло, докато гледам.
Има химия между двамата, но и всичко е много умерено и контролирано.
Музиката дори не я коментирам - обожавам песните на Джони Кеш, а с гласа на Рийз и тези, които пее като дуети с Джун, ми харесаха.
Хора, честно, какво бихте могли да не харесате на тоя филм?

Аз имам само една забележка -
много претупаха нещата с възстановяването, те наркоманите не се оправят след 2-3 дни абстиненция, но явно са решили, че ще утежнят филма прекалено, или че ще го удължат твърде много (а той не е кратък и без това). От всички филми, които някога съм сваляла на лаптопа, само той ми е запазен на харда, което си е показателно. И което е и причината тая вечер да го изгледам отново. И си ми харесва все толкова много.