svetlio.varna написа:Никога не бих предположил, че РиС с теб ще ми е толкова интересно
Прочетох го на един дъх
Ето и моите въпроси.
Оле, жива да не бях. Но истината е, че и аз си ги харесвам и ви благодаря за въпросите.
Кой ти беше любимият максимал/хищник от онова филмче дето спомена?
Това от "Войната на зверовете" ли трябва да е? Идея нямам, аз не го гледах - ТОЙ го гледаше. В 10ти клас.
Откога не си удряла шамар на някого?
От 4ти курс във ФЖМК, т.е. отпреди 4 години, струва ми се. Ама беше на един много як колега, дето реши, че нещо се бъзикам. А аз съвсем сериозно си го зашлевих. Иначе от 10-11-годишна някъде. Тогава девойчето определено разбра, отвъртях й главата. Въпросната мацка днес има имен ден, впрочем.
Йосиф Сталин обичал да гледа операта “Живот за царя” (в основата на "сюжета" е един селянин, който спасява царя; иронията е, че именно комунистите избиват царския род след Октомврийската революция през ноемрви 1917) - в тоя ред на мисли, може ли операта да разтвори жлъчния сок на идеологията в океана на изкуството или последната не се интересува от това какво се случва извън рамките на сцената?
Може и да може, стига да го
поиска. Но операта не си го поставя за цел, не е и нейна работа. Бая психари са се вдъхновявали от опера - Хитлер е бил фен на Вагнер, примерно. Много си подхождат.
Верди обаче пък е бил символ на обединението на Италия, така че поне за мен изводът е, че операта, подобно на всяко (друго) оръжие, е ценностно неутрална. Всичко зависи от ръцете, в които ще попадне и от начините, по които ще се използва.
Едно нещо, което можеш да правиш наистина добре?
Пилешка супа. Приятелят ми разправя, че трябвало да я сертифицират по ISO. Когато съм на кеф, блогването също ми се получава нелошо. Имам някои публикации, които определено си харесвам и в които има много от мен.
Най-хубавият ти спомен?
Тук еееей сегичка ще кача един линк към предишни РиС, че там се бях разписала. Би било престъпление спрямо мен самата, ако трябва да посоча едва един.
Ето, ама правя шрифта много ситен, че е бая текст:
Прибирам се от София точно преди рождения ми ден миналата година и татко ме чака на автогарата у дома, а под якето си е скрил кутия бонбони "Мерси", съвсем като в рекламата. И "Кармен" на следващия ден, прибирането през нощта и изненадите, започнали от съвсем ранната утрин и завършили с посрещане на влак вечерта. Споделям бъдещите си творчески планове на мама и знам, че тя вярва. Ама знам, наистина. Прибирам се в апартамента си във Финландия и там ме чака Стефан, който ме е излъгал, че отива в Созопол, а всъщност се е вдигнал от България, за да не съм сама на рождения си ден (а то тогава дойде и мама и беше много прекрасно). Звъня на един приятел, който учи в Пловдив и му казвам: "Кога си идваш - искам да се напия, ама трябва да ме пазиш, защото има човек, който се нуждае от мен жива и относително здрава." А той ми отговаря: "С теб съм, ако мислиш, че алкохолът ще оправи нещата..." - до вечерта се прибира, измъква ме от вкъщи и ме води на езерото, където сядаме на едно островче и той ми казва: "Нали разбираш, че докато не ми кажеш какво става, няма да мръднем оттук?". Сутринта след бала - Алековия кът на Аязмото, говорим глупости и избягваме да се гледаме в очите, щото всеки момент ще ревнем (не целият клас - съвсем не - четирима души). Пак на Аязмото - един от тях ме завлича там почти насила, сядаме на една пейка и той започва да ми разказва гадни вицове, за да ме успокои - накрая прихвам да се смея - заради усилието му и нелепостта на ситуацията. Януари тази година (хм... или февруари?) - държа в ръце сп. "КуклАрт" и знам, че си е струвало. На центъра на Русе - пищя: "Стенли? Стенли? Като в "Мари и Стенли"?" и прегръщам баритона Владо, който в този момент мисли, че съм напълно полудяла. На следващия ден въпросния Стенли почти припада в ръцете ми, жена му решава, че вероятно съм му любовница, а 10 минути и 2 изречения по-късно плаче в ръцете ми и след това отиваме да ядем палачинки (впрочем, това е наистина страхотна история и дори сега се усмихвам, но някой път ще ти я разкажа наживо, ако ме подсетиш). Ставам на 18 години - в Кукления в СтЗ ми правят парти-изненада, което после скара шефа с режисьора на ДКТ Варна, който също имаше РД тогава, ама никой не се сети за него. Пък моят купон беше просто грандиозен, насред фестивала. Миналата година - проф. Атанас Илков ме хваща да му правя анализ на един спектакъл на касата на театъра, а спектакълът не започва, защото го чакат да влезе в залата. Забавяме началото с 15 минути, а той маха с ръка на всеки, който се опитва да ни прекъсне. Премиерата на "Турандот", също и тази на "Мадам Бътерфлай". Цялата драма около дипломната ми защита (някой ден ще ти разправям, че е дълго). Спектакълът на "Тоска" на 13 ноември 2003 година...И още, и още, и още... благодаря ти за тоя въпрос, честно. Сега си дадох сметка за колко неща трябва да бъда благодарна. И ако знаеш колко още изплуваха. Наистина, благодаря ти!
Алкохолът помага ли, за какво помага и в кои случаи?
Алкохолът не помага за абсолютно нищо. Ако имаш проблеми, на другия ден ще продължиш да си ги имаш, но ще им добавиш и главоболие. Разбира се, има случаи, в които просто ти се отваря глътка (тия няколко дни бирата потъва направо като в пясък при мен), или пък всички други са на градус и известно количество алкохол прави хумора им разбираем.
Сега си давам сметка, че те излъгах - ако денят ми просто е бил мърляв или искам да се отпусна, чаша червено вино ми помага. Иначе или ми се пие, или не. Не ползвам алкохола като отдушник или съветник. Не го бива в тая работа.
Йаркод ис етитчем ил шавделс?
Аребзар ад иотсдерп орокс.
Гордееш ли се особено много с нещо и какво е то?
Гордея се с това, че последвах примера на баба си и станах читав човек - и съзнателно се стремя да остана такъв. Да, не позволявам да ми се качват на главата и рядко си оставям магарето в калта, но не съм меркантилна,лоша, злобна, интригантка, използвачка... Не бих навредила умишлено някому и макар да си мисля, че при удобен случай бих стъжнила живота на двама души, не вярвам, че бих го направила наистина.
От всички места на които си ходила, имаш ли любимо, където би искала един ден да живееш, и кое е то?
Мммм, много ме затрудняваш. Аз хем не обичам промените и не обичам да се местя, хем не мога да си представя да прекарам живота си на едно място. Бих се върнала в Стара Загора, бих живяла за малко в Петербург, бих живяла някъде в Тоскана, бих живяла в Задар (това е последното място, което ме впечатли толкова, че да си помисля, че с радост бих живяла там).
Любовта, парите или вярата движи света? А твоя живот?
Интересите, Светльо, интересите. Това в глобален план. Колкото до мен... как да ти кажа... истината е, че на мен не ми трябват много пари. Наистина. Никога, ама никога не съм си мечтала да съм
богата. Може да се каже, че любовта е онова, което често ме мотивира да вървя напред (любовта към някого и към нещо), а онова, което ме крепи по пътя, е вярата, че мога да постигна всичко, което пожелая истински и което си поставя за цел, както и убедеността, че по пътя ме придружават прекрасни хора, за които знача толкова, колкото и те - за мен. Някои от тях ме гледат от другаде, от някоя друга реалност, но знам, че са с мен и никога няма да ме изоставят - както и аз никога няма да ги забравя.
Дано съм ти отговорила.
"Еиналеж" е името на най-известното огледало от детските книги (е, може би след огледалото от приказката за "Снежанка и седемте джиджета", дето отговаряло коя е най-красивата жена на света). Ти какво би видяла, ако сега погледнеш в него?
Аз "Хари Потър" така и не го прочетох (няма и да го направя - минах 50-60 страници и ми се видя безумно скучно). та не знам каква му е функцията. Сега гледам, че разкривало тайни... ама ако предварително мога да ти кажа какво ще се види, то няма да е тайна за мен, нали?
Не, че не искам да ти отговоря, или че избягвам въпроса - просто питай по-конкретно, моля те.
Много ли искаш от живота?
Съвсем не. Искам родителите ми доживеят до дълбоки старини в добро здраве, за да се радват на внуци и правнуци; искам да прекарам остатъка от живота си с човек, когото обичам и да направим децата си достойни и интелигентни Човеци; искам да живея на място, където човешкият живот е ценен и където всеки има право на достойно съществуване. Искам да се занимавам с нещо, което ще ми носи радост.
Не знам дали си даваш сметка, но това е съвсем, съвсем малко и напълно естествено. Просто условията в България го правят трудно постижимо.
Има ли нещо, което много си искала да направиш, но така и не ти се е отдала възможност/не си събрала кураж?
Преди 5 години всъщност трябваше да поставям (самостоятелно, а не като асистент-режисьор) първата си опера. Щеше да е "Кармен" в Чехия, но тогавашният ми преподавател/шеф завъртя някакви задкулисни игри с останалите от проекта и като резултат, те решиха, че могат да минат и без него, т.е. без мен. Представиха операта като концертно изпълнение и това беше финалната капка, преляла чашата в отношенията ми с тоя университет. Казах си "Баста!" и се махнах оттам. Малко ме е яд за тази провалена възможност, но по принцип гледам да не оставям съжаления зад себе си. Има един израз: "уишъвкудъвшудъвс" (неща, които искаме да са се били случили; неща, които е можело да се случат и неща, които е трябвало да се случат, но не са станали) - аз гледам да не се тормозя за тях. Не си струва. Така е трябвало да стане, така е (или не е) станало.
Иначе още не съм летяла с парапланер, но това е въпрос на време, а не на възможност или страх.
Ябълков или винен оцет?
Ябълков, но по принцип не обичам оцет. Не обичам и кисело особено много - мъничко лимон обикновено е напълно достатъчен.
Трябва човек да опита от всичко в живота или има неща, които е по-добре да не пробва?
аз съм си консервативна в някои отношения - безразборен секс, наркотици, тежки престъпления... не бих ги пробвала, не бих съветвала и детето си да опитва. Но всеки има право на избор, стига да е запознат с възможните последици и да има достойнството да ги понесе.
Три неща (ако има толкова), с които дразниш околните според теб?
Имат ме за сноб (нека, не ми пречи - може и да съм такава (което не е вярно), но и тяхната дефиниция е ограничена!).
Имат ме за прикрита (тиха вода, скрита лимонка) - което съвсем не е така, просто животът ми не е безкрайно интересен. не си падам по драмите и за мнозина това е непонятно.
Мислят ме за позьорка - понеже е много трудно да си представят, че има човек, който 5 години е бил сингъл в разцвета на силите и сексуалността си; човек, който ходи на опера не за да се "прави", а защото това си е част от него и наистина му доставя удоволствие; човек, който казва "заповядай", "благодаря" и "моля" и за когото принципите не са само красиви слова (леле, колко такива са се навъдили....). Ама нека, нека. Не ми пречи (както би казал хипопотамът: "Плувай, плувай!". Ако не знаеш вица, да ти го кажа.
)
Иска ли ти се да промениш нещо в себе си?
В момента искам да отслабна, защото качих едни килограми от стрес, хормони и хапване, а сега нещо не мога да ги сваля. Метаболизмът ми явно се е прецакал, та битката е сериозна.
И ми се иска да стана по-последователна и да спра да отлагам. Това губене на време е ужасно.
Съсредоточена ли си върху нещо в момента и какво?
Да, действам си по разни задачи, но за тях ще разправям в следващите РиС с мен. Напомни ми.
Трябва ли човек да мисли преди да действа или трябва да се остави на течението?
Трябва, трябва, ТРЯБВА да мисли. Макар оставянето на течението да е чудесно като усещане, в резултат от него обикновено хората биват наранявани, или пък просто една сутрин се събуждат и установяват, че дори не знаят защо са решили да се пуснат по течението и дали това е техният водоем изобщо. И това често става, когато са изминали доволно дълъг път, та трябва да драпат обратно срещу течението.
Има обаче и друг момент. Човек нито за миг не трябва да спира да слуша интуицията, сърцето и вътрешния си глас. Просто не трябва да забравя да консултира решенията си с разума.
Разочаровала ли си се някога от себе си и защо?
Да. Веднъж. Още ме е яд и не ми се говори. Може би в другите РиС, може би не.
А това аниме гледала ли си го?
Даже без да отворя линка, ще ти отговоря - не. Анимета не гледам, не са ми интересни, не намирам нищо в тях.
Хората често не са честни със себе си. Ти усещала ли си някога, че криеш от себе си истинските си чувства и мисли?
Не. Случвало е да се заблуждавам или откровено да греша, но във всеки един момент съм абсолютно наясно как се чувствам спрямо заобикалящия ме свят и собствените ми емоции. Открита съм с хората и съм максимално открита със себе си. Което, пак да подчертая, не означава, че не допускам грешки и че не се случва да ме подведат. Но срамът в тези случаи не е мой.
С което искам да кажа, че беше страхотна среща, само дето не си я представям в операта. Ооообаче не е невъзможно няколко души да идем на опера и след това да се присъединим към останалите, които са отпочнали от по-рано другаде. Ще бъде нещо като полу-оперна форумна среща с 2 полувремена и продължение. 
