Размисли и Страсти '12: Търговецът на кристал

[Търговецът на кристал]

Здрасти!

Кои хора от форума се загубиха?
Отговарям ти буквално, че не ми се занимава да изкилифинчвам въпроса. Лорд Носферату, който много ми липсва във форума, Аякаши, Санктус Еспиритус, Боромир, Пора и Иринчи, Бети, Ваня, Дъждът върху лицето, ОриджиналСин, Бавария, Принцеса, Крематори, Винтерсорг... някои от тях ми липсват, други - не.

Кои се намериха (НЕ взаимно)?
Аз тая част с взаимното я научавам последна, така че не бих могла да съм ти от полза, дори ако ме питаше това, всъщност. Иначе... Менина, Дженезис (сори, jenesais, половината форум ти викаме така), онова Лунатичното, Дулкамара... пропускам някой.
Ако си ме питала в друг смисъл, ще ти отговоря така: "Ако видите някой да скита, не мислете непременно, че се е изгубил."

Доколко спазваш религиозните ритуали и обреди по принцип?
Преди - в доста голяма степен. Сега - не, не изпитвам потребност, а не искам да го правя "защото така". Лицемерно ми се струва. Но определено вярвам.

Посочи 5 свои вещи, към които си нездравословно привързана.
Ох... затрудняваш ме. Старият ми дневник, един театрален афиш, един плакат на любимия ми футболен отбор, едни записи, дето като помислих, че съм ги изгубила, вдигнах страшно кръвно и мислех, че ще получа я инфаркт, я инсулт. Последното не мога да го измисля в момента, но ще да е свързано с куклен театър, предполагам.

Кога за последно си смени очилата? Колко чифта имаш? Какви би си избрала, ако трябва да ги смениш съвсем скоро?
Не помня, честно. Някъде преди 2 години сигурно. В момента имам 2 "актуални чифта" - тези, с които си ходя, и едни резервни. Ако трябва да избирам... просто да са с тънка рамка, ако може да е само отгоре или отстрани, а да не обхваща цялото стъкло (но моят диоптър е много висок, та рамките трябва да са съобразени със стъклата). И в някакъв тъмен цвят, че е по-незабележим и отива на всичко. Като човек с голям опит в областта харесвам рамките на Marc O'Polo.

Тъй като си пословично традиционна във форумния си образ - с какъв псевдоним би заменила "Търговецът на кристал"?
Dixieland.

Откри ли сезона в Борисовата?
За разходка - да, в неделя. За пиене - не още. Вероятно утре ще поправим това.

Чувстваш ли се зряла?
Пази Боже!

Коя е следващата ти дестинация извън страната?
Вероятно Чехия за малко. Като цяло се очертава тая година да си седя повече на задника, струва ми се.

Намери ли си работа?
Не, но от около месец-два и спрях да търся активно, понеже има разни обстоятелства, дето трябва да видя как ще се развият, преди да се ангажирам с нещо конкретно и дългосрочно (не съм бременна, не е това ). Фрийлансвам, пиша разни неща, но става дума за джобни пари - категорично не бих могла да се издържам само с това на този етап.

Хм... После ще ти измисля и по-гадни въпроси, но засега - толкова.
'Ма заповядай, ваша съм. Сега обаче изчезвам.

[Dr Dulcamara]

Здравей, Търговецо!

Предстои ми да отида на доста спорно представление и искам най-напред да попитам за ...

Допустимо и недопустимо държание в операта

Когато ми харесва:
1. Мога ли да прошепвам на ухото на дамата си "Слушай сега, какво ще стане!"?
2. Допустимо ли е да побутвам дамата си по време на особено изразителните и хубави моменти?
3. Мога ли да викам "Браво!"? А "Брава!" или "Брави!"?
4. Кога да ръкоплскам:
- да не ръкопляскам;
- заедно с другите;
- веднга след впечатляващ момент;
- когато савърши ... арията, дуетът и т.н. ;
- когато ми падне.
5. Допустимо ли е публиката да заглуши с овациите си певците и оркестъра?
(например така) http://www.youtube.com/watch?v=Zt_5_Xzrxk8
6. Колко дълго да ръкопляскам накрая, когато певците излязат да се поклонят?

Когато не ми харесва:
1. Мога ли да викам по певците?
2. Мога ли да освирквам певците?
3. Мога ли да изляза на сцената и да сритам част от декорите, които ме дразнят?
4. Мога ли да си изляза демонстративно преди антракта?
5. Мога ли да викам или освирквам, ако накрая неприятен политик "подари" кошничка с цветя?

Колко чаши вино да изпия през антрактите?

[Търговецът на кристал]

Здравей, Търговецо!

Предстои ми да отида на доста спорно представление и искам най-напред да попитам за ...

Здравей и на теб! Отговорите на тия въпроси са доста субективни, но нека опитам (като не ангажирам никого с мнението си):

Допустимо и недопустимо държание в операта

Когато ми харесва:
1. Мога ли да прошепвам на ухото на дамата си "Слушай сега, какво ще стане!"? - допустимо, стига да не е непрекъснато и да не говориш повече от текста на либретото.
2. Допустимо ли е да побутвам дамата си по време на особено изразителните и хубави моменти? - допустимо, стига да не я насиниш.
3. Мога ли да викам "Браво!"? А "Брава!" или "Брави!"? - допустимо, стига да е в края на някоя ария, а не в средата й.
4. Кога да ръкоплскам:
- да не ръкопляскам;
- заедно с другите;
- веднга след впечатляващ момент;
- когато савърши ... арията, дуетът и т.н. ; - и смятам това за единствено правилен отговор (е, може и да НЕ ръкопляскаш - случвало ми се е многократно в Софийска опера, когато едва съм се сдържала да не почна да ги освирквам). Разбира се, има арии, дето фойерверките са еееедна идея преди финала, та тогава като че ли не е такава драма да се позаглушат няколко музикални фрази. Пък и така хем има спонтанност, хем не е съвсем невъздържано.
- когато ми падне.
5. Допустимо ли е публиката да заглуши с овациите си певците и оркестъра? - по-скоро не. А и то рядко се случва - изключвам гореспоменатите подобни моменти, когато става дума за 4-5 такта в оркестъра. Айде де, те свирят цяла опера, а тенорът веднъж ще хване горно до, ми или каквото там му е писал композитора (невинаги хваща същия тон, така че е редно да го наградим, когато успее )
(например така) http://www.youtube.com/watch?v=Zt_5_Xzrxk8 - не, така не, макар че ми звучи много "страстно" и спонтанно. Само знамето му липсва. По-скоро имам предвид нещо такова: http://www.youtube.com/watch?v=SY75kPtwXow (не обръщайте внимание на безобразния хор - Барберини има много готин лаф за такива изпълнения, ама не бих го написала), просто исках да е нещо "нашенско". Камен е дзвер!
6. Колко дълго да ръкопляскам накрая, когато певците излязат да се поклонят? - тук съм забелязала естествен баланс - те излизат и се кланят, докато публиката се умори да аплодира. А публиката аплодира, докато те продължават да излизат на сцената. Обикновено по някое време и двете страни се уморяват, а ако е вторник или сряда аплодисментите по правило са по-кратки, защото мъжете и в хора, и в оркестъра, и сред солистите, и в публиката бързат за Шампионската лига.
Мисълта ми е, че двете страни обикновено се усещат - в момента, в който аплодисментите започнат да затихват, певците спират да излизат на сцената и аплаузите стихват напълно почти веднага след това.

***

Когато не ми харесва:
1. Мога ли да викам по певците? - Аз не бих. За моженето - можеш.
2. Мога ли да освирквам певците? - Да, можеш. Аз досега не съм го правила, но на няколко пъти съм била еееей толкова близо. И, уверявам те, било е напъъъъъъъълно заслужено.
Само вметка - публиката в "Ла Скала" са зверове. Ако наш певец стъпи там, ще го унищожат, ще го разкостят направо. Толерантността им към грешки е практически нулева, ето какво се е случвало там:
http://www.youtube.com/watch?v=AxyBxbGF-Qg - най-пресният случай, Аланя напусна сцената демонстративно, след като бе освиркан в "Аида"
http://www.youtube.com/watch?v=uJPBPFYRMfg - на Флеминг трябва да й забранят да пее Доницети и това е. Нея са я и омяуквали в Ла Скала.
Примери - бол, наистина. На моменти даже са доста грубички, признавам.
3. Мога ли да изляза на сцената и да сритам част от декорите, които ме дразнят? - Това не знам как ще го направиш предвид наличието на оркестрината, но би било любопитно. Говори се, че в един спектакъл на Театър 199 недоволен зрител е потрошил прожектор. Предвид естеството на спектакъла, не бих се учудила (консервите го имат за доста... гавраджийски), но пък той си е бъзикчийски наистина и не е невъзможно онази статия в "Стандарт" да е била просто шега/опит за пиар.
За да ти отговоря - не, не мисля, че е окей.
4. Мога ли да си изляза демонстративно преди антракта? - да, можеш. Разбира се, ако си в средата на реда е трудно, но не и невъзможно. Аз веднъж бях на косъм да го направя, но беше спектакъл на "Риголето" и исках да чуя "вендета"-та в края на въпросното действие, та си тръгнах в антракта. Оказа се, че последното действие така и не се е състояло, спрели са спектакъла. тенорът беше Цветан Цветков от Националната опера, гостуваше в Стара Загора и беше нещо умопомрачително страховито. Бил болен, но не предупредил. Струва ми се (без да съм 100% убедена), че това беше последният спектакъл на Мартин като баритон.
5. Мога ли да викам или освирквам, ако накрая неприятен политик "подари" кошничка с цветя? - еееето нещо, което съм правила, без да ме е грижа дали е окей или не. И после си излязох съвсем демонстративно.

Колко чаши вино да изпия през антрактите? - достатъчно, за да понесеш геройски палмичките и караваната, но не толкова, че да те изнасят от салона.

[Kristo]

Аз искам да опишеш... с български писатели!

Мислех да е художници, но кое му е забавното на това?

[menina.do.mar]

един плакат на любимия ми футболен отбор

Оп, не мога да пропусна това. Берое ли е?

Разкажи за най-голямото си детско приключение.

[Търговецът на кристал]

Кого да описвам с български писатели? И може ли да не е с наши писатели, а с чужди художници?

Менина, не, не е Берое - Борусия Дортмунд. Плакатът е от кратко просъществувалото списание "Шампиони" и е залепен на таблата на леглото над главата ми в моята стая в Стара Загора от 1999 година насам. Както можеш да си представиш, е невероятно избелял, понеже леглото ми е до прозореца, ама си ми е все така скъп. През 2006 нашите правиха основен ремонт на апартамента, ама толкова основен, че чак части от стени си заминаха, от моята стая остана само пианото и леглото, заедно с плаката.

Ох... най-голямото ми детско приключение... с едни приятели си бяхме направили детективско бюро и бяхме разлепили обяви из квартала с написан телефона на работното място на баща ми и домашния ни телефон. Като се замисля, нашите изобщо не ми се караха тогава, но бяхме твърдо убедени, че мафията е заграбила незаконно къщата отсреща и строи без разрешение на това място, та записвахме номерата на колите и камионите, които влизаха в строежа и установихме, че всички бяха софийски и завършваха на "АХ". Дежуряхме, правихме графици, аз ходих да разпитвам предишните собственици на къщата в квартирата им... Келешка работа.

А веднъж бяхме на морето на лагер (на Сарафово) и с най-добрата ми приятелка казахме на майка ми, че отиваме до съседния вълнолом - ей там, дето се вида оттук. И тръгнахме, ама аз любопитно... Дай да видим какво има до следващия, дай да видим, че ей там на следващия май има нещо интересно... Намерих си и череп на птица, та си го взех. газихме през някакви тръстики, ужас... Петя само ми викаше да се връщаме, ама аз "още малко"... и нали сме и без часовник, без телефони... само по бански и с черепа на птицата. Та по едно време се върнахме и се оказа, че целият лагер и всички спасители ни търсят. Отнесох невъобразимо конско, а баща ми само каза, че имам страшен късмет, че беше решил да не идва на плаж него ден. Много ми се караха, а като видях майка ми на буква "Ф" на плажа, хвърлих и черепа, та останах и без него,

[menina.do.mar]

Охо, Борусия Дортмунд... Уникална публика има този отбор, една от най-големите в Европа и дори в света.
И в този ред на мисли - защо Дортмунд? Има ли някаква конкретна история?

Впрочем, неслучайно те питах за детско приключение, сигурна бях, че имаш да разкажеш интересни неща. Явно и двете сме се изживявали като детективи в детството си. Пък на частта с птичия череп и буквата "Ф" се хилих с глас.

Напиши, ако обичаш, 6 свои странни привички.

[Kristo]

Мързеше ме да пиша още думи, имах предвид форонците...

но компромисно - писалите от цял свят...

[Търговецът на кристал]

И в този ред на мисли - защо Дортмунд? Има ли някаква конкретна история?

Амииии... като бях много малка, един приятел на нашите беше пуснал да гледаме мач у тях и се бях зарибила по "Аякс", ама съм била наистина много мъничка. После известно време не се вълнувах от футбол и 1997 гледах случайно някакви мачове, в които Дортмунд мачкаха и много ги харесах като отбор, като едно цяло. Почнах да си ги следя и в един момент се вманиачих. да не говорим и че в периода 6-7 клас бях безнадеждно влюбена във вратаря им (Щефан Клос), даже котаракът ми, който си взех в края на 10ти клас, е кръстен на него. Това съвсем сериозно. 'Ма много бях влюбена (нали бях споменала стария си дневник - ето тази негова снимка с автограф е на корицата му ). Тогава се бях вманиачила и на тема "футбол", бях по' момче от момчетата. Някъде в 9ти-10ти клас ми размина и днес се интересувам като любител, но не фанатик. Но Борусия винаги ще са ми на сърце.

Напиши, ако обичаш, 6 свои странни привички.

1. Днес си дадох сметка, че като ям "Морени Макс" винаги я отварям откъм червената страна, не откъм жълтата (там, дето пише "макс").
2. Винаги простирам с еднакви на цвят и подхождащи на цвета на дрехата щипки. И много се дразня, когато някой ми ги разбърква - бях изгонила бившия си от вкъщи. защото ходеше след мен и нарочно ми ги разместваше.
3. Винаги трябва да знам къде са ми цайсите, когато лягам да спя (когато съм на чуждо място, де - вкъщи си стоят на едно място).
4. Не знам дали съм разправяла, но на фасадата на основното ми училище има закачена улична лампа и имаше поверие, че ако минеш под нея, ще те изпитат. 13-14 години по-късно продължавам да описвам бая широка дъга, за да не мина под въпросната лампа, когато минавам за по-пряко през двора на училището. Впрочем, подозирам, че и бившите ми съученици го правят.
5. Помня номерата на най-важните ми хора наизуст. До ден днешен нямам записани ни майка ми, ни баща ми, нито най-добрите ми приятели в телефонния указател на джиесема си. Не знам защо. Само приятелят ми съм го записала - също не знам защо - но пак го набирам или по памет, или от последните набрани номера.
6. Хм... Това не знам колко е странно, но напоследък преди да тръгна на път, си правя подробен списък на онова, което трябва да взема - ама като ти казвам "подробен", имам предвид, че записвам даже и ластичето за коса и батериите. И после си отмятам. Изглежда много идиотско отстрани, обаче ми спестява много време и щуране.

Кристо, голям зор ми даваш. Нещо ме мързи, а и не мисля, че ще ги наглася добре, пък не ми се иска просто да изредя някакви имена, колкото да не е без хич. Продължавам да те офертирам за художниците - нали и без това туй ти е бил първоначалният замисъл. Веднага мога да ти кажа към десетима.

[Faith_no_more]

Ели

Какво представляват спомените за теб? А какво би направила ако един ден случайно се окажеш без спомени, независимо хубави или лоши?

[Kristo]

Ако искаш кажи за художниците, но аз ги смених с писатели, защото повече хора знаят тях. Все пак не сме НХА, ако кажеш Дега, малцина ще се усетят кой е... Не дай си боже Ел Греко...

[Търговецът на кристал]

Да, обаче е по-лесно да обясня защо, аджеба, ги свързвам с дадени художници. С писатели е по-трудно, още повече че не мога да пускам големи текстове, а и не за всички бих се сетила а прима виста. Докато с художниците няма такава драма и мога да давам линкове към картини, където е уместно. А ако някой не е чувал за Дега и Ел Греко... е, не мога да се грижа за общата култура на форума. Арии, картини... повече от това не мога да направя.

1. Blood Countess и Плазмодий, също и theDarkSite - Салвадор Дали. Защото картините му масово са любими на психолозите, а Малък Киро го нареждам до тях, защото знам, че е любимият му художник.
2. Smoking Mirror - Йеронимус Бош (Боск, Босх). Защото е ей такъв странен и шантав, леко болен, но смислен. Свързвам го и с Гоя по същите причини.
3. Принцеса - Луис Ройо. Защото все беше с някакъв от тия, пъзелските аватари. Не знам какво му харесва.
4. Джеймс - нещо красиво и сластопредполагащо, но не пошло... значииии... Мане.
5. Мила - Адолф Уилям Бугеро. Защото го е споменавала достатъчно често, че да ме накара да му разгледам творбите.
6. Дулкамара - мммм... някой от академичните художници. Нека бъде Енгър, макар че не съм му особен фен.
7. Носферату и Боромир - Пикасо, но поради различни причини (жалко, че брат ми вече не пише, иначе бих му напомнила за обещаната совичка).
8. Кристо - Моне. Все си онеправдан, преследван и неразбран - дано някой оцени гения ти. Впрочем, "давам" ти мой много любим художник. Също и Магрит, като се замисля.
9. Аз... ще си присвоя Рембранд поради лични причини и защото го свързвам с много скъп за мен човек. И до днес, когато видя картина на Рембранд, все едно си отивам у дома.
10. Писобела - произволен автор на японски гравюри. И без това знам само 2-3 имена, та няма да се излагам.
11. Менина - Джон Констабъл, Уилям Търнър (той има една страхотна картина на рибарска лодка в морето). Абе, пейзажисти.
12. Иринчи - Рафаело. Заради ефирната, почти грацилна красота на женските образи в картините му.
13. Ники - Питер Брьогел, защото някак го свързвам с неговите битови сцени. Изглежда ми здраво стъпил на земята.

Май стига толкова. Ако искате конкретна картина като линк, ще ви издиря. Явно ме мързи повече, отколкото мислех, ама е 4 сутринта, а аз се занимавам с глупости и в почивката редя форумци и художници.

Вяра_no_more,
Ама че хубав въпрос! За мен спомените са страшно важно нещо. Огромна част от онова, което съм, се гради на тях. Oсвен това имаше един цитат, който гласеше приблизително следното: "Животът на мъртвите е в паметта на живите." и все повече се убеждавам, че това е така. И много ме е страх, когато хората около мен забравят важни неща. Но пък мога ли да ги виня - явно за тях не са били от такова значение. А аз помня пълни безумия, случили се преди амнайсет години. В детайли. И другите се нервират, защото твърдят, че използвам онова, което помня, срещу тях много след като те са го забравили.
А какво ще стане, ако се окажа без спомени? От сегашна гледна точка, би ми било безкрайно тежко - само като си го представя, и ме боли. Но ако наистина нямам спомени, няма да помня и че са ми били важни, няма да знам какво съм загубила, няма да помня и хората, които споменах по-горе и които вече ги няма. И тогава вероятно ще съм много по-освободена и ще започна да градя нови спомени, но и животът ми ще бъде много по-празен. Само че няма да го осъзнавам.
Не знам дали ме разбра.
И една вметка - не мога да се сетя за "лоши спомени" в живота си. Всичките си ги обичам, защото са ми дали по нещо и защото са си мои. Тъжни... да, имам много. Но лоши или неприятни...

[menina.do.mar]

Хах, това с щипките е много сладко. Типично за една везна е да търси естетика дори в нещо тривиално като простирането.

И една задачка, която много обичам да възлагам на форумците: опитай да навържеш няколко песни, които биха звучали като фон на ежедневието ти. (Когато се събуждаш сутрин, когато вървиш между хората, когато си ядосана, когато си щастлива, когато се разхождаш под дъжда и т.н.)

[Търговецът на кристал]

Хах, това с щипките е много сладко. Типично за една везна е да търси естетика дори в нещо тривиално като простирането.

И една задачка, която много обичам да възлагам на форумците: опитай да навържеш няколко песни, които биха звучали като фон на ежедневието ти. (Когато се събуждаш сутрин, когато вървиш между хората, когато си ядосана, когато си щастлива, когато се разхождаш под дъжда и т.н.)

О, на мен ми дай да простирам. Обожавам - това ми е любимата домакинска работа и никак не ми тежи,

Песничкииии... мдам, много готин въпрос, благодаря ти!
Когато съм ядосана (тая песен ми е направо симптом - почна ли да изпитвам нужда да я слушам, значи някой много здраво ще ме вбеси)
Когато ми е такова... палаво... ама не в сексуален аспект. Просто.. разбираш ме, надявам се.
Когато съм у дома (Стара Загора) и ми е спокойно и нищо не ме дразни и притеснява (между другото, с тази песен мисля, че се описвам най-пълно)
Когато ми е тъжно, защото си мисля за хората от миналото ми (баси, тия РиС станаха доста минорни). Тази, както и тези, с които описах номер 7 в един от първите отговори в темата. И тази - помня датата, на която научих, че един от въпросните хора е починал - беше 24 март, вечерта седях на пейката на терасата у дома, беше доста топло... с лаптопа, бях си пуснала тази песен тихичко, не се чуваше нищо друго (кварталът ни е много тих), и просто си плачех кротко.
Когато вървя сред хората - неизменно съм с плейъра, а той е натъпкан с песни на "Смоуки", разбира се. Избери си произволна - имам я на плейъра.
Когато ми се танцува (касаф!!!) или.... нещо на тия прекрасници, на които Оги им вика мазна латино-чалга. То вярно, че имат и по-мазнички песни, но имат и много готини!
Когато просто се депресирам (макар че в крайна сметка винаги се стига до същите хора, които ми липсват все толкова много). И още една, дето наскоро ме разплака - уж от няма нищо.
Когато имам нужда от малко побутване и мотивация.
Когато трябва да се надъхам здраво за нещо или когато карам колело (между другото, започвам да харесвам все повече и повече AC/DC)
Когато ми е влюбено, a също и тази (ммм, размазвам се!) и още много, но пак опираме до "Смоуки", а то те са моят музикален живот по подразбиране, та реших да разнообразя с разни алтернативи.
Когато мисля за бъдещето
Когато съм болна (лекува главоболие, доказано е). И "Смоуки".
Когато просто ми се скача ужасно много и ми се дивее (тия не ги слуша главата, обаче ме кефят ааааааадски много!). Също и Повиа(/я?) - много е слънчев, ето един пример.
Когато ми е слънчево и безпроблемно, също и много на "Ийгълс", но нека бъде тази.
Когато, подобно на Мечо Пух, седна и го ударя на мисъл. Също и тази (най-прекрасният, истински съвършен текст за мен).
Когато ми се спи

Когато се събуждам, когато заспивам, когато се храня, когато няма какво да правя, когато има какво да правя, когато съм навън, когато съм сама, когато съм влюбена, когато съм тъжна, когато съм нервна (като съм много нервна, не мога да слушам друго) - "Смоуки". Сериозно. Това е любов, която не подлежи на описание.

Ай' стига толкоз, че много се заприказвахме. Роксет, Бон Джоуви и Брайън Адамс също присъстват стабиУно и ежедневно, просто не им намерих места.

[Dr Dulcamara]

Отговорите на моите въпроси бяха прекрасна просветителска беседа, Търговецо!
Сега няколко закачки ... "за разкош".

1. За избрани от теб няколко участници във форума посочи ария (да има линк), която би им пуснала, просто защото искаш да я чуят.
2. В духа на темата "Победи картинката" противопостави нещо на
- "Дон Карлос" - Филип - http://www.youtube.com/watch?v=q1bf4fXf ... re=related
- "Дон Карлос" - Еболи - http://www.youtube.com/watch?v=arhATTWe08k
3. Илюстрирай форумните срещи с нещо от областта на операта.
4. Възможнa ли е форумна среща в операта?