А включваш ли асистентите по УП? 
Доволни ли сте от ФМИ?
Модератори: Methuselah, thegirl
Re: Доволни ли сте от ФМИ?
Още нищо не си видял, мили мой.morfei написа:Само 70?
Относно темата - аз съм някъде по средата. Очаквах повече, но определено дотук факултетът ми е дал доста. Лошото е, че са минали само две години, а мотивацията вече изчезва.
Можеше и по-добре.
Segmentation fault
Re: Доволни ли сте от ФМИ?
Ще напиша някакво подобие на разказче и се надявам да не прозвучи грубо, обидно или нещо от сорта.
Когато станах студент през далечната 2009 г., бях може би най-щастливият човек на планетата. Имах някакъв предварително начертан план, който най-после се осъществяваше. Постигнах целта, върху която се бях трудил доста дълго. Това, което мога и знам, дължа отчасти на учители и на математически форум, но всичко друго съм постигнал със собствени усилия. Прекалено съм упорит и инатлив, за да ме спрат някакви непредвидени събития.
Е, на 5. 10. 2009 г. влязох във ФМИ не за първи път, но за първи път на лекция. Лекцията беше по може би най-любимия ми предмет до ден-днешен - ДИС 1. Мога да кажа, че се чувствах хем на място, защото ми говореха за неща, които знаех отпреди този ден, хем не, защото около мен буквално гъмжеше с непознати лица, повечето от МГ-та. С течение на времето разбрах, че не всичко е така розово както часовете по ДИС 1. Не защото аз не учех достатъчно, а защото някои хора просто не си вършеха добре работата. Стараех се, но все пак идеята е не да се бъхташ постоянно сам, а да те научат тези асистенти и лектори на нещо, нали така? Все пак осъзнах, че ако сам не си помогнеш в определени ситуации, никой друг не е в състояние да го направи вместо теб. Това злощастно установяване на факти от живота във факултета е неприятно за всеки новопостъпил, но както и да е. Не съм оптимистично настроен вече, даже желанието ми да уча ПМ вече увяхва, което е наистина жалко. При мен някои преподаватели действат така, сякаш умишлено искат да намразиш предмета им. Не това е концепцията обаче. За да преподаваш нещо, трябва да го правиш с любов, да показваш, че то ти харесва, че го разбираш, но не да показваш, че разбираш много повече от студентите, защото това е демотивиращо. Курсове като ДИС 1, ДИС 2, аналитична геометрия, диференциални уравнения, алгебра, математически анализ трябва да продължат да присъстват в програмата, защото са фундаментални дисциплини и без тях по-нататъшното обучение заминава в задънената улица. Благодаря на лектори като Ангел Живков (ДУ), Жулгена Банкова (АЕ), Людмила Николова (ДИС 1, ДИС 2), Надежда Рибарска (МА) и асистенти като Цветана Стоянова (ДУ), Владимир Атанасов (ДИС 1, ДИС 2), Красимира Влъчкова (КА), които винаги са се отзовавали, когато съм ги питал нещо по материала, и са ми обяснявали като на нормален човек, с прости думи.
Фактически изводът е, че ако не четеш, разбирайки съответните закономерности и правила, не решаваш нищо сам и не питаш даскалите от време на време, няма да оцелееш в този факултет.
Когато станах студент през далечната 2009 г., бях може би най-щастливият човек на планетата. Имах някакъв предварително начертан план, който най-после се осъществяваше. Постигнах целта, върху която се бях трудил доста дълго. Това, което мога и знам, дължа отчасти на учители и на математически форум, но всичко друго съм постигнал със собствени усилия. Прекалено съм упорит и инатлив, за да ме спрат някакви непредвидени събития.
Е, на 5. 10. 2009 г. влязох във ФМИ не за първи път, но за първи път на лекция. Лекцията беше по може би най-любимия ми предмет до ден-днешен - ДИС 1. Мога да кажа, че се чувствах хем на място, защото ми говореха за неща, които знаех отпреди този ден, хем не, защото около мен буквално гъмжеше с непознати лица, повечето от МГ-та. С течение на времето разбрах, че не всичко е така розово както часовете по ДИС 1. Не защото аз не учех достатъчно, а защото някои хора просто не си вършеха добре работата. Стараех се, но все пак идеята е не да се бъхташ постоянно сам, а да те научат тези асистенти и лектори на нещо, нали така? Все пак осъзнах, че ако сам не си помогнеш в определени ситуации, никой друг не е в състояние да го направи вместо теб. Това злощастно установяване на факти от живота във факултета е неприятно за всеки новопостъпил, но както и да е. Не съм оптимистично настроен вече, даже желанието ми да уча ПМ вече увяхва, което е наистина жалко. При мен някои преподаватели действат така, сякаш умишлено искат да намразиш предмета им. Не това е концепцията обаче. За да преподаваш нещо, трябва да го правиш с любов, да показваш, че то ти харесва, че го разбираш, но не да показваш, че разбираш много повече от студентите, защото това е демотивиращо. Курсове като ДИС 1, ДИС 2, аналитична геометрия, диференциални уравнения, алгебра, математически анализ трябва да продължат да присъстват в програмата, защото са фундаментални дисциплини и без тях по-нататъшното обучение заминава в задънената улица. Благодаря на лектори като Ангел Живков (ДУ), Жулгена Банкова (АЕ), Людмила Николова (ДИС 1, ДИС 2), Надежда Рибарска (МА) и асистенти като Цветана Стоянова (ДУ), Владимир Атанасов (ДИС 1, ДИС 2), Красимира Влъчкова (КА), които винаги са се отзовавали, когато съм ги питал нещо по материала, и са ми обяснявали като на нормален човек, с прости думи.
Фактически изводът е, че ако не четеш, разбирайки съответните закономерности и правила, не решаваш нищо сам и не питаш даскалите от време на време, няма да оцелееш в този факултет.