[КСК 2011] Журналистика и ВО vol.2

[svetlio.varna]

И какво си писала за 1918?

[yolinaA]

Пикасо има една картина от тогава и направих паралел между нея и паметника и от там вече си развих тезата.

[BTW]

Цялото ми есе беше съпоставка м/у времето отпреди 1991-ва и 2011-та. Разбира се, индиректна.

При мен от 60-те години до наши дни...

При мен от 1918 до сега

За Владайско въстание?

[lips_of_angel]

Ух, мислех да не говоря за този изпит, но колкото повече време минава от него, толкова повече си мисля колко зле ще е резултатът и този път...Та, моля за мнение.
Аз писах разказ, като след финалът на разказа написах нещо като заключение.
Разказа започнах с това как млад мъж се прибира в дома си, след поредния ден, в който не е успял да си намери работа и още от вратата чува тракането по копчетата на клавиатурата.Обаче той живее сам и няма кой друг освен него да пише.Когато влиза в стаята си там няма никой, но тракането продължава, а на монитора изкачат букви- зов за помощ.Пише му жена, която се намира в затвор близо до държавата Заблуда, в която пък живее той.Разпитва го и се оказва, че тя живее в 1963, а той в 2013.От неговите и нейните думи се разбира, че вече 50 год. на власт са Хитрост и Измама.
След това започвам поглед в държавата- множеството прерязани лентички от министъра, километрите магистрали, опита на хората, на които са им омръзнали сиво-бетонните паметници, да оцветят света около себе си, дънещата чалга от всички заведения и вманиачените ФейсГук герои, които между гукането и виртуалната любов, създават групи и правят протести.
Това, за което Тя го е потърсила е , за да го помоли да направи нещо в бъдещето, за да избегне миналото и да промени настоящето. Моли го да унищожи Хистрост и Измама.Той няма никога да я види, но и вярва. След множество безсънни нощи и мисли за Нея и невидимата и поява, Той се решава.Появява се на поредната копка на най- новия участък на метрото, промушва се и стреля два пъти.Точно колкото са нужни.
А защо Ели потърси Сън, а не Супермен, Спайдърмен или Б.Б, които вече се бяха утвърдили и доказали като герои на своето време, които всеки ден спасяват бедните души от лошите хора? Защото Сън беше човек. А само един човек може да промени нещата. Както ти. Както аз. Защото не те са героите на нашето време. Не Те.Ние.

Така завърших... Започвах го три път, по три различни начина и още не съм сигурна, че избрах най- добрия вариант...

[grenadier]

На мен лично ми харесва.И аз мислех разказ,започвах по няколко начина,но няма как.Хубава ти е идеята,дано да имаш успех

[simpatqga]

Изгледах репортажа на Милен Цветков с момичетата. Пълна скръб са хахахааа Едната много говори, а нищо не казва, тая в средата е типичната таткова глезла, която не знае от къде изгрява слънцето, а третото момиче мълчи! Вярно, че всеки изказва личното си мнение по темата, но какво значи "няма никакви герои в днешно време, ти са само в комиксите, ние се стремим към пари и власт" ???? Лелее момиче, чного си зле, живота ще те смаже....

[Kristinapp]

Neuromancer по леко с емоциите и на мен не ми допада твоята банална идея,но си мъълча
А междудругото моята идея беше точно такава да направя връзка между липсата на герои и бездомните деца като изтъкна,че точно те са герои.Използвах сарказъм и много метафори.
И според мен нещотот,което ще ми даде допълнителни точки е,че разгледах понятието герой в два аспекта.
Общо взето говорех как вървя по улиците търся герои,взирам се в замислените лица на хората,но не откривам нищо героично.После правя ретроспекция,следва кратък разказ,с който достигам до извода,че бездомните деца са героите на нашето време,а щом е така,значи герои изобщо липсват.

[Seniorita]

@lips_of_angel
Мен ме зарибява. : )))

[Neuromancer]

Ух, мислех да не говоря за този изпит, но колкото повече време минава от него, толкова повече си мисля колко зле ще е резултатът и този път...Та, моля за мнение.
Аз писах разказ, като след финалът на разказа написах нещо като заключение.
Разказа започнах с това как млад мъж се прибира в дома си, след поредния ден, в който не е успял да си намери работа и още от вратата чува тракането по копчетата на клавиатурата.Обаче той живее сам и няма кой друг освен него да пише.Когато влиза в стаята си там няма никой, но тракането продължава, а на монитора изкачат букви- зов за помощ.Пише му жена, която се намира в затвор близо до държавата Заблуда, в която пък живее той.Разпитва го и се оказва, че тя живее в 1963, а той в 2013.От неговите и нейните думи се разбира, че вече 50 год. на власт са Хитрост и Измама.
След това започвам поглед в държавата- множеството прерязани лентички от министъра, километрите магистрали, опита на хората, на които са им омръзнали сиво-бетонните паметници, да оцветят света около себе си, дънещата чалга от всички заведения и вманиачените ФейсГук герои, които между гукането и виртуалната любов, създават групи и правят протести.
Това, за което Тя го е потърсила е , за да го помоли да направи нещо в бъдещето, за да избегне миналото и да промени настоящето. Моли го да унищожи Хистрост и Измама.Той няма никога да я види, но и вярва. След множество безсънни нощи и мисли за Нея и невидимата и поява, Той се решава.Появява се на поредната копка на най- новия участък на метрото, промушва се и стреля два пъти.Точно колкото са нужни.
А защо Ели потърси Сън, а не Супермен, Спайдърмен или Б.Б, които вече се бяха утвърдили и доказали като герои на своето време, които всеки ден спасяват бедните души от лошите хора? Защото Сън беше човек. А само един човек може да промени нещата. Както ти. Както аз. Защото не те са героите на нашето време. Не Те.Ние.

Така завърших... Започвах го три път, по три различни начина и още не съм сигурна, че избрах най- добрия вариант...

Aз като завиден "хейтър" ще ти кажа, че от всички репортажи, мнения във форума и прочее, това е най-добрата и оригиналната идея, която съм чувал по темата.

Тъй като всички разказвате каквот сте писали, а не мен ми е скучно, нека и аз разкажа моята банална идея.

Отново писах разказ-есе. Започнах през 1991-а година, на един паметник, нейде из дебрите на столицата, много късно през нощта, се събират 7 същества, всъщност метафори на 7-те смъртни гряха (ама в мой вариант), които погубват обществото. Не случайно избрах 1991-ва, тогава започва прехода и прочее. Та "сенките" са олицотворение на унищожението. Те имат само една цел - да разядат обществото отвътре по най-различни начини. Били за затворени за много дълго време, но сега са свободни. Тогава заговорва една от тях, "главната" сянка и казва на останалите, че точно след 20 години, по същото време, на същото място, ще се съберат, за да разкажат кой какво е направил и кой по какъв начин е допринесал за деградацията на нацията. И така, точно след 20 години, точно по същото време, на същото място, през 2011-та година, "сенките" се събират и започват да разказват своите истории. Първата сянка разказва как преди хората са имали свои обреди, традиции и вярвания, които са ги правили силни, сплотени и единни. За 20 години тя ги е направила песимисти, мразещи обредите на предците си, обезверени хора, забравили своите стари традиции и материалисти, каращи децата си да вярват в белобрад старец, измислен като рекламна кампания на най-голямата компания в света. Изричайки тези думи, сянката отива до една от фиругарите на паметника и се превръща в Дядо Коледа. Това правят и останалите 5 сенки, като разбира се, съм го описал подробно и по абзац. Втората сянка разказва как за 20 години е създала престъпния свят в обществото, как е накарала хората да се убиват, мразят и лъжат, как е направила от държавата, една мафиотска република. Втората сянка се превръща в Жокера. Третата сянка разказва как за 20 години се е постарала да развали генетичния фонд на хората, създавайки безброй фаст-фууд хранителни вериги, ГМО храни, месо с химикали, мляко, което не е мляко и прочее. Третата сянка се превръща в Роланд Макдоналд. Четвъртата сянка разказва как за 20 години се е превърнала от управляващите перфектните лъжци, които могат да си менят маските, когато пожелаят, за да могат да манипулират и крадат от народа, максимално добре. Четвъртата сянка се превръща в Маската. Петата сянка разказва как за 20 години е накарала хората да забравят за своите герои - революционери, паднали за свободата войници, писатели и т.н, и ги е накарала да вярват в измислени и фалшиви образи от филмите, игрите и книгите. Накарала ги ги е да вярват, че герои в днешно време има само в комиските. Петата сянка се превръща в Супермен. Шестата сянка разказва, че олицотворява останалите си пет събратя. Тя е направила така, че хората да забравят родното, да копнеят по други, чужди светове, да ги копират и да бягат в далчени и непознати държави, тя се е постарала да асимилира културата и идентичността на нацията. Шестата нация се превръща в Капитан Америка. Седмата сянка остава последна. Тя е това, което е пратило останлите сенки преди 20 години. Тя е началото и края. Тя е това, което е поругало героите от миналото. Тя е това, което е избрало фалшивото, вредното, чуждото. Тя е това, което е избрало за герои на своето време Материалистичното, Убийството, Чревоугодничеството, Лъжата, Забравата, Асимилацията, Чуждото. Тя е човекът.

[grenadier]

Ае вие сте за писатели,не за PR или журналистика ,страхотни идеи!

[marchelle]

Реших и аз да се включа след толкова много четене....и направо не знам къде съм попаднала!Хора да ви имам въображението..не го казвам иронично или подигравателно.А наистина от къде ви идват тези идеи?Пича с 2031 е надминал себе си с паметника и 7те гряха,а на момичето с паралела между 1963 и 2013 шапка свалям...
Но защото съм си аз ще кажа-каква журналистика подяволите???Журналистите не трябва ли да пишат за сега,за настоящето,за света око тях,а не да са в Страната на чудесата...тези дето си създават сами героите работят в Уикенд,Шок и прочие...
Както и да е...наистина браво за идеите.Ако се насочите към книгите,best seller-a не ви мърда.
Аз пак си заложих на есето,дори да е грешка.Идеята ми беше,че ние сме героите.Бойко го пропуснах този път и иронията си я оставих в къщи.Говорих с факти и давах примери за хора,който вършат геройства.Завърших с това,че „ние седящи в тази зала,пишещи безумни глупости по белите листи,в отчаян опит да Ви впечатлим” сме героите.Ние който обръщаме нашето си време,а не то нас(цитирах малко Левски).
Ще видим какво ще кажат Тяхно Величество Проверяващите(ей тука вече има иронийка).
Поздрави от мен и успех на всички ;]

[Silviiiiii]

Neuromancer, идеята ти е страхотна За ВО или за Журналистика се бориш?

[Judas]

Да, аз затова не писах есе ... явно са на почит измислените разказчета, макар че не реших да пиша и такова. Пак беше нещо по-нестандартно, но в никакъв случай не беше есе.

[Bestcho]

Ух, мислех да не говоря за този изпит, но колкото повече време минава от него, толкова повече си мисля колко зле ще е резултатът и този път...Та, моля за мнение.
Аз писах разказ, като след финалът на разказа написах нещо като заключение.
Разказа започнах с това как млад мъж се прибира в дома си, след поредния ден, в който не е успял да си намери работа и още от вратата чува тракането по копчетата на клавиатурата.Обаче той живее сам и няма кой друг освен него да пише.Когато влиза в стаята си там няма никой, но тракането продължава, а на монитора изкачат букви- зов за помощ.Пише му жена, която се намира в затвор близо до държавата Заблуда, в която пък живее той.Разпитва го и се оказва, че тя живее в 1963, а той в 2013.От неговите и нейните думи се разбира, че вече 50 год. на власт са Хитрост и Измама.
След това започвам поглед в държавата- множеството прерязани лентички от министъра, километрите магистрали, опита на хората, на които са им омръзнали сиво-бетонните паметници, да оцветят света около себе си, дънещата чалга от всички заведения и вманиачените ФейсГук герои, които между гукането и виртуалната любов, създават групи и правят протести.
Това, за което Тя го е потърсила е , за да го помоли да направи нещо в бъдещето, за да избегне миналото и да промени настоящето. Моли го да унищожи Хистрост и Измама.Той няма никога да я види, но и вярва. След множество безсънни нощи и мисли за Нея и невидимата и поява, Той се решава.Появява се на поредната копка на най- новия участък на метрото, промушва се и стреля два пъти.Точно колкото са нужни.
А защо Ели потърси Сън, а не Супермен, Спайдърмен или Б.Б, които вече се бяха утвърдили и доказали като герои на своето време, които всеки ден спасяват бедните души от лошите хора? Защото Сън беше човек. А само един човек може да промени нещата. Както ти. Както аз. Защото не те са героите на нашето време. Не Те.Ние.

Така завърших... Започвах го три път, по три различни начина и още не съм сигурна, че избрах най- добрия вариант...

На мен ми хареса много . Имаш моите поздравления . Забележката ми е , само за началото ти , защото не виждам какво общо има то с темата , но съм сигурен , че на това есе по-малко от 5 няма да имаш

[Bestcho]

Да, аз затова не писах есе ... явно са на почит измислените разказчета, макар че не реших да пиша и такова. Пак беше нещо по-нестандартно, но в никакъв случай не беше есе.

Няма такова нещо ''на почит'' . И фейлетон да напишеш , ако е написан добре и увлекателно ще бъде оценено подобаващо , сигурен съм