Размисли и Страсти `11: dimo

[FloWersOfEviL]

Хайде, подхващайте админа!

[fluffy cloud]

Димоо, здрасти
Ъм, нямам спомен да си ни разказвал истории оттам (което не значи че не си), таа бил ли си в казармата?
Скарани ли са изначално жените и техниката?
А жените и шофирането?
Правил ли си някога ПТП?
Доста си активен в кампании, свързани с безопасността на пътя. Сядал ли си зад волана, когато просто усещаш, че не трябва - пил твърде много или прекалено изморен?
Най-изтощителното ти пътуване?

[dimo]

Здрасти, Ил! Мерси за въпросите. Почвам с отговорите...

Ъм, нямам спомен да си ни разказвал истории оттам (което не значи че не си), таа бил ли си в казармата? Хех, не знам някой, който е бил в казармата и да си няма безброй истории за това как е бил (примерно как приклада на пушката е чудесна възглавница, докато лежиш на земята цяла нощ, и чакаш всеки един момент някой да дойде на проверка; или как са ти казали да пазиш военния затвор, защото ако някой избяга ти ще му заемеш мястото, и затова си оставяш шинела и пушката горе на вишката (наблюдателната кула) все едно ти си там, а ти обикаляш долу с ножа цяла нощ, за да не би някой (а там си имало истински рецивисти) да се промъкне и ти да не го видиш; или как сладко се спи върху гнили дъски над дълбок кладенец, само защото е малко по-сушинка от козирката на кладенеца), но пък аз си имам история как не отидох . Предполагам са малцина от останалите във форума все още, на които им се е налагало да ходят по медицински прегледи за годност за военна служба (на всеки 2 години), на наборни комисии всяка година. Е, аз го правих в продължение на 10 години. Първо бях голям мераклия да се включа във военните редици (е, главно родителите ми бяха, но и аз донякъде) - исках за капитан да се уча във военоморското във Варна. Така че им показах на военните колко страхотно здрав съм, как добре се справям със всичките им 5-6 различни изпита - физически подготовки, математики, тестове за интелигентност, психо тестове, медицински прегледи. Обаче след като ме приеха, взех че размислих и реших да ставам информатик. И... както повечето знаят, ставах такъв в продължение на 12 години (то не беше бакалавърстване, бачкане, магистриране, преподаване). И военните всяка година си ме викаха да проверят как съм, да ми вземат уверенията, че още уча, да ме попрегледат. Та... 2007-а вече съвсем им омръзна, и рекоха да ме взимат, нищо че аз тъкмо бях записал магистратура. И искаха да ме вземат точно предпоследния набор - от 10-ти януари, при условие, че след набора март месец, вече нямаше да има задължителна казарма. Пък аз се бях хванал с колегите от СУ да правя електронни учебници и чаках да дойдат големите пари от това (не че дочаках някакви големи такива, а исках БМВ на старо да си взимам с тях даже, много на сметка ), и хич не ми се влизаше. Та... на косъм ми се размина - тъкмо си бях на Видин да карам шофьорски курсове и се скатавах да не ида да си взема призовката, и ми звъни домашния телефон, вдигам аз - съседа, баща на един приятел от детството и съученик, и съученика със същия по дължина стаж в учението като мен (той право учеше). "- Мите, идват да ти връчат призовката, не отваряй"... Та отивам си аз в стаята и мирвам. Звъни се на вратата, аз мълча и се чува само тракане по клавиатурата - как пиша по Скайпа на шефката в София да ме урежда да ходя в Симеоново да преподавам компютърни мрежи, вместо в нормална казарма (това ми го бяха офертирали и преди това, след като бях водил курс на двама от Академията на МВР там). Цели 10 минути се звъня на вратата. След това всичко утихна още 5 мин., след тях пак звъняха още няколко минути - т.е. и те са мирували до вратата, само и само да чуят дали някой ще се размърда вътре. Ноо... аз удържах . След това се оказа и, че добрините понякога се връщат - на една приятелка стара, на която бях помагал за най-различни неща, баща и беше военен, та той говорил със шефа на поделението да ме оставят, все пак наистина си уча. Е, не успял да го навие, обаче пък майката на същата приятелка била колежка на жената на шефа на поделението, та от там нещата се уредиха (извод - и "железните мъже" слушат жените си ).

Скарани ли са изначално жените и техниката? Ами... ако ми бяхте задали въпроса докато бях в първи курс Информатика, когато всички колежки гледаха с неразбиращ поглед, може би бих казал "да", но след като още на следващата година повечето влязоха в час, и сега всички без изключение, си намериха работа свързана с компютри, при това програмиране, или компютърен дизайн, и доста си се издигнаха в нея, мога да кажа, че не са скарани с компютрите. Иначе... има си едни вид неразбирателство с повечето видове техника, но според мен това си е и по желание на самите жени - просто са добри в много други области, не точно в техниката. Но... когато се налага, нещата се променят. Пък дотогава - мъжете сме затова - да им помагаме с техническата част. Пък дано са благодарни след това.

А жените и шофирането? Както и предния въпрос - сигурен съм, че ако това им е професията, ще си се справят страхотно и със шофирането. Иначе... жените и мъжете са различни - доста от повече неща се вълнуват жените всекидневно, и се вълнуват силно . Не че всички мъже са дебелокожи, но все пак по-рядко, ужким, сме на върха на вълнението. Пък всяко нещо за което се замислиш, и ти отвлече вниманието от пътя, може да ти попречи да реагираш адекватно и навреме, когато нещо неочаквано се случи на пътя.

Правил ли си някога ПТП? Хубав въпрос - и точно за вчера. Както съм понастинал и си чувствам главата празна цял ден вчера, понеделник, пък и днес, снощи ходих да закарам разни неща на едни приятели от Видин, и успях хубаво да си ожуля предната броня. Трябваше да се размина на една тясна уличка с паркирани много коли от едната страна, с насреща идваща кола, прибрах се м/у две коли, и на излизане ми се стори, че няма да успея да не закача една от спрелите... Но бях в такова настроение, че реших да проверя... И не успях.
Иначе... веднъж, точно на рождения ми ден миналата година, не натиснах достатъчно спирачката, като пред мен спряха рязко (така е като бях нов шофьор, а колегата ме учеше да спирам все плавно за да им е комфортно на пътниците; пък то истината е, че когато се случи нещо неочаквано, никога не се спира плавно) леко си изкривих регистрационния номер в задната му броня. Но нищо повече от изкривения номер нямаше, така че вероятно не мога да го броя за ПТП.
Иначе... в младостта си, като бях трети клас, бях поставил своеобразен рекорд по брой ПТП-та в рамките на 2 месеца - веднъж ме блъсна мотор, и веднъж автомобил. Живях в Либия година и половина, а там книжка дават ако можеш да караш 50 м. назад с колата, или пък ако имаш кола изобщо, не знам . Та... сестра ми пресече пътя със 6 платна (по 3 в посока), аз се затичах след нея, обаче гледам идва мотоциклет. Та... давам аз напред, давам назад, мотора на ляво, после надясно, и на целия този огромен път, успя да ме уцели. Та си ходих след това близо седмица с отпечатъци от грайфери на бедрото и ръката. И супер се кефих, че след като ме блъснаха тръгнаха да си бутат мотора - рекох си, че може да съм го счупил с тялото си . Е, втория път не беше толкова забавно - пак пресичах същия път, и нещо не погледнах, и в следващия момент се намерих на капака на една кола, после по гръб на асфалта. Този път си нямах грайфери, пак станах и си се прибрах като и първия път, обаче следобеда ми се гадеше (т.е. имах си сътресение на мозъка в слаба форма). Та... историята има и малко продължение - българското училище в Триполи се помещаваше в една триетажна къща с плосък покрив (те там всичките са с плоски), който покрив си беше като една огромна тераса. И учителите ни пускаха на терасата малко на въздух да се поразходим. Обаче мен специално ме предупреждаваха, да не приближавам парапетите... не знам защо, и каква връзка имаха те, с това че на пътя все нещо ме нацелваше... Известно време след колата, която ме блъсна, получавах главоболия от време на време, дори на скенер ме гледаха тук, но нищо не видяха там вътре в главата ми . И след време ми мина - може да е било просто защото съм леко далекоглед.

Доста си активен в кампании, свързани с безопасността на пътя. Сядал ли си зад волана, когато просто усещаш, че не трябва - пил твърде много или прекалено изморен? Аз съм шофьор от 2006-та само, а автомобил имам от 2009-та края. Съответно и доста съм пропуснал възрастта, когато човек изпитва вътрешна необходимост да се доказва, че е мъж, на пътя или в бара. Да не говорим, че и прекаляването с алкохола доста рядко ми се случва и по принцип. Така че, не, не ми се е случвало. Да, пил съм до една чаша бира, и после съм карал, но не повече. И да, знам че дори и 0.5-те промила разрешени от закона, което са по-малко от две бири според човека който ги пие, увеличават времето за реакция с 1/3 - примерно от секунда и половина на две секунди, което може да е решаващо да се спаси нечий или своя живот. И се надявам наистина и че повече хора ще го разберат също. Прекалено изморен не съм бил също. Аз не шофирам особено много и по принцип, камо ли като съм изморен. Да, доспивало ми се е на пътя, но с някаква музика съм преборвал съня, колкото да стигна докъдето съм тръгвал - при това не съм бил на особено дълъг път.

Най-изтощителното ти пътуване? Амии Примерно с автобус от София до Мадрид, и после след няколко часа почивка към Кадиз (южна Испания). Това беше най-дългото, но да кажа най-изтощително вероятно не бих могъл. Човек, като знае колко път му остава, някак си минава в специален режим. Каквото и да е, свиква с него, на всеки 4 ч. като спре автобуса си почива, на всяка граница (по онова време) си слиза да го проверят, и дори се забавлява - аз си бях с няколко приятели на път за Испания и не мога да се оплача, че не ни беше забавно. Иначе... верояно за много изтощително пътуване мога да броя и 20-те км. пеш, носейки сак, които бях изминал пак в Испания, за да стигна от една хижичка, до близкото градче (нямаше такси, пък ме подлъгаха, че пътя е само 12 км.), където изпуснах автобуса, понеже помислих, че има автогара, а не просто спирка, и съответно я подминах, а после автобуса подмина мен. И като ме подмина, се оказа, че имам цели 5 ч. да си почина от разходката преди следващия автобус - та си дремах на една пейка и си четох книжка (от тогава още харесвам да лежа по пейки ), след това се наложи да попроменя и плана на пътуването, така че в резултат вместо в 7 сутринта да съм в Лисабон, бях в 11 вечерта преди това (взех си автобус директно от Севиля, вместо да ходя до Мадрид първо). Което щеше да е прекрасно, ако имах хотел в Лисабон, или пък ако не бях ходил 20 км. същият ден, та да можех да се разходя да поразгледам града. Но пък... намерих си два реда храсти и си легнах м/у тях. И си поспах до към 5 и нещо. Пък след това киснах във този същия форум до 2 следобед, докато дойдат португалците да ме заберат. Но и в Поругалия беше прекрасно, нищо че ходех бос там, за да не ми убиват сандалите на мазолите отгоре и отдолу, а само ходенето на тази отдолу на краката.
Изчерпателен ли бях?

[fluffy cloud]

Доволно изчерпателен Ама аз се присетих още няколко неща
Друг чужд език освен английски знаеш ли? А учил ли си?
Защо всъщност се реши да ставаш шофьор - от необходимост или за повече удобство?

[dimo]

Още веднъж мерси за въпросите, продължавам и аз с отговорите...
Друг чужд език освен английски знаеш ли? А учил ли си? Като започнеме от началото (моето, не на света, макар че за някои разликата да не изглежда голяма), нашите ме записаха в езикова паралелка в Любен Каравелов - училището на пет минутки от дома ми (за справки - виж Фейсбука - има снимки ). По това време "езиково" означаваше, че освен български, във втори клас започнахме да учим и руски. В 7-и клас добавиха и английски. Дест дни преди края на втори клас, както и целия трети живях в Триполи, там в трети клас учих английски, имахме и часове по арабски (не че от него си спомням нещо повече от това да броя до 10).
Понеже времената бяха такива, понаучих и сръбски. Нямаше кабелна преди 89-та, имахме си само Канал 1, руската телевизия, както и три сръбски канала - третият музикален предимно (в събота вечер пускаха и малко космато ххл ). По нашият Канал 1 не е като да имаше голям избор от предавания за някой на моята възраст - Сънчо, някое и друго детско сутрин и толкоз. Така че... разчитах на сръбските телевизии. То не беше Том и Джери, то не беше Брзи Гонзалез (Speedy Gonzalez подрумому), Морнар Попај (Popeye the Sailor), Душко Дугоушко (Bugs Bunny) и пр... След 7-и клас отидох в езиковата гимназия във Видин. Там учих английски и втори език немски. Не че научих особено вторият, но пак имам бегла представа.
Тук следва и малко информация не за хора с нежни души... На 14 години ми подариха първия ми компютър - чудото на българските технологии Правец 8 (който си беше чист Apple [] - кой казва, че чак сега са станали модерни разните i-Devices). Е, още същата есен го спряха от производство, но пък аз му се радвах много цели 4 години още. И научих още много други езици заради страстта която запали в мен - Бейсик, Паскал (само теоретично, така и не си го намерих за моя Правец). В Университета учих още какво ли не - C, C++, MathLab, Scheme, Prolog, Lisp, Лого, HTML, PHP, SQL, JavaScript, работих малко с JSP, Visual C, Visual Basic, ASP, ActionScript, Shell Script, Perl, Cisco IOS, Асемблер за някой и друг процесор. Дано не съм изпуснал много, но едва ли ще ми се сърдят .

Защо всъщност се реши да ставаш шофьор - от необходимост или за повече удобство? За удобство, когато имам необходимост. Не че през живота си съм свикнал на много удобство, и не че съм се променил особено напоследък (което донякъде е и предимство, но и голям недостатък), но... все пак има нужда и от автомобил от време на време. Сега зимата да речем, че има шанс да ми помогне да не съм непрекъснато болен като всеки ден ходя по студа. Засега не виждам голяма полза, но да речем, че можеше да е и по-зле, ако ходех. На 26 изкарах книжката чисто и просто заради липсата на финансови средства когато бях по-млад - родителите ми си ми казаха тогава, че когато почна да си печеля сам парите, и реша че е нужно, да си се запиша на курс. Колата моята я взех, защото беше сравнително евтина, пък и лесна за шофиране както е автоматик, и предостатъчно огромна и поради това по-сигурна, ако някой ден някой ме натресе, или аз го направя. Е, имам повече грижи с паркирането, но... просто не ходя където няма къде да я оставя и толкова. Пък и... както съм на зелена вълна по принцип - който и друг да я беше взел, щеше много повече от мен да я кара, и много повече да замърсява околната среда от мен с вредни газове . Иначе... една от главните идеи беше и за да мога да пътувам повече из България. Да ми е по-лесно да намеря компания, да ги кача и да отпътуваме нанякъде. Засега не ми се получава достатъчно... Но все се надявам да надделея над своите лоши страни и да почна да пътувам повече за удоволствие. Не че пътувам малко, но е главно по работа. А хич не ме бива в организирането на някакви неща сам. Ако трябва да стигна някъде, дори и на край света да е, там съм . Обаче сам да определя къде да стигна...цъ. Но ще се науча!

[MidwinterSun]

Като започнеме от началото (моето, не на света, макар че за някои разликата да не изглежда голяма)

Тъкмо щях да те питам, ама ти сигурен ли си, че двете не съвпадат?...
От перспективата на изминалото време, кое ти харесва повече - мизерното, неизвестно, донякъде идеалистично, донякъде алкохолно и донякъде свободно студентство или сигурността и установеността, които ти дава спокойният живот с постоянна работа като зрял мъж?
Мислил ли си си за това какво ще бъде след... 10 години, примерно? Дали все още ще администрираш форума на СУ? Дали все още ще ти е интересно? Или може би си обмислял, че на някакъв етап ще се оттеглиш и ще поставиш някой друг на твое място, който да поеме инициативата и да продължи да развива нещата?
И доколкото след 10 години можем да предположим, че компютрите, интернет и форумът няма да бъдат много по-различни отсега (поне не драстично), то ако се замъкнем пет десетилетия напред във времето, нещата стоят по коренно различен начин. СУ сигурно ще си съществува. Но аз се опасявам, че артрита ще ми пречи да тракам по клавиатурата Какво предполагаш, че би могло да се случи с форума тогава?
А със света като цяло? Технологиите му, начина му на устройство? (всичко това с уговорката, че НЕ сме успели да съсипем климата на планетата дотогава, НЕ сме изчерпили всички природни ресурси и НЕ сме успяли да се самоунищожим като вид.)
Каква е била тази идея за електронни учебници и защо не се е развила?
Кой ти е любимият шоколад?
А любимата торта?
Как се научи да готвиш?
Вярно ли е това, което всички мъже казват - че гозбите на мама са най-вкусни?
Кое е най-вкусното ястие, което си опитвал някога?
А кое е най-вкусното, което си приготвял сам?

[Jamesmagno]

Здрасти, Димо!

Моля, отговори на тази тема, тук. Мерси!

[fluffy cloud]

Дали все още ще администрираш форума на СУ? Дали все още ще ти е интересно? Или може би си обмислял, че на някакъв етап ще се оттеглиш и ще поставиш някой друг на твое място, който да поеме инициативата и да продължи да развива нещата?
Но аз се опасявам, че артрита ще ми пречи да тракам по клавиатурата Какво предполагаш, че би могло да се случи с форума тогава?

Как се присламчваш към админския пост обаче Не те е срам
Он: Димо, смяташ ли, че се отнасяш отговорно към здравето си (четох сега статия за остеопорозата, та това ми предизвика въпроса)?
Какво смяташ за решението на сестра ти да живее в чужбина? Смяташ ли, че жизненият стандарт, който е постигнала оправдава това решение (в смисъл, че е получила от живота повече, отколкото можеше тук). Ти самият обмислял ли си често тази алтернатива?

[dimo]

Като започнеме от началото (моето, не на света, макар че за някои разликата да не изглежда голяма)

Тъкмо щях да те питам, ама ти сигурен ли си, че двете не съвпадат?...

- хич не съм сигурен. Нали философите са казали - светът е отражение на това, което виждаме и чувстваме самите ние, така че... може би светът не е съществувал преди да се родя, т.е. началото на света да е започнало с мен?!?

От перспективата на изминалото време, кое ти харесва повече - мизерното, неизвестно, донякъде идеалистично, донякъде алкохолно и донякъде свободно студентство или сигурността и установеността, които ти дава спокойният живот с постоянна работа като зрял мъж? Доста труден въпрос... Аз, за самия себе си, все още смятам, че живея предимно мизерно, първо защото колкото и да чистя след себе си, все пак апартамента ми е прекалено голям само за мен, и все има нещо, което би било добре да е оправено, променено, различно; и второ, защото все още имам да се уча да живея по-различно. Студентския живот сам, далече от родителите, и с парички недостигащи особено (не че някога съм свършвал парите и звънял да ми пратят още, просто е нямало какво да ми пратят, така че... да, парите винаги свършваха, но главно навреме ) хич не е лесен, не е лесно и човек да свикне да живее след това с повече. Да, какво ли не вкусно съм изял откакто имам повечко пари, така че сега не знам какво повече ми се яде, защото чувствам, че всичко ми е писнало, каква ли не електроника си купих оттогава, но мизерно ли се чувствам и сега, да, така се чувствам. Неизвестността... и сега я има, в работата ми конкретно, могат утре да ми кажат да не идвам вдругиден, и няма нищо което да направя по въпроса. Идеалистично, и сега съм си същия идеалист, и не искам да се променя, и ще направя всичко възможно да не се променя. За алкохолното - и сега си е пак така . Нещо си замина колежката на работа, заради която ежедневно почти пийвахме целия офис по някое уиски преди края на работното време (винаги беше навита да намине да пием по нещо, като доведе и някоя и друга колежка, пък ние нали сме главно мъжки офис) - както се изрази една нейна колежка от отдел HR - "ти си прекалено различна, от всички останали от отдела", което трябваше да не е комплимент, но беше - тя просто беше лъч светлина в отдела им, но просто беше на временен договор. А свободата... свободата наистина е различна. Хич не мога още да свикна със задължението да ставам всяка сутрин в 7:15. Не че не мога да го правя, но това донякъде ми убива желанието вечер да се отдавам до край на възможността да съм с приятелите си. Е... вероятно чисто и просто трябва да спре да ми пука, че на работа след това може да ми се спи . Но понеже и по принцип ми пука главно за близките ми, за работа е супер трудно да се нервирам, едва ли ще ми е трудно да свикна и това.

Мислил ли си си за това какво ще бъде след... 10 години, примерно? Дали все още ще администрираш форума на СУ? Дали все още ще ти е интересно? Или може би си обмислял, че на някакъв етап ще се оттеглиш и ще поставиш някой друг на твое място, който да поеме инициативата и да продължи да развива нещата? Значи... аз вече съм оставил други да поема инициативата и да развиват нещата - нали затова сте вие модераторите. Затова разчитам толкова на вас, и затова се намесвам само ако много се изпокарате едни с други . А самото администриране - правя го, защото мога. Не знам докога ще ми е интересно, но засега е така. Да, откакто смених сървъра, някои неща вече не зависят от мен - само по софтуера на самия форум мога да правя промени в момента, не по самата операционна система и настройките и. Но пак съм си аз който трябва да каже какъв е точно проблема за да го оправят, ако е по сървъра, и да го оправя аз самия, ако е по форума. А на въпроса за нещата след 10 години... уви, не знам и другата седмица какво ще правя, камо ли след 10 години...

И доколкото след 10 години можем да предположим, че компютрите, интернет и форумът няма да бъдат много по-различни отсега (поне не драстично), то ако се замъкнем пет десетилетия напред във времето, нещата стоят по коренно различен начин. СУ сигурно ще си съществува. Но аз се опасявам, че артрита ще ми пречи да тракам по клавиатурата Какво предполагаш, че би могло да се случи с форума тогава? Сигурен съм, че след 50 години пак ще си си в прекрасно здраве, Сис. Дотогава или ще са измислили как да сме вечно млади, или поне компютрите ще се управляват с мисъл. Така че не го мисли отсега! Гледай купона да не спира сега .

А със света като цяло? Технологиите му, начина му на устройство? (всичко това с уговорката, че НЕ сме успели да съсипем климата на планетата дотогава, НЕ сме изчерпили всички природни ресурси и НЕ сме успяли да се самоунищожим като вид.) Това някакви въпроси а-ла Клифърд Саймък ли са? Да речем, че не мисля, че кучетата или котките ще управляват, а ние ще живеем на други планети (примерно като плоски азотнодишащи същества на Юпитер, защото там живота е страхотен - всичко са прекрасни цветове и аромати), и че ще пътуваме до къде ли не във Вселената с лични звездолети, или пък дори виртуално от хола си без да се помръдваме. По-скоро си мечтая за един свят без технологии... както едно време като бях дете още - вечер на пейката пред блока, всеки разказващ някакви истории, без телевизори и фейсбуци. И може би нещо като 70-те години - когато любовта е била всичко... Защото не мисля, че е особено топлещо за сърцето или тялото, да седи човек пред ТВ или компютъра, и в крайна сметка до него да е само котката, кучето, нищото... А за технологиите... не знам, но за мен са само някакъв вид залъгалка, да, почти всякакви нови неща ми минаха напоследък през ръцете - чисто и просто съм достатъчно непукист да си отворя устата и да направя всякакви предложения на шефовете ми, как да изхарчат излишните им пари накрая на годината, плюс това и доста глупости си накупувах, но да си кажа, бих ги заменил всичките за нещо много по-просто.

Каква е била тази идея за електронни учебници и защо не се е развила? Идеята е учениците да имат достъп и до електронни учебници, да не се налага задължително да си купуват хартиени и да ги носят с тях винаги. И идеята се разви - погледни тук или тук, тези на Сиела съм ги правил аз (ако изглеждат дървени леко, това е защото трябваше да са без никакъв сървърен код и да вървят от CD на всякакъв компютър, и защото са правени през 2007-а също, плюс и трябваше колегите ми, които не разбират от програмиране да могат да наливат съдържанието вътре), но донякъде си права - щом учениците не знаят за тях, значи идеята се е провалила. Но... това си е по вина на МОН, не наша...

Кой ти е любимият шоколад? Едно време беше шоколада на шоколадовите яйца - и заради вкуса, и заради съдържанието. Пък сега... харесвам бял доста, но харесва и кафяв, че и черен. Но... най-важното за мен сега е с кого го ям, не какъв точно ям . Иии... дори да не го ям аз шоколада, мога пак да му се насладя гледайки как друг го яде и му се наслаждава .

А любимата торта? Амии... Примерно Гараш, или пък Бял или Черен романс, по едно време и плодовите на Неделя много харесвах. Не знам . Не е една.

Как се научи да готвиш? Ами... станах студент в друг град. И вече нямах голям избор. Трябваше да се яде. И да се яде евтино сравнително (кръчми и пицерии само по празник). На обяд 2 години само сандвич с кремвирш, защото е най-евтин, след това 2 години само с кебапче - защото е втория по цена, пък кремвиршите вече бяха като талашит. А вечер не винаги успявах навреме за стола - все пак покрай ФМИ никакъв стол няма, а като лекциите са до късно, столовете вече са затворени. Спагети варени в тиган, защото нямам тенджера. Оптималният начин да се направят спагети при условие, че имам само един котлон - първо соса, защото той може и да истива и после да се претопли, а спагетите ако истинат докато направя соса, са си гадни. Пица как се пече на електрическа тенджера (отгоре) и върху котлон (за да се опече и отдолу) едновременно. Омлет опечен на скаричка (защото няма фурна). И какво ли още не...

Вярно ли е това, което всички мъже казват - че гозбите на мама са най-вкусни? Ами... всички мъже... всички мъже са различни. Донякъде е вид възпитание, не само за гозбите, а за всичко. Знаете го вица - французина най-много обича любовницата си, англичанина жена си, а българина обича и жената и любовницата, но най-обича мама. Е, моите родители винаги са били страхотни - винаги мога да разчитам на тях, плюс и майка ми си готви доста хубаво. Но, ако някоя моя любима ми сготви каквото и да е, и се постарае за него, сигурен съм, че за мен то ще е най-страхотното нещо. И никога няма да и кажа, че майка ми го прави по-хубаво.

Кое е най-вкусното ястие, което си опитвал някога? Ами... не знам . Доста хубави неща съм хапвал. Доста си падам по морски деликатеси примерно. И по шоколадов мус, и крем брюле, и чийз кейкове, направени хубаво. Бе... ако някой иска пак да пита и ще се постарая повече да напиша за любимите ми храни. Сега става крайно време да си лягам след малко.

А кое е най-вкусното, което си приготвял сам? Ами... понеже рядко ми е приятно да готвя сам за себе си, и не мога да го оценя ако си го ям сам, бих казал че не знам. Ако някой съм му готвил случайно и му е харесало, сам да си каже. Иначе... като че ли най-дълго съм ял всеки ден поред едно и също (а по принцип бързо ми писва да ям едно и също), е като съм си готвел шкембе чорбичка в най-огромната ми тенджера . Но с това едва ли мога да впечетля голяма част от форумците, така че... И други неща готвя, спокойно .

[dimo]

Он: Димо, смяташ ли, че се отнасяш отговорно към здравето си (четох сега статия за остеопорозата, та това ми предизвика въпроса)? Не, не смятам. Човек който се отнася отговорно, ходи поне два пъти годишно на профилактични прегледи, ако има някакви проблеми, не губи време, а веднага отива да се изследва, и т.н.. Пък аз първото не правя, а на лекар ходя само когато е съвсем наложащо. Опитвам се да спортувам, но не го правя достатъчно често. Седя пред компютъра обикновено по 17 ч. дневно. Лягам късно, ставам рано (ако легна малко по-рано, се будя прекалено рано сутринта и ми е още по-зле). Хапвам прекалено много понякога, макар че напоследък почти изобщо не вечерям, което е напредък. Лаптопа го използвам главно легнал на една страна - масичката ми е ниска за да мога да седя и да пиша на него. На работа съм сравнително спокоен, но в живота си не съм. Пийвам витамини когато се сетя, но рядко сядам да си направя салатка или да хапна плодове. Опитвам се да ям супички често (което е полезно - само сухата храна не е добре), но би могло да е и по-често. Прекарвам целия си ден без никакъв чист и свеж въздух (на работа прозорците не се отварят, а част от въздуха се рециклира, но поне температурата е винаги постоянна), вечер ако не изляза някъде, отново седя на затворено. Не ходя на планина достатъчно често. Не пуша хич, и не пия много, но това не компенсира всичко останало...

Какво смяташ за решението на сестра ти да живее в чужбина? Смяташ ли, че жизненият стандарт, който е постигнала оправдава това решение (в смисъл, че е получила от живота повече, отколкото можеше тук). Ти самият обмислял ли си често тази алтернатива? Смятам, че е направила по-трудния избор, но все се надявам за в бъдеще да се окаже правилния. Засега не смятам изобщо, че е получила повече в професионален и финансов аспект - тя завърши точно преди 2 години, малко след това се омъжи, роди, сега пак и предстои второ бебче. Така че след като завърши нямаше време да намери хубава работа по специалността си и да се задържи на нея. Почти през всичките 9 години, в които е в Германия е работила главно като сервитьорка - е едно малко кафенце, или в една пицерия. Да, в сравнение с тук, и парите които получаваше като сервитьорка са горе-долу ОК, но никога не и е било лесно. Работеше и към университета по разни проектчета, превеждаше и в съда от сръбски и хърватски, когато има някакво дело. Преподаваше един семестър немски на деца по някакъв проект. Но всичко това само като допълнение към работата като сервитьорка, и само като екстра в автобиографията, която вероятно ще и е доста от помощ някой ден. Да, има си там приятелките, които би имала и тук, отново предимно българки. Но мисля, че всичко и е коствало доста усилия. Да си далече от повечето си приятели и роднините си и да се опитваш да постигаш всичко сам и на собствени разноски наистина изисква много усилия. Но както казах - надявам се да се окажат оправдани. Иначе... дали съм обмислял и аз тази алтернатива. Да, мислил съм го. Но не съм сигурен, че можех да оставя приятелите си и родителите си, и да замина там само при нея. Тя ми го е предлагала неведнъж, дори ми беше изпратила имейл адреси на всякакви банки и важни институции, на които да мога да изпратя автобиографията си (а точно заради възможността да я напълня с повече съдържание - различни временни работодатели, проекти, направени сайтове, доброволчески дейности и пр., седях толкова време в СУ). Но аз така и не събрах смелост да им я изпратя. Мисля, че ще ми е лесно да се справя с работата където и да отида, все пак доста съм вършил през годините, и пред нищо не съм се спирал. Но не знам как ще свикна да съм сред чужди хора. Може би някой ден, когато не съм сам, а имам някой до мен, който напълно да ме подкрепи в решението ми, бих могъл да опитам. Иначе... не бих могъл да се оплача от избора си на специалност. Това подплатено с интереса ми към това, което работя, както и с готовността ми винаги да съм от помощ, когато някой има някакъв проблем или въпрос, винаги ми е помагало да работя с удоволствие и без много нерви, и доколкото мога да преценя хората - всички да ме ценят. Е, с годините малко ентусиазма ми да започвам нови неща, които се отнасят до самия мен - примерно да направя сайт за някого и той да ми плати, доста намаля, но все пак се опитвам да го правя, плюс и все още ми е приятно да правя почти всичко останало.
Така че в крайна сметка не мога да се оплача, че тук ми е било прекалено трудно, но може би бих могъл да получавам и доста по-голяма заплата някъде в чужбина. Но идея си нямам дали бих могъл да съм по-щастлив там.

[Мила]

Сега се сетих да попитам, защо от един месец не мога да си променя картинката в подписа
Някога идвало ли ти е да изтриеш целия форум?
С какво се глезиш?
Къде ти се ходи?
Коя ти е любимата форумна снимка (моля те, дай някоя културна, знам, че имаш доста компромати)
Kое ти липсва най-много от работата в СУ?
Какво трябва да може да готви една жена?
Мислил ли си да вземеш другарче на Съни?
Предпочиташ да ти е по-топло или по-хладничко?

[dimo]

Сега се сетих да попитам, защо от един месец не мога да си променя картинката в подписа Заради новия сървър. Разни функции са спрени заради възможни проблеми със сигурността, ако са пуснати. Имам някаква идея какво може да се направи обаче - ще гледам да опитам. За картинките нормалните намерих решение, без да се пуска една доста опасна функцийка (веднъж заради дупка във софтуера на форума бяха трили разни файлове - 2008-а някъде още, оттогава не е имало проблеми), би трябвало и за атачмнънтите да има начин, просто другаде трябва да се пипне.

Някога идвало ли ти е да изтриеш целия форум? Ами не. Не бих ви го причинил. Но се е случвало да ревнувам от форума. Е, вината не е била в него, че да си помисля да го спра. Иначе почти не се е случвало някой много да ме ядоса. Е, тъжно ми е било като модераторите се изпокарат, особено дилемата от преди няколко години - модератори с/у администратори (изключая мен), ноо всичко си се нарежда. Хората са важни, но форумното общество е по-важно .

С какво се глезиш? Ами... с хубава храна (не по ред на важността ги споменавам сега съм на полудиета, така че храната е доста назад); с хубава жена до мен; с хубава компания на хубаво място; с някоя биричка когато съм изморен, да ми отвори очите; с хубава музика, когато съм в колата; с хубави гледки, когато съм някъде; с много и разнообразна електроника, но нея ще гледам временно да я понамаля - да наблегна на душевното, пред материалното. Днес беше велик ден на електрониката - оправих на единия колега неработещия джипиес за колата, смених му софтуера на телефона от уиндоус на андроид, добавих нови програмки на Нуук Тъч-а на другия колега, обясних как третия колега да направи същото на своя, поиграх си с един безжичен принтер, но кое беше най-важно - благодарността на колегите от свършеното, плюс и разходката малко из парка след работа.

Къде ти се ходи? По-важното е с кого, защото съм пътувал доста, но почти винаги сам. А иначе - има безброй прекрасни места, които още не съм видял, или не съм дооценил, или просто бих видял отново. Примерно Гърция е крайно време да отида да видя (бил съм в Атина, но там освен часто от забележителностите, не успях да видя много от природата) - синьо море, пълно с безброй рибки, безкрайни пясъчни плажове, красиви гледки. Не че само там ги има, но е грехота да е толкова близо, пък да не съм фи виждал. Особено и като гърците колеги във факултета ми все ме питаха дали не съм грък . Малко кофти времена настанаха там, плюс и те донякъде са кофти хора, но природата е супер, пък и ние не сме цвете за мирисане голямо... Англия ще гледам да отида нагодина като пак имам отпуска. Египет съм бил, но пак ми се ходи - не успях много да видя предния път. Пък има толкова много за виждане - люлката на цивилизацията най-добре съхранена. Е, трябва и да се успокоят политически нещата там първо. Америка също - там толкова лесно свикнах да живея, плюс и толкова лесно може човек да си похарчи парите там за неща на разумна цена и качествени при това (не говоря за храна ) - дали за електроника, или за дрешки; плюс и да види доста музеи и забележителности (музеите са безплатни дори ).

Коя ти е любимата форумна снимка (моля те, дай някоя културна, знам, че имаш доста компромати) Имам, да. И се надявам и още да имам занапред - все пак трябва да се живее предимно, и сега му е момента да е безгрижно (дори и за мен, колкото и странно да звучи ). А коя точно... труден въпрос - ще помисля още малко и ще опитам да избера. Някоя на която сме повечеко и изглеждаме щастливи, защото сме били такива, и защото и ще бъдем .

Kое ти липсва най-много от работата в СУ? Късното ставане . Свободата да отида на обяд на работа, така че предната вечер да се забавлявам до дупка. Възможността да не свърша нищо през целия ден, ако съм снощен, е от което да имам угризения след това, но пък винаги да мога да наваксам. Разнообразието - пътуванията по различни градове в комисията на разни олимпиади. Преподаването на студенти - т.е. на хора, които са там, защото им е интересно, не защото са задължени. Отпуската... 20 дни в никакъв случай не ми стигат. И 30 са ми малко, но 20 са непоносимо малко . Дори и с всичките допълнителни празници, на които почиваме само ние - все пак те са разпръснати из годината, трудно е да отидеш някъде за повечко дни. Скайпа през деня да речем, че не ми липсва Него за да ми намират работа главно го използваха .

Какво трябва да може да готви една жена? Ами... Каквото и един мъж. Т.е. всичко което е вкусно и приятно и за нея, и за мъжа. Не мисля, че само жената трябва да готви, не мисля че и това е критерий да си избереш жена - просто важно е желанието. Една жена ако ме обича, ще иска да ме зарадва и с нещо вкусно, което знае че обичам. И да не и се получи първия път, следващия ще е по-добре. И аз също винаги ще опитвам да направя нещо, което на нея и харесва. Баща ми едно време след сватбата е учил майка ми да готви. И сега картофената супа той я прави по-добре, и боба му не е лош, но пък и майка ми готви страхотно толкова много неща. Е, понякога ми е мъчно, че вече не прави сладки - все пак това което се продава, не винаги може да се сравни с домашното.

Мислил ли си да вземеш другарче на Съни? Мислил съм малко. Но не знам дали за него ще е добре - момченце е, и е голям. С друг мъжки котарак не знам как ще се разберат. И със женски не знам дали ще се разбират също. Дали ще си играят или напротив - ще им е по-притеснено и ще се ревнуват. Може би с някое малко диваче - Съни би трябвало да може да свикне с него. Но... много пътувам и дори и за Съни ме е супер жал като трябва да седи седмица сам, камо ли и на още едно коте да го причиня. Пък някой ден когато не живея сам и има кой да дели отговорностите... може. Винаги съм харесвал кученца повече от котки. Не че от Съни имам оплакваня (освен от зъбите му понякога към гостите ми), но кученце ми е мечтата. Но засега не е опция - отговорността е прекалено голяма за мен.

Предпочиташ да ти е по-топло или по-хладничко? По-топло предпочитам. Зимата лесно настивам и все трябва да се пазя. Зимата е хубаво да имаш някого до себе си, тогава си е ОК, пък и дори когато не е до теб, важното е мисълта за него да ти топли сърцето . Но иначе лятото ми е любимо - прекрасно време за планини, морета, пътешествия. А зимата не харесвам да е прекалено топло у дома - 20-тина градуса примерно е ОК, не 30-тина. Но сега както съм настинал, 15-те градуса които са у нас преди да пусна печката, са ми направо убийствени.

[inc]

1. Какво не би си причинил в:
- Физически;
- психически;
- емоционален аспект?
2. Кое е най-хубавото, което форумът ти е дал (освен приятели)? А какво ти е взел?
3. Какви домашни любимци си имал освен Съни?
4. Ти си един от най-толерантните хора, които познавам. Какво може да те изкара от кожата?
5. Любими дъвки?
6. Какво те вдъхновява?
7. Кое е последното дебилно/безразсъдно нещо, което си правил?
8. коя е последната книга, която прочете? Хареса ли и с какво?
9. Ако можеш да избереш място по света, където да прекараш следващите... да речем 5 години (без някакви форсмажорни обстоятелства) - кое би било то?
10. Какво последно научи?

[Faith_no_more]

Димо, стана ни традиция, ще опишеш ли 15-20 форумци (може и по - малко) с песни и картинки? Не забравяй да включиш и себе си.

П.П. С риск да стана нахална - използвай твоето усещане за тях, а не рандъм принципа.

[rogertaylor]

Аз да допълня предният въпрос - направи го с цветове

П.П. Мислех да предложа езици за програмиране, но тогава щеше да бъде :

1. Странно
2. Неразбираемо за 90% от хората

Поздрави