Стихотворения на форумците ІІ

[Equilibrium]

27 часа без сън (протежението)

нощем беснея
а денем милея
кучета хапят ме
и дирят без стон
моят подслон;
сетне псе аз ставам
и тичам редом до тях.

нощем се смея,
денем в отрова си тлея
гледайки хора
без смисъл
във смъртния храм;
денем говоря,
а нощем съм ням.

без сън дните
изкарвам
че що ми е сън?
аз този бях
който не съм
поредният ден
сега иде
празен:
със буря и в гръм.

[lunatic_moon]

Това е мега зле, но все пак:

My foolish heart,
oh, please, be smart.
Don't wait for him.
Keep self-esteem.

My broken heart,
life is an art.
It is a place
where no one stays

A heart so pure,
you act too poor
and cannot hide
what is inside.

A heart of fool,
stop putting fuel
in a dying fire.
Slake this desire!

Instead of burning
try some learning.
Yes, my foolish heart,
it's time to press "Restart"

And never beat for him again,
he was a lie, a myth, just rain.

(but I know you always will,
for love there is no pill,
so maybe I should kill ya
with vodka and tequila)

[Jamesmagno]

Не сте виновни вие

Щях вас да обвиня задето зеят
тез кратери по моето сърце
и сухи ветрове задето веят,
по празното, безизразно лице,
задето още в мене тътне
на болката ръждясалият глас,
задето ме изкормихте отвътре
и нищо не оставихте след вас,
задето искам всички да забравя
дори и тези, нямащи вина,
задето себе си сега оставям
да гния и да се топя,
задето веч с очи не се озъртам,
от тях изчезна светлината ярка
и в погледът ми сив и мъртъв
се тихи сенки само мяркат...
За всичко туй щях вас да обвинявам,
но знам – това сте просто вие,
такива сте – и виждах го, признавам,
наясно бях, че туй ще ме убие.
Но търсих някой с нокти като вашите,
сърцето ми не исках да е цяло
и дадох ви безкрайно да го дращите,
дълбахте рани в цялото ми тяло.
И именно затуй ви търсех всички,
защото знаех, че без болката ви гадна,
без вашите убийствени привички,
без злобата ви женска, ядна
не ще туптят гърдите ми изобщо
и няма да усещам, че живея.
Вий нямате с смъртта ми нищо общо,
самият аз съм си злодея.
Избрах ви - подли, остри и отровни,
съблякох се и силно ви прегърнах!
Пробихте ме, но сте нима виновни,
че после слаб, обезкървен посърнах?
Не, аз в отровата самичък потопих се,
но там не само себе си удавих -
със вашите ръце унищожих се,
но и по вас май белези оставих...

[Equilibrium]

улично Х

с този живот, видиш ли
счепкал съм се грозно
и понякога плюя
по него самия -
сърдит и угнетен
апатичен. изморен.
не съжалявам.

а и живота, знаеш
има език, че и уста
те съскат и съскат
и съсирват кръвта
и по камъка пръскат
гнусни. болни.
живот бе! живина.

и го хапя до кокал
а той хапе -
до дъно на душа.
кажи ми тогава
в тази хапня
как с него без врява
да се разберем?

затова лаем. и вием.
и ръмжим с гърло
с доближени лица.
когато друг другия
в улицата настъпи
вой надаваме; рием
рием и изтръгваме си сърца.

с този живот, видиш ли
сме се окъпали двама
само в мараня -
всеки на своя страна.
кажи как тогава
аз него да обичам
вместо смъртта.

[Jamesmagno]

Амур ли някой си наела,
Купидон ли си подмамила -
кажи му сам да се застреля
с стрелите, дето си нарамила.
Сърцето ми му е познато,
но ти предай една повеля -
кажи на въшката крилата
да ходи другаде да стреля.
Но нито ти ще ме послушаш
и нито теб - далекогледото,
ще ме издебне и ще ме промуши
от разстояние, говедото.
Сърцето ми по принцип е едно
и повече стрели излишни са.
Но ти кажи на малкото говно
да дойде, да си прибере предишните.

[Miss SeduceR]

Нещо старо,простичко и семпличко за всички добродушковци,които въпреки всички изпитания на живота няма да се променят ...не пиша отдавна,а това е една от малкото ми надъхващи "творби"

И когато някой падне,
знам,че ще съм там,
протегната ръка щом види,
няма да се чувства сам.

И когато някой страда,
пак ще бъда аз,
тази,която ще лекува,
раните от всички вас.

И когато някой се усмихне,
знам-ще е за мен,
защото съм направила щастлив,
поне този ден.

[Equilibrium]

Сирия

нека хоризонтите замлъкнат
и в кръв умия си ръцете
сетне кръвта
изплискам - гневна
някъде из редовете
и духовете в раните
отново
отново
и отново да бръкнат.

нека забия сетне
в кръвно синство
фибрите на абоката
в ръката
в ръката на бащата
и гледам хорските очи
по алея на децата.

нека гневен изрина
хрониките
на целия този
побъркан миг и свят
да изглъхнат дробовете
да станат други
съвсем други синовете.

да спра кръвта.
на всичките деца.
Сирия.
и всички други лица.

Сирия.
Сирия е в кръв
Сирия е в кръв
Сирия е в кръв
моли се за децата.

[Equilibrium]

Ален иконоклазъм

"I've loathed those who don't know what it's like to be a loser in a constant fight."

Червен е хоризонта
на улиците с мъртви тела
покрай тях - смърт
смърт диша в тази страна.

Нека завесите паднат
за човешкия род
сетне мъртъв месия
изрови нашия гроб.

"Well I've lost so I don't care if anyone sees everything that's been taken from me.
I'm twenty-two with nothing to loose., and I'd give it all away if I had to choose."

И най-сетне се съживим
в по-човешки тела
и вместо кухия дим
живот има по тези лица.

Нека тогаз видя човека
а не безукия звяр;
в зрака тъмен на века
дошъл - всекръвния господар.

"So it's the price of our medication, it was your first-born child's defamation.
It's the price of our anesthetic lives, it's easy not to notice if you don't even try..."

Но дотогава сме кухи
пусти, сивохищни поля.
Ушите - неизменно глухи
очите - ирис от грозота.

Червен е хоризонта
улиците са тяло в кръвта
покрай тях - смърт
че остана само смъртта.

*Използвани фрагменти текст от The Effort - The Price of Medication

[Jamesmagno]

Пичове, задръжте си
фалшивите букети -
хайде, изберете си
страна и вече спрете.
Аз ще ви прегърна
на мига - само кажете!
Няма гръб да ви обърна -
знам, ще забодете
във тила ми нож огромен
и ще отнесете
мойта кожа като спомен
заедно с ръцете -
да не могат да мъстят.
Ех, кога ще разберете -
мен не ми тежат,
на други хора греховете...

[Equilibrium]

Човечност

Един изсъхнал труп;
това ли искат да направят
те от мен?
Вени и плът в едно накуп;
не - не ще избавят
те съзнанието от плен.

В мрежата на кръволока
гняв надигам тих един
без смисъл.
Борбата – все жестока
и залязвам все самин;
така ме е съня орисал.

Един изсъхнал труп;
отвън блести дъгата
а отвътре – леш.
Без да бъда ока груб –
такива са на вси телата.
Една груба, нечовешка гмеж.

[Jamesmagno]

Кажи, звездице ярка и далечна,
защо не искаш никога да паднеш?
Голяма работа, нали си вечна -
какво, ако за миг под мен попаднеш?
Аз искам само с теб да се повозим -
да полетиш, а аз да те пояздя!
Не стой със другите, застинали във пози,
не ти ли писна да стоиш намясто?
Не искам птици, самолети, други,
влече ме черното, безкраят...
Падни, да полетим, да се изгубим,
падни, звездице, аз ще те изправя...

[menina.do.mar]

Ех, животе, страннико такъв,
изпълнен с радост и с мъка тежка.
Ту с щастие пропит, ту с кръв,
бесило черно, пъстра въртележка.

Теб проклинат всеки миг,
и тебе искат все по-жадни.
Ту хулят те с дивашки вик,
ту втурват се към тебе гладни.

За твоите късчета горчиво-сладки
се хвърлят в битката неравна,
за триумфите, макар и кратки,
за твоя милост безпощадна.

Ругаем те и псуваме те даже,
за нас си изрод, може би идиот.
А всъщност влюбени сме в тебе,
обичаме те, хей, живот.

[Jamesmagno]

Ти отдавна ме познаваш,
аз отдавна ти говоря.
Ти чат-пат ухо надаваш,
аз чат-пат със тебе споря.
Слушай ме, върви след мене,
знай, аз никога не лъжа.
Аз съм тук по всяко време,
весел ли си или тъжен.
Други може да се смеят,
шепна тихичко, признавам,
даже те да те разсеят,
тръгнат ли си, аз оставам.
Може с тях да ме объркаш,
но съм искрен само аз -
слушай, няма да ме сбъркаш.

Подпис, Вътрешния глас

[Equilibrium]

Бог да закриля светците

Когато небосвода се стовари
тежък и грозен
надвиснал със зъбци
над телата;
Бог нека светците изпревари
в скръбния им лозунг
за сто хиляди глупци
с нозе кални из земята.

Нека;
защото слепите проглеждат
и в гнева им свещен
аз дъха си гневен дишам
и тези, що се разпореждат
и ни слагат в плен –
те плащат своя кръвен дан
в края на века.

И идат;
дните, що бяха преброени
съскат тук сто хиляди езика
що меч сече ги из жарава.
Сетне млъкват те, смутени
и кръвта им шурти и блика
осъдена завинаги на забрава.
Аз казвам на това Темида.

Защото
светците светли на света
изядоха на вси храната бързо
изсмукаха и дух, и плът;
осъдиха живота на смъртта
и смърт децата ни завърза
на релсите на един отчаян път.
Обръща се окото.

И във взорът му
Йемен
Сирия
Египет
и цял свят жестоката трепти.
Робите в гняв гърла разкъсват
и сърцето им тупти, тупти.
И опиянен от гнева им;
от камъните в техните ръце,
вой надавам, вълк в човека –

Бог светците да закриля
защото снехме тяхното небе!

[Equilibrium]

Елегия 14

Цигуларят когато прокара пръсти
по гърба на дърво от череша
и когато тоновете пеят чевръсти
будя лика на призрака, що спеше.

Когато светът в гънките си стихне
и нощ разтвори своята рокля
и в бледи ръбове се Кафка усмихне
когато тъга във вълни го измокря.

Тогава танцувам в звуците на мига
и гърлото алено рисува картини
тогава притихвам и затварям света
за всичко, що бе - и което измина.

А цигарата се плъзва и пърли ума
всмуквам и в дробовете се вслушвам
и умирам отново разперен в съня -
там, където вълк сам себе си сдушва.

http://www.youtube.com/watch?v=MzCLLHscMOw&ob=av3e