Стихотворения на форумците ІІ

[Equilibrium]

живопис

рисувай, художнико
рисувай за тъгата
на тъмното небе
рисувай за снагата
на прашното поле
рисувай и пей
в картина
за всяка есен
и за всяка зима.

извивай сенки
срутвай светлини
изучавай
дъха на всички
залезни моменти
дори въздишка
никога,
недей пести.

аз съм твоите очи
аз съм твоята душа
пръстите, които
вечността увековечи
рисувайки живота
с багри на смъртта.

рисувай и ридай
между
човешки вопъл
и кучи лай;
между врани
и слънца безкрай.
сънувай някоя жена.
багри във огън
всяка плъзнала слана.

но накрая, художнико
бъди мен,
както аз ще бъда теб.
и пред картините
застинали
да бродим в ден
за да намерим
във нощта
(нейното)
така жадувано
предизвикателно око.

--

мразя да се влюбвам.

[O|OeHukc]

Писани са стихове безчет
за любов, от влюбени глупци.
Дойде сега и моят ред,
а мойта глупост ще си ти.

[Jamesmagno]

menina.do.mar, приятно изненадан съм от свежестта, която внесе в темата

[menina.do.mar]

О, благодаря ти. Добре, че не пуснах нещо от депресираната партида.

[Jamesmagno]

О, благодаря ти. Добре, че не пуснах нещо от депресираната партида.

Не, не, не си ме разбрала, имах предвид стил и талант Пусни и депресарски, моля! Пускай повече

[menina.do.mar]

Мерси за милите думи. Това е едно от най-депресарските, но този период отдавна отмина.

Убиват те, а искаш да живееш.
Затварят те, макар за въздух да копнееш.
Усмихваш се, а вътрешно изгаряш.
Бориш се да продължиш, но бавно падаш.

Стоиш на светлината, но искрено я мразиш.
Опитваш се да литнеш, но в прах и пепел лазиш.
Единствено нощта в тъмната си дреха
ти дава капка нежност, обич и утеха.

Всички спят, но ти си буден
и с очакване се взираш в мрака непробуден.
Сълзи от сол по кожата ти парят,
а надеждите от восък се разтапят и изгарят.

Искаш да избягаш, но ме можеш да се скриеш.
Търсиш обич, търсиш, но не можеш да откриеш.
Уморен от несполуки, отпускаш си главата,
а над теб с тъга и грижа безсънно бди луната.

[Noctis]

Darkness

In darkness we thrive, In darkness we fight
From darkness we come to set the world alight.
No sorrow, no anguish, no pain
Nothing to wish for, nothing to gain.

This darkness is awkward, this darkness is sick.
No way to run from it, can't use even a trick.
Afraid of this darkness, we scatter and hide,
It dulls all our feelings, it's blinding our mind.

The darkness contains you, it tears you apart,
From family, friends and even your heart.
You see only enemies, you see only beasts.
The food, the fuel, the fire that darkness needs.

Isn't it enough now? Time to wake up.
I know it's hard but.. do try to get up.
You don't need no virtue, you don't need no vice.
Do only one thing - just open your eyes!

[lunatic_moon]

Какво са километрите, когато
с мечти за теб сърцето е облято,
ликът ти в паметта ми кът си има,
гласът ти тихо шепне нежна рима?

Не, нито километри, нито мили
не биха достоверно отразили
колко е дълъг пътят между нас,
защото път се мери със сълзи в час.

[Jamesmagno]

lunatic_moon, пюър осъмнес, ез южуъл...

[black_lady]

Хайде най-сетне и аз да се отчета тук с нещо епично, километрично и подобаващо депресиращо като за моя милост


Eternally Loveless

One moonless night she came for me alone
hidden in the veil of velvet darkness
but her tearful eyes held light of their own
sparkling silver, vengeful, heartless.

Deep buried memories of times long passed
started playing back like a movie reel
and bit by bit the dead hand of the past
reminded me of the first one I had killed.

Once I used to be a man of word and honor
craving not the sinful pleasures of the flesh
I was young and green, a dreamer and a loner,
but all I wanted was what I shouldn't have.

When I met her I thought no other girl compared
as she had the fair beauty of a golden star.
"You're the one, love me forever!" I declared,
no longer able to admire her from afar.

Blushed, she nodded showing her angelic smile
and the tears of joy she didn't try to hide.
I held her tight in my strong arms for a while
before I kissed her sweet, my future bride.

Had she known our world was about to fall apart,
would she still have stayed there, by my side?
Had she known the sad truth from the very start,
would she have let me break her heart and life?

It was finally the night before our wedding
and I intended to surprise her with a serenade.
To get her favorite flowers I was heading
off to the old graveyard, foolishly unafraid.

Only there they grew, those beautiful white roses
whose tender petals seemed to me like tears of ice.
I stood enchanted by their innocence as always
when a dark fanged shadow bit me causing my demise.

I was unsure whether it was a curse or a blessing
but when my heart stopped beating in this fateful night
I gained powers no mortal was supposed to be possessing
and I heard a whisper, "You shall not completely die."

With the burning iron taste on my tongue and lips
I rose, craving for human blood and deadly kisses;
my primitive desires so strong that they eclipsed
all former feelings, thoughts and dearest wishes.

I didn't want to spend alone my darkest days and hours,
even if the price to pay turned out to be the desecration
of all I had once valued, so I splashed the white flowers
with her blood and watched her die, without hesitation.

When she opened up her eyes, strained with fear,
I had hoped she would be the girl I used to admire
but suddenly so cold and dead to me she did appear...
I realized I could never love her or any other vampire.

And thus, like a coward, I ran away and left her terrified
lying on the graveyard, wearing her bloody wedding gown.
I burned down the house and took the money she had set aside
eager to flee and start my life again in another gloomy town.

Years passed quickly, whole centuries just flew away.
Different places, different women, hands and screams,
but the same old game of pain and pleasure would replay.
I led an empty life of vice, an existence full of sins.

Beyond the hunger, deep down somewhere,
I felt relieved to see her come for me.
In how much pain she was, I was unaware
and I didn't even want to know or see...

To raise my hand to hit her - that I could never bear.
I might have loved her in another life
but when I had a heart, she was always in there,
so I didn't mind her kill me with a silver knife.

And there she stood, my angel of revenge.
"Why didn't you come sooner, I gently smiled,
For what I did before, you needed to avenge."
With grim expression on her face she replied...

"You've never really been alone all these years.
I just stayed hidden in the pitch black night
crying myself to sleep with bloody tears
I prayed to God that you would wake up...

Eternal life and youth, strength and power -
what do all of these mean to me when
I see day after day my beloved one devour
the souls of innocent girls and men?

Sometimes love is not enough, it's doomed.
My endless wait was useless, overdone.
We're both tired of it all now, I assume,
so take my hand and let's face the sun..."

A few hours later a child ran out
to see the breaking dawn but found
a few white roses and a pile of ash
on the dusty road, among the trash..

[FightForFreedom]

Лорд Жмударк

Лорд Жмударк владее
в задния си двор си сее
боб за свойта боб чорба
за всички тя е най-добра

за ароматните недра
на човешките тела
има кой да се погрижи
вие не берете грижи

Лорд Жмударк владее
той ще ви попее
песента на боба
вкарва враговете в гроба

Лорд Жмударк се навежда
мислите си той подрежда
нещо в него се пренарежда
а народът се споглежда

а това се случва не кога
а на две и дванайства в края
хопалянка ей така
все едно е на шега
всичко свършва тука и сега!

[FightForFreedom]

Дъ пърфъкт моумънт

Как се страда при пиене на чай
когато си приготвяш малък рай
наливаш си сладко-сладко в чаша
и потапяш бисквитки, ставащи на каша

Налял ли си си го в чаша да изстива
пуснал ли си си телевироза да те приспива
гледаш парата му да се вдига
и в тоз момент тъщата пристига...

[Equilibrium]

и посред зима
и посред утринна слана.


лисица, която
в очите таи ирис
огънал всяка рутина
и от бурята бриз
извърта
в ритъм на сърце стакато.
аз съм копелето на света
вълк, който вие
с гняв във дъха
срещу червена луна
и посред зима
и посред утринна слана.

докато дима е тук
и вдишвам го
оголил зъби от сяра
ще живея напук
в залеза - гол
останал само по вяра.


нека някой ме сломи
и изсъска слова
и заложи отрова.
бях син на хиляда тъми
и гневът е това
което държи ме до гроба.

[Equilibrium]

Ако ти кажа да гледаш
- то гледай
следвай линиите
от прах и талаш
следвай кучия лай
от дома ми
до кварталния паваж.

Разтвори нощта в мрак
- но тихо
с мимики на тъга;
и в самотния бряг
нарисувай картина
за смъртта ми
и нека тя бъде от сняг.

Бяхме което бяхме
- уж живи
в дъжд и във слана;
Край
finito
la fin.

Пътят дойде тогава
когато никак
никак
не го избрахме.

09.06.2011.

[Equilibrium]

Юни

"Осем души загинаха тази нощ, след като автобус се преобърна и се запали на магистрала "Тракия", съобщи МВР."

Огън виждам
и гняв из слепите души
луна приижда
срамна потъмнява
за да светят гладни
всичките звезди.

Огън виждам
и буря наоколо трещи
слепият провижда
през тихи коридори
и със сълзи на ръце
отваря хиляди врати.

И в окото на огъня
угнетяващо за вси
замлъкват боговете
унива слънцето
гасне смисъла, а
земята скръбна пищи.

И сред прахта
се повей надига
в пъзел светъл
от осем парчета
огъня в небето достига
за да брани вековете.

И слепите провиждат
отварят вратите
разкъсват съдбите
и в олтара дан дават
на звездите
на звездите.