Казусът "Опиц"

[MidwinterSun]

Ооок.. явно пак ще се цитираме...

(...) съдът приема твърдението на подсъдимия, че при приземяването си пострадалия Я. го напсувал, последното не е от естество да обуслови афектно състояние у подс. О., (...) Тя [експертизата] също така приема, че тези емоционални преживявания по своята интензивност, повлияване на съзнанието и фази на протичане не покриват параметрите на преживяване съответно на „уплаха или смущение”. (...)показанията на св. О., депозирани на л.134 от д. пр., където последният твърди, че не му е направило впечатление баща му да е притеснен за нещо. Това означава, че обясненията на подсъдимия, [„Страх ме беше, разбира се, че изпитвах страх” и „В момента, когато пострадалият тръгна към мен аз се уплаших, почувствах страх”] противоречат на изложеното в показанията на св. О., който като син на подсъдимия възприемайки го непосредствено след изстрела не е констатирал притеснение у баща си в процесния момент. Заявеното от подсъдимия пред съда, че пред него е скочило момче, с атлетична фигура което го уплашило, не се подкрепя от доказателствата по делото. Видно от СМЕ на труп № 124/07 г. Я. е бил с ръст от 170 см, средна охраненост, с добре развита мускулатура. От друга страна, подсъдимият е висок и едър мъж. Сам той в обясненията си пред съда признава факта, че е по-едър и по-висок от пострадалия. (...) Освен това последователните действия на подсъдимия след произвеждането на изстрела (...)говорят за целенасочени, подредени, а не хаотични действия. (...) [съдът] прие, че той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си (...) Същите не са били от естество и характер да повлияят съществено на поведението му, което е било активно, последователно, сложно и подчинено на съзнателния волеви контрол.

Ето това е счел съдът.

[Ангел]

Изпревари ме с цитирането за 2 минути
Както и да е... Предвиждам че темата ще стане място за изразяване на мнение и изливане на емоции, независими от обективните факти и истина.
Може и да продължа да се включвам, но би било инцидентно и по изключение.

[fak]

демек същото
само дето е спестено, че по-едрият и по-висок мъж е всъщност 63 годишен полусляп старец.. пренебрегнато е неговото твърдение, че се е уплашил при скока на момчето, а се взима предвид показанията на сина му, че баща му бил спокоен.. Бил е спокоен тогава, щото е видял как крадецът бяга...
а страхът, както идва, така и си отива - за секунди.

Тогава какъв е смисълът на последното ти мнение?

Имам проблем с начина по който възприемате някои хора присъдите. В смисъл щом съдът се е обосновал в смислен и логически свързан текст всичко е ок и останалите нямат достатъчно правна култура.. ?!
и според някои хора обективните факти са само тия в решенията на съда, а другите факти не са обективни

не смятам, че дадена присъда, дори била тя и от вкс, решава справедливо казуса, още по-малко да приключва вълненията ми по него. това е смисълът на всичките ми мнения.. чудя се..

И после.. темата е за мнения и за лични коментари на присъдата, на казуса, на помилването.. Мотивите и присъдата можем и сами да си ги прочетем.

чудя се, поставяйки себе си в идентична ситуация, как бих реагирала. И не точно дали бих стреляла, а дали бих се уплашила..

Питам същото и вас?
Има ли уплаха тука или няма?!

Ама заеби го кво е казал съдът. Съдът не заслужава уважение. Съдът вчера оправда Марио Николов за престъпление, за което в германия неговите съучастници вече са излежали присъдите си. А нелепостта е толкова голяма, че член на всс, съдия, съдия! от ВСС!! каза по бтв, че марио николов всъшност е виновен.. тва е съдъ!

[MidwinterSun]

63 години хич не са толкова много, че да го наричаме старец. На някои хора във форума родителите им са на по толкова, пък не са тръгнали да се разхождат изнемощели и прегърбени с бастуни.
И сляп с едното око не е равно на полусляп. При случаи на глаукома, много хора твърде късно разбират, че са изгубили зрението с едното си око, просто защото не прави чак такова впечатление.

Мър, мислиш афектирано. Не е същото, никак даже. Имаме информация за това как се е държал Опиц не само преди, а и след изстрела. И не, страхът не си отива ей така, за секунди. Страхът е свързан с хормонални промени в тялото, отделяне на високи нива на адреналин и прочее, които не изчезват с едното щракване на пръстите. Именно затова показанията на сина, който вижда баща си непосредствено след изстрела са толкова показателни.

И да, приемаме мотивите на съда за обективни факти. Кое да приемем за обективно - своеобразното тълкуване на ситуацията на някой незнаен журналист от рандъм интернет медия? В мотивите на съда винаги се излагат твърденията и на двете страни и едва след това съдът дава обяснение за това, което счита за правилно. Човек винаги може да види и двете гледни точки.

Ако ме питаш мен как бих реагирала - ами не, не бих се уплашила. Няма място за уплаха, аз държа огнестрелното оръжие и заплашвам живота на другия човек. Нямам основание за уплаха защото имам достатъчно разум в главата си да преценя, че другият не е достатъчно тъп, за да тръгне да ме напада. Той не би могъл да има в главата си друга мисъл освен мисълта за бягство.

И накрая, малко офтопик, но все пак съществено да отбележа: Чудя се кога хората ще започнат да правят разлика между съдебно и досъдебно производство. Сиреч - между съд и следствие. Май никога.

[Ангел]

Само дето съдът не си ги съчинява ей-така обстоятелствата. За липсата на уплаха се вади заключение след тройна съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от независими вещи лица, които нямат никакъв интерес от развоя на и резултата от делото. Това е обективно.

Присъдите/решенията възприемам на „малко“ по-широка база от простата логическа свързаност, консистентност и смисленост на текста (защото и повечето художествена литература покрива тези критерии).А и фактите и анализът им се разглеждат в мотивите. Също така, трябва да се има предвид, че всяко дело си е само за себе си. Обсъжданото дело не е и не би трябвало да бъде разглеждано в контекста на което и да е друго. Отклонявайки се съществено от темата, вмятам че съдът съвсем спокойно може да не е виновен за оправдателната присъда на Марио Николов: ами ако в досъдебното не са събрани годни доказателства за вината му; ами ако е заплашил/бутнал на прокурора да не си свърши работата (или някой негов покровител); ами ако прокурорът просто е бил некадърен? Не би могла да търсиш отговорност от съда, при подобни условия... Запознала ли си се с мотивите за оправдаването му, че да твърдиш, че грешката е в съда? Съдът работи с това, с което има, и с това, с което има право да се сдобие по собствена преценка.

Стига с отклонението...
И не, не вярвам да бих се уплашил, ако бих бил поставен в абсолютно идентична ситуация.

[fak]

60 години са много. тялото се амортизира. всичките хора на по 60 не са грохнали, но и нямат силата на 20 годишно момче.
Глаукомата я намират късно, щото въпреки сериозните нарушения в зрението, хората не ходят на лекар. баба ми носи очила от 45-годишна, на 60(в момента е на 61) и откриха глаукомата ужасно тежка форма.
ако му бяха направили хормонален анализ, можеше да се приеме твърдението ти за страха. Такъв не е направен. външното проявление на дадена емоция може да липсва, това не я прави несъществуваща. експертизите не са правени в момента на афекта, а след това.
В напрегнати ситуации емоциите се сменят бързо.
Съдът не отчита обективни факти в полза на появата на страх у опиц.
Обективен факт е, че опиц има незаконен пистолет. неоспоримо! да го затворят за това.
за офтопика ти.. посочи грешката.


а за това че сте супер смели - ок браво..
аз бих припаднала от страх, честно казано . човек си мисли, че може да разсъждава хладнокръвно в някакви ситуации, после попада в подобна ситуация и следва тотален блокаж.. в смисъл.. адреналин..




за марио николов - доколкото ми е известно прокуратурата е част от съдебната власт(за разлика от бялата държава САЩ, където прокуратурата е заст от изпълнителната власт ) грешката е във съдебната институция според съдия калпакчиев и други експерти в областта. държиш да бъда буквалистка, а?


Ще ми се в дискусията (утре по светло) да се включат и хора, необлъчени от "винаги правият и обективен съд" на юф..

[ники]

Много съм разочарован от позицията, която обществото явно заема по отношение на случая с Опиц и за съжаление fak просто е чудесния пример. От десет кладенеца ще донесе вода, за оправдае човек, осъден на три инстанции.

Всички тези парарели с това, как би реагирала ти и каква би била присъдата ти са неуместни, тъй като правосъдието не се осъществява на кило и потребителите на форума за щастие поне по досегашното участие в темата не се изявяват като вътрешен министър, че да четат присъди във форума.

И да, необходима е правна култура, която да се ирази поне в прочитането на съответните решения по казуса, което в началото на темата очевидно не е било направено.

[slighter]

чакайте, чакайте нещо изпуснах... има ли въобще случай (какъвто и да е), в който стрелянето с огнестрелно оръжие по друг човек е разрешено...
ако има такова нещо, моля кажете, за да си знам правата...

[FloWersOfEviL]

Разрешено.. не, но оправдано - да. При самозащита.

[ники]

чакайте, чакайте нещо изпуснах... има ли въобще случай (какъвто и да е), в който стрелянето с огнестрелно оръжие по друг човек е разрешено...
ако има такова нещо, моля кажете, за да си знам правата...

НК

Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

[fak]

при случай на неизбежна отбрана използването на оръжие не се счита за общественоопасно, разбира се законът изисква адекватност и съпоставимост на използваните оръжия.. в смисъл.. ако те нападнат с флекс, вадиш и ти флекса..
също, ако е влязъл с взлом в жилището ти.. имаме случай на неизбежна отбрана

ама ако някой тръгне да те гони по офиса с флекс.. не знам..

Тук е моментът да споделя за случая на Еди Минасян(кой е, какъв е - не ни интересува), който, отбранявайки се от двама нападатели, застрелва и убива трети човек, (който не го е нападал), като изпразва пълнителя на пистолета си в него, докато крадецът бягал с колата му. в тоя случай съдът е счел, че има неизбежна отбрана, мотивите не мога да ги намеря..

за опиц после, че съм на работа..
пък и да се посъберат мнения..

оффф.. НК.. обясни го.. може сам да си отвори НК..

[slighter]

пфф ми е затова не ме кефи правото като наука... всичко е много субективно и може да се тълкува по хиляда начина... какво значи "уплаха или смущение"... то някой може да кихне в офиса, аз да се стресна... и да извадя патлака

[ники]

Еми, те затова присъдите се постановяват от съд, а не във форуми

[Ангел]

Значи какво - ако не е направена на момента експертиза, заключението от последващата е невалидно? По тази логика, психотестовете са безсмислени, защото не се провеждат в стресови ситуации с реална опасност за живота... Нелепо е да се отричат клонове на психологията и медицината, самозащото това обслужва нечие желание да подкрепи тезата си.

Колкото до това, да го затворят за огнестрелното оръжие и боеприпасите... Ами наказанието е до 6 години... Представяш ли си, какъв рев щеше да има, ако бяха направили това? Да не говорим, че и за това престъпление е осъден, но по-продължителната присъда "поглъща" по-кратката.

Да наричаш мен "смел" е малко смешно... Винаги бих предпочел да избегна физическо насилие, при положение че имам възможност за това...

Да, прокуратурата е част от съдебната власт. Обаче е самостоятелна и независима от съда. Нейните грешки и поведение не са показателни за тези на съда. Няма нито каузалност, нито корелация между двете.

Колкото до "непогрешимостта" на съда, далече съм от мисълта, че това е реалност. Съдът също греши - иначе нямаше да имаме три инстанции. По принцип, има решения, с които съм абсолютно несъгласен - има големи глупости. Конкретно обаче, делото е минало през 6 (!!!) гледания (присъда от СГС, отмяната й от САС, отмяната на решението на САС от ВКС, гледане на делото пак по същество от СГС, произнасяне от САС, произнасяне от ВКС). Престъпникът и събитията са минали през толкова много и подробни анализи и преценки, че да се говори за грешка и несправедливост е смехотворно, ако не и сълзотворно...

После пак, че трябва да излизам...

[Плазмодий]

Можете да сложите едно "юридическа дискусия" в скобички на темата, хората да се ориентират от коя гледна точка се разглежда казусът тук