Няма тема (т.е. не е имало), щото По е твърде очевиден любимец на бая хора (същата работа и с Кинг) и това е ясно и без тема.
Много обичам По, главно заради поезията и разказите. Обаче романът му, "Историята на Артър Гордън Пим", колкото и да го хвали Борхес, мен ме разочарова. Не че беше лош, просто очаквах повече от По. На места твърде стегнат, на места твърде разточителен в подробности, нямащи нищо общо с историята. Хем почти никакви диалози, хем сух преразказ без никакъв психологизъм. Освен това в самата история имаше тук-там очевидни нелогичности и/или недоглеждания. Разказът "Писмо в бутилка" на По, който има доста общо с "Гордън Пим" е много по-добър, пък хем му е от по-ранните творби.