Пич, римските правила nemo dat quod non habet и resoluto jure dantis resolvitur jus accipientis са в сила тогава, когато е имало прехвърляне на права и винаги защитават истинския титуляр на правото срещу приобретател по отчуждителната сделка. Първия принцип намира приложение когато отчуждителя никога не е бил титуляр на правото, а втория когато отчуждителя е притежавал права, но те са отпаднали, поради някаква причина (унищожаване примерно, Павлов иск). Като противовес на двата принципа има ред норми, които защитават пък добросъвестния приобретател - чл. 78 ЗС, вписванията, както и куп правила в ЗЗД (17, ал. 2, 135, ал. 4, 33, ал.3, 88, ал.2 и тн), израз на вечния конфликт на интереси в гражданското право.Цитираните принципи се обсъждат във връзка с придобиването именно защото се прилагат при сделките, които са деривативен способ за придобиване на права. Аналогията, която правиш, обаче с юридическите факти на приращението е недопустима. За да придобиеш собственост по приращение трябва да си собственик на вещта, върху която се "прикрепва: нещо, безспорно. Това е предпоставка наистина. Но тук няма никакво прехвърляне. Собствеността се придобиха ipso jure от собственика, който и да е той...без значение дали в момента имота се владее от някой, дали няма държател по силата на някакъв договор и тн. Придобива се по ЮФ, обхванат от нормата на чл. 92 ЗС. Така, че приращението си е оригинерен способ, защото става по силата законовата разпоредба и НЕ зависи от правото на собственост върху прирастената вещ допреди приращението.svetlio.varna написа:И след два неуспешни опита, за трети пореден път "Право 3 курс"... Дано този път темичката не изчезне![]()
Аз забелязах, че съм пропуснал една мнго интересна дискусия от старата тема, така че ще я пренеса и тук, и без това е в унисон с предстоящото предизвикателство наречено Вещно право![]()
http://forum.uni-sofia.bg/forum/viewtop ... 89#p880589
Аз пък мисля, че приращението винаги е деривативно, докато придобоването на плодовете може да е и оригинерен способ.Scorpion написа:Хайде да дам малко автентично тълкуване на написаното от мен по-горе![]()
Аз под приращение разбирам само хипотезата на чл. 92 ЗС. Чл. 93, макар и обединен с чл. 92 под надслов "Приращения", визира добивите, които са нещо доста различно от приращението в точния смисъл на понятието.
Иначе за добивите и проф. Венедиков поддържа становището, че става въпрос за деривативно придобиване. Но за мен разграничението от приращението (по чл. 92 ЗС) си остава, а то безспорно си е първичен придобивен способ. Затова и се учудих на оксиморона "деривативно приращение".
Aргументи от "Въпроси на българското вещно право" (Ставру) и Система на българското вещно право (Венедиков).
Първо, вече казахме, че правоприемството не винаги е индикатор за наличието на оригинерен придобивен способ. Следователно по този критерий е теоретично възможно да възможно да има деривативно приращение.
Второ, за да придобиеш собственост върху трайно прикрепеното (приращението), трябва да си собственик и на имота, към който то се прикрепва. Иначе казано, никой не може да да продообие собственост върху приращението към имот, който не притежава. Т.е. това е модификация на правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, характерно за деривативните придобивни способи.
Трето, с отпадането на правото на собственост върху недвижимия имот следва да отпадне и правото на собственост и върху прирастеното. Това пък е модификация на правилото, че с отпадането правата на праводателя, отпадат и правата на приобретателя, също характерно за деривативните придобивни способи.
Ако мога да дорзавия дадения от теб пример - когато в градинката ти се появи ябълково дръвче и почне да дава плодове, а ти почнеш да си ядеш ябълките някак си грам не ти пука дали семената, които са били довяти от вятъра в твойта градинка са били собственост на някой друг, нали?
