FloWersOfEviL написа:Избрахме ли те, бре!
Въх!
Тази вече май ще направя само стихотворенията. Много ме озориха и съжалявам че няма за всекиго, но... нали. Това е поезия и не можем да насилваме нещата. Ако решите, че няма да чете, защото не сте си видели името... еми, сори. Малко поезия не е навредила никому.
Lord – може би единственият човек, за когото изобщо не се замислих. Няма да го поствам защото е много дълго, но съм убедена, че ще си го намери. Ако не, ще му го изпратя на ЛС.
„Поемеш ли ти нявга към Итака“ – Константинос Кавафис
Дид (Flowers, ако някой не е разбрал) – сега ще ям бой. Не мога да намеря това, което исках на български. На теория, мога да ти дам линк на руски или да ти кажа кое бях измислила оригинално, но няма да е същото. Първо бях решила да компенисрам с едно друго, но после се сетих за това. Може и да не ти хареса, но аз мисля, че е много силно и ми е много любимо.
And it is French.
Джеймс – това също е много дълго, но няма откъде другаде да го види, понеже съм го преписвала преди много години от една книга, която взех от библиотеката.
Говори героят - Феликс Полак
Аз не исках да заминавам.
Те ме мобилизираха.
Аз не исках да умирам.
Те казаха, че ме е страх.
Аз се опитвах да избягам.
Те ме изправиха пред военния съд.
Аз не стрелях.
Те ме нарекоха подлец.
Дадоха команда за атака.
Един шрапнел разкъса корема ми.
Аз виках от болка.
Те ме отнесоха на безопасно място.
На безопаснот място аз умрях.
Те обявиха траурно мълчание.
Зачеркнаха ме от списъците
и поставиха кръст върху гроба ми.
В родния ми град държаха прочувствена реч.
Аз нямах възможност да извикам: "Лъжци!"
Казваха, че съм дал живота си.
Аз се бях мъчил да го запазя.
Казаха, че ще служа за пример.
Аз се бях опитал да избягам.
Казваха, че се гордеят с мен.
Аз се бях срамувал от тях.
Казваха, че майка ми също трябва да се гордее.
Майка ми плачеше.
Аз исках да живея.
Нарекоха ме страхливец.
Умрях като страхливец.
Нарекоха ме герой.
Силви – в стихотворение за Силвия трябва да има котки, просто е задължително... Всъщност първоначално бях избрала едно такова закличво-еротично, но нещо не мога да го намеря. А и на Силвия й подхожда нещо
по-драматично.
светльо.варна – с чувство за хумор, разбира се, надявам се да го приеме и той с такова
Жената на ловеца на жени
не издържа и хвана пътя
Брадяса
омърлуши се ловеца
и дивечът си тръгна отегчен
Георги Господинов
Aнгел – това тук го смених поне пет пъти. Всяко беше вярно,
но... все пак
Смокинг мирър -
има елемент на драма, благородно потекло, измама, а и звучи леко фентъзи.
Болейн -
хм.
Мушмул – защото има
ах!
Inc – „Кармен“, Теофил Готие
Lunactic moon – заради една нейна много,
много лятна снимка
Bagatur – Иван Желев, „Вик“ и понеже е неоткриваемо из нета:
Таверна с двор. Поети и приятели,
седим големи под дърво огромно
и пием от градуса на лятото.
Такава нощ не бива да се помни.
Вяра – всички очакват тука да има някаква болна депресия.
Ми няма пък!
Търговецът на кристал – „Сянката на вятъра“ на Блага Димитрова... дори няма нужда да обяснявам защо.
Манолов – Иван Желев, „Стихотворение за женене“
Поетът е поет на думи,
на седем бири и жени,
по неизбежни и от чума
между балканските войни.
[…]
И едно за мен –
Мен само идиоти ме привличат
Мен само идиоти ме привличат.
Те също доста силно ме обичат.
Намират ме в метрото и на плажа.
Напират нещо важно да ми кажат.
Заспиват ми на рамото във влака.
Със шлиферчета в парка мене чакат.
Обливат ме с възторжени идеи
и настояват с тях да се гордея.
Чаровни са, но взеха да ми писват.
И чудя се – те как ли ме описват?
