Стихотворения на форумците ІІ
Модератори: FloWersOfEviL, Smoking Mirror, Мила, thegirl
-
Jamesmagno
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9522
- Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
- Пол: Мъж
- Адрес в галерията на СУ: http://gallery.uni-sofia.bg/index.php?cat=10094
- Обратна връзка:
-
camel
- Легендарен флуудър
- Мнения: 4607
- Регистриран на: 09 Ное 2007, 19:22
- Специалност: Публична администрация
- Пол: Мъж
- Курс: четвърти
- Адрес в галерията на СУ: ?
- Skype: давам го стига да го поискаш:)
- Местоположение: Sofia
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците ІІ
Благодаря....
Колко влюбен съм бил като съм го писал само аз си знам.
Колко влюбен съм бил като съм го писал само аз си знам.
dexteriti написа:Не си нищо повече от един шибан никнейм и твоето мнение си е като твоя г*з, носи си го, но не го навирай много...
- I want to change the world....
Did u bring in any weapons?
- Of course not!
Then you are not changing anything...
- Equilibrium
- Танцуващия с клавиатури
- Мнения: 599
- Регистриран на: 20 Фев 2010, 02:15
- Специалност: МО
- Пол: Мъж
- Курс: втори
- Местоположение: София
Re: Стихотворения на форумците ІІ
кучи времена
лед пропуква
върху извор
от който
всяко статукво
звучи като шантаж.
пара изсмуква
просешка тояга
от всеки
в разкривен
житейски колаж.
кучи времена.
и псетата вият
гладни
с паст в'ъ хляб;
рошави муцуни
и зъби се бият
пей сега
пей сега, музо
когато болката
и бедността
са неизбежен трап.
пей
за да изтръгнем
гръкляна
за да увием
червата
и с тях да се топлим.
ПЕЙ!
пей, повелявам
че слънце да огрее
душите дишащи дим.
лед пропуква
кучешка муцуна
и плачат жени.
смъртно статукво
трагедия
толко' безумна
че косите вият
от срам.
в бездомни
кучи времена.
и нека
пара изсмуче
животът
и хищна
погълне го слана.
ако аз живея
то ти живееш
също като мен
в същите мръсни
кучи времена.
лед пропуква
върху извор
от който
всяко статукво
звучи като шантаж.
пара изсмуква
просешка тояга
от всеки
в разкривен
житейски колаж.
кучи времена.
и псетата вият
гладни
с паст в'ъ хляб;
рошави муцуни
и зъби се бият
пей сега
пей сега, музо
когато болката
и бедността
са неизбежен трап.
пей
за да изтръгнем
гръкляна
за да увием
червата
и с тях да се топлим.
ПЕЙ!
пей, повелявам
че слънце да огрее
душите дишащи дим.
лед пропуква
кучешка муцуна
и плачат жени.
смъртно статукво
трагедия
толко' безумна
че косите вият
от срам.
в бездомни
кучи времена.
и нека
пара изсмуче
животът
и хищна
погълне го слана.
ако аз живея
то ти живееш
също като мен
в същите мръсни
кучи времена.
-
camel
- Легендарен флуудър
- Мнения: 4607
- Регистриран на: 09 Ное 2007, 19:22
- Специалност: Публична администрация
- Пол: Мъж
- Курс: четвърти
- Адрес в галерията на СУ: ?
- Skype: давам го стига да го поискаш:)
- Местоположение: Sofia
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците ІІ
Легло от рози
Затвори очи....усещаш ли..
любовен полъх отдалече
дали го чувстваш ти или
гневът ти стъпкал го е вече
Опитах се да го преборя....
опитвах всеки ден и час....
опитах се....какво да сторя....
с човек без къща и компас....
Опитах….Бог ми е свидетел,
препусках с диви еднорози,
но сам изгубих се сред пепел
от старото легло от рози.....
Плагиааааат
Суета
Няма крайна наслада, нито крайни мъки, които да
траят цял живот: върховното добро и върховното
зло са химери.
Франсоа Волтер
В мъртвите пространства на деня
намирам смисъл в моето опело,
когато в сляпа ярост твоята душа
заведе срещу мене дело
Не бях виновен аз, а суетата,
превърнала ме в глупаво плашило,
живяло там – отвъд земята
с душа – бодил и тяло – жило!
И ти си права да ме съдиш
суетата ме сковава в мраз,
и ще си права да отсъдиш,
че ти си бог, а дявол – аз!
И щом ще бъде в този дух
да стане всичко твърде скучно
и делото, и адвокатът глух
и стихчето ми толкова звучно......
Тогава аз ще ти призная,
че чезне моят мил живот
във сънища отвъд безкрая
и в локва от човешка пот
Затвори очи....усещаш ли..
любовен полъх отдалече
дали го чувстваш ти или
гневът ти стъпкал го е вече
Опитах се да го преборя....
опитвах всеки ден и час....
опитах се....какво да сторя....
с човек без къща и компас....
Опитах….Бог ми е свидетел,
препусках с диви еднорози,
но сам изгубих се сред пепел
от старото легло от рози.....
Плагиааааат
Суета
Няма крайна наслада, нито крайни мъки, които да
траят цял живот: върховното добро и върховното
зло са химери.
Франсоа Волтер
В мъртвите пространства на деня
намирам смисъл в моето опело,
когато в сляпа ярост твоята душа
заведе срещу мене дело
Не бях виновен аз, а суетата,
превърнала ме в глупаво плашило,
живяло там – отвъд земята
с душа – бодил и тяло – жило!
И ти си права да ме съдиш
суетата ме сковава в мраз,
и ще си права да отсъдиш,
че ти си бог, а дявол – аз!
И щом ще бъде в този дух
да стане всичко твърде скучно
и делото, и адвокатът глух
и стихчето ми толкова звучно......
Тогава аз ще ти призная,
че чезне моят мил живот
във сънища отвъд безкрая
и в локва от човешка пот
dexteriti написа:Не си нищо повече от един шибан никнейм и твоето мнение си е като твоя г*з, носи си го, но не го навирай много...
- I want to change the world....
Did u bring in any weapons?
- Of course not!
Then you are not changing anything...
- Equilibrium
- Танцуващия с клавиатури
- Мнения: 599
- Регистриран на: 20 Фев 2010, 02:15
- Специалност: МО
- Пол: Мъж
- Курс: втори
- Местоположение: София
Re: Стихотворения на форумците ІІ
времето
времето, казват
било горещо
или понякога
съвсем студено.
казват, чувам
било като
искряща леща
на око тихо
око вкаменено.
вярвам,
не отричам.
времето е
ярък многопласт
времето е
хлад, ала и страст
и никак
ама никак
не е незначимо.
и тъй
както преди
Вапцаров казал е
че живота
най, ама най обича
аз казвам:
времето
и това, което
от него произтича
аз също обичам.
но, признавам
двойно
трижди
всъщност
повече аз него
със сърцата си мразя.
времето е това
което
съвсем тихо
съвсем проклето
бръчките
и умората
по лицата наслагва.
времето, общо-взето
не е меч книжен
а житейска брадва.
времето е това
което
ме кара
от млад
смъртен да ставам
и блед
и - фалшиво - поет
и да мисля
че тук е
почти, почти там.
същото време
проклето,
презряно
отрано, отрано
слага тежка ръка
и гледа
никак не-милостиво
на всяка душа
и оцветява
пак леко и леко
отрано - във сиво.
и тъй както
аз времето
тихичко мразя
то мен
пък решава да пази.
не знам защо
не бих го и питал
знам само,
че не точно
като Вапцаров
аз не живота
а времето
времето бих изритал.
времето, казват
било горещо
или понякога
съвсем студено.
казват, чувам
било като
искряща леща
на око тихо
око вкаменено.
вярвам,
не отричам.
времето е
ярък многопласт
времето е
хлад, ала и страст
и никак
ама никак
не е незначимо.
и тъй
както преди
Вапцаров казал е
че живота
най, ама най обича
аз казвам:
времето
и това, което
от него произтича
аз също обичам.
но, признавам
двойно
трижди
всъщност
повече аз него
със сърцата си мразя.
времето е това
което
съвсем тихо
съвсем проклето
бръчките
и умората
по лицата наслагва.
времето, общо-взето
не е меч книжен
а житейска брадва.
времето е това
което
ме кара
от млад
смъртен да ставам
и блед
и - фалшиво - поет
и да мисля
че тук е
почти, почти там.
същото време
проклето,
презряно
отрано, отрано
слага тежка ръка
и гледа
никак не-милостиво
на всяка душа
и оцветява
пак леко и леко
отрано - във сиво.
и тъй както
аз времето
тихичко мразя
то мен
пък решава да пази.
не знам защо
не бих го и питал
знам само,
че не точно
като Вапцаров
аз не живота
а времето
времето бих изритал.
- Boleyn
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2949
- Регистриран на: 02 Май 2009, 21:07
- Специалност: Българска филология
- Пол: Жена
- Курс: завършил
- Местоположение: На Луната
Re: Стихотворения на форумците ІІ
Ей,много сте добри !
Аз не знам дали някога ще се наканя да пусна нещо мое.
Продължавайте в същия дух !
Аз не знам дали някога ще се наканя да пусна нещо мое.
Продължавайте в същия дух !

-
camel
- Легендарен флуудър
- Мнения: 4607
- Регистриран на: 09 Ное 2007, 19:22
- Специалност: Публична администрация
- Пол: Мъж
- Курс: четвърти
- Адрес в галерията на СУ: ?
- Skype: давам го стига да го поискаш:)
- Местоположение: Sofia
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците ІІ
Покажи де
Я да пусна аз малко мои...
“Вяра, надежда, любов”
Душата ранена кърви и се моли
Молитвата никой не чува, защо ли?
Сълзата пресъхва във мъка гореща,
устата заглъхва във дума зловеща
Мъглата се вдига, но пуста остава
Земята, и пак тъне в гузна забрава
лъчите на слънцето слепи ще греят
и трите “изкуства” по тях ще злобеят
Вяра,надежда и ти, любов сляпа,
сърцето свенливо по теб се разтапя
и вяра то губи по теб да бледнее
и губи надежда без теб да живее.
Прокаженик
От камък мрачен си изваян
Не виждаш, нищо ти не чуваш
В сърцето черен нож спотаен
Пронизва всичко що бленуваш
Сърцето в теб се мъчи, пее,
Но ти не му се наслаждаваш
И в светъл ден душа чернее
От черен нож изпепеляващ
Млъкни...прокажнико – спаси ме!
Устата твоя тъмна пропаст
Сочи ме с пръст, от злост кълни ме
Обвий ме в мрачната си участ
И ти се взираш изненадан,
Погледнеш в тъмната дъга,
И после от мига белязан
Изчезнеш там, къде е тя….
Изчезваш там, не ще се върнеш
Изгнанико черен – Недей!…..
Смъртта в живот не ще превърнеш
Не умирай, братко, а живей!
Но ти не чуваш – продължаваш.......
В сърцето свое да дълбаеш
И в черна гнилост се разлагаш
И пак не спираш да копаеш......
Копаеш в гъста, черна кал,
Но искаш да намериш друго
Човекът прокажен безмълвно умрял?
Или тъжното, злостно влечуго.......
Копаеш още..... По – усърдно!
А ножът зверски се забива....
Сърцето вече бие трудно
Прокаженикът си отива…........
Копаеш още….. жив мъртвец!
И в кал си целият покрит
И виждаш Адският дворец
И падаш мъртъв и разбит……
Тук дооооста се усеща Смирненски...ама толкова много, че даже не знам дали не съм преписвал...а това е преди 6 години.
Черната роза
Тихо, мило съчинение
изписа в мен Луната.
в миг на сляпо откровение
тя ме прати в небесата
А аз не вярвах, бях безсилен
да вникна в лунната и проза
аз бях четецът агресивен,
в ръката стисках черна роза
И ето! Чудото се случи!
Луната мило се усмихна
небето като вир послужи
и злобата ми в него стихна
Но ти си прелестна! – възкликнах
Защо не слезеш на Земята?!
И в океан от сълзи бликнах,
омаян бях от красотата
Но в злато Луната обви се
и нейната проза заглъхна
душата във миг приземи се
във тялото мое и млъкна.
В ръката ми - черната роза!
Сърцето ми – цяло в проказа!
Но сладката, лунната проза
на моята Шехерезада.............
Я да пусна аз малко мои...
“Вяра, надежда, любов”
Душата ранена кърви и се моли
Молитвата никой не чува, защо ли?
Сълзата пресъхва във мъка гореща,
устата заглъхва във дума зловеща
Мъглата се вдига, но пуста остава
Земята, и пак тъне в гузна забрава
лъчите на слънцето слепи ще греят
и трите “изкуства” по тях ще злобеят
Вяра,надежда и ти, любов сляпа,
сърцето свенливо по теб се разтапя
и вяра то губи по теб да бледнее
и губи надежда без теб да живее.
Прокаженик
От камък мрачен си изваян
Не виждаш, нищо ти не чуваш
В сърцето черен нож спотаен
Пронизва всичко що бленуваш
Сърцето в теб се мъчи, пее,
Но ти не му се наслаждаваш
И в светъл ден душа чернее
От черен нож изпепеляващ
Млъкни...прокажнико – спаси ме!
Устата твоя тъмна пропаст
Сочи ме с пръст, от злост кълни ме
Обвий ме в мрачната си участ
И ти се взираш изненадан,
Погледнеш в тъмната дъга,
И после от мига белязан
Изчезнеш там, къде е тя….
Изчезваш там, не ще се върнеш
Изгнанико черен – Недей!…..
Смъртта в живот не ще превърнеш
Не умирай, братко, а живей!
Но ти не чуваш – продължаваш.......
В сърцето свое да дълбаеш
И в черна гнилост се разлагаш
И пак не спираш да копаеш......
Копаеш в гъста, черна кал,
Но искаш да намериш друго
Човекът прокажен безмълвно умрял?
Или тъжното, злостно влечуго.......
Копаеш още..... По – усърдно!
А ножът зверски се забива....
Сърцето вече бие трудно
Прокаженикът си отива…........
Копаеш още….. жив мъртвец!
И в кал си целият покрит
И виждаш Адският дворец
И падаш мъртъв и разбит……
Тук дооооста се усеща Смирненски...ама толкова много, че даже не знам дали не съм преписвал...а това е преди 6 години.
Черната роза
Тихо, мило съчинение
изписа в мен Луната.
в миг на сляпо откровение
тя ме прати в небесата
А аз не вярвах, бях безсилен
да вникна в лунната и проза
аз бях четецът агресивен,
в ръката стисках черна роза
И ето! Чудото се случи!
Луната мило се усмихна
небето като вир послужи
и злобата ми в него стихна
Но ти си прелестна! – възкликнах
Защо не слезеш на Земята?!
И в океан от сълзи бликнах,
омаян бях от красотата
Но в злато Луната обви се
и нейната проза заглъхна
душата във миг приземи се
във тялото мое и млъкна.
В ръката ми - черната роза!
Сърцето ми – цяло в проказа!
Но сладката, лунната проза
на моята Шехерезада.............
dexteriti написа:Не си нищо повече от един шибан никнейм и твоето мнение си е като твоя г*з, носи си го, но не го навирай много...
- I want to change the world....
Did u bring in any weapons?
- Of course not!
Then you are not changing anything...
- Ангел
- Летящите Пръсти
- Мнения: 1561
- Регистриран на: 01 Апр 2010, 01:35
- Специалност: Право
- Пол: Мъж
- Курс: пети
Re: Стихотворения на форумците ІІ
01:50, 24.02.2011г.Ангел написа:Как умират мечтите
Нахлузих доброволно бремето
да виждам всеки път безкрая
и така, в оковите на времето,
за пропилените мечти ридая.
Видях рожденията на звезди,
в тъмата ги слушах да пеят,
а когато изгубеха свойте лъчи,
причастия давах, преди да изтелят.
Из Вселените скитах
(сам роб на каприз)
и учех Хаоса на смисъл,
пък Реда не попитах
(там няма сюрприз)
кого и защо е орисал.
Безброй бития така изживях -
Любов след Любов и нататък...
...в ненавист спокойно горях,
че знаех - Животът е кратък.
Така се изучих за смъртта на звездите:
за техните кончини няма възмездия.
А що се отнася до смъртта на мечтите...
...мечтите умират само в съзвездия.
Животът е твърде кратък, за да си позволяваш да го разхищаваш в неща, които не ти носят удоволствие.„Пий повече!“ „НЕ МИ Е ДОБРЕ.“ „Този ПЕТЪК няма да свърши!“
ФАРА!!!
PRIME_BBCODE_SPOILER_SHOW PRIME_BBCODE_SPOILER: Offspring
Running down a spiral
with the light of better men,
shouting: "PROGRESS IS SURVIVAL!",
take one last look and see me...
with the light of better men,
shouting: "PROGRESS IS SURVIVAL!",
take one last look and see me...
ФАРА!!!
- lunatic_moon
- Вазов
- Мнения: 1296
- Регистриран на: 06 Авг 2009, 23:29
- Специалност: Компютърни науки
- Пол: Жена
Re: Стихотворения на форумците ІІ
Гатанка
Късам твоите окови,
за да те заключа в нови.
Бягството е немислимо,
нежелано, непростимо.
Щом открил си ме, аз зная -
с теб ще покорим безкрая
та дори от тази стая.
Виж ме - цялата сияя.
Ти, за мен пореден лов.
Името ми е ......любов
Късам твоите окови,
за да те заключа в нови.
Бягството е немислимо,
нежелано, непростимо.
Щом открил си ме, аз зная -
с теб ще покорим безкрая
та дори от тази стая.
Виж ме - цялата сияя.
Ти, за мен пореден лов.
Името ми е ......любов
-
Jamesmagno
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9522
- Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
- Пол: Мъж
- Адрес в галерията на СУ: http://gallery.uni-sofia.bg/index.php?cat=10094
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците ІІ
Имам проблем, приятели млади
и май че се крие в съня ми.
Вечер събуждам се, сутрин си лягам
- тъй си тече младостта ми.
Проблемът, обаче, е всъщност в главата
и по-точно празното в нея.
Нямам друг повод да мърдам с устата,
освен наизуст да си пея.
И хайде, не искам съждения сложни,
ни мъдрост дългогодишна.
Но честно, кажете ми, как е възможно
човек да не мисли за нищо?
и май че се крие в съня ми.
Вечер събуждам се, сутрин си лягам
- тъй си тече младостта ми.
Проблемът, обаче, е всъщност в главата
и по-точно празното в нея.
Нямам друг повод да мърдам с устата,
освен наизуст да си пея.
И хайде, не искам съждения сложни,
ни мъдрост дългогодишна.
Но честно, кажете ми, как е възможно
човек да не мисли за нищо?
-
Jamesmagno
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9522
- Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
- Пол: Мъж
- Адрес в галерията на СУ: http://gallery.uni-sofia.bg/index.php?cat=10094
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците ІІ
Скорпион
Жили!
Жили със жилото, скорпионче!
Жили, докато не остане никой!
Жили, докато свършат хората!
Жили, докато всички са измрели,
докато всички са отровени.
А хората ще свършат, знаеш ли...
Сърцето е ресурс далече от безкраен,
емоцията жива така се изсушава,
изгнива от отровата,
превръща се във пясък
и слива се със другите,
които уморило си.
Жили, скорпионче,
Само ще си останеш
с отровата и с жилото.
Жили...
Жили!
Жили със жилото, скорпионче!
Жили, докато не остане никой!
Жили, докато свършат хората!
Жили, докато всички са измрели,
докато всички са отровени.
А хората ще свършат, знаеш ли...
Сърцето е ресурс далече от безкраен,
емоцията жива така се изсушава,
изгнива от отровата,
превръща се във пясък
и слива се със другите,
които уморило си.
Жили, скорпионче,
Само ще си останеш
с отровата и с жилото.
Жили...
-
Jamesmagno
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9522
- Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
- Пол: Мъж
- Адрес в галерията на СУ: http://gallery.uni-sofia.bg/index.php?cat=10094
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците ІІ
Епос
Когато спя и те сънувам,
Орфей съм, ти си Евридика,
и пиша, пея и рисувам,
докато изгревът не ме извика.
Атина сутрин ме спохожда,
но вечер виждам те и ме напуска –
Ревниво тя към мен подхожда
и с теб в ума ми в бой се впуска.
Превръщам се във Арес и Ахил,
сърцето сбира се в краката,
проглеждам, всички съм избил,
но копие стърчи в петата...
На Прометей, веднага ставам,
пламтя и гоня всяка сянка,
но ето как се приближават
усойница и пепелянка -
като Херакъл аз ги грабвам
с ръце ги одушавам,
да стана Аргос трябва,
за да те защитавам.
Или Тезей – и безпощадно
Чудовища да поразявам...
Ти лабиринт си, Ариадна,
изгубвам се и ме спасяваш...
Бях Хадес – мъртъв и студен,
но с допир ти ми даде сили,
за твойто пътешествие през мен
ще пишат Данте и Вергилий.
Дали си Ад или пък Рай си ти –
с какво значение това е?
Ще сменям маските, дори
ти всички роли да играеш!
Когато спя и те сънувам,
Орфей съм, ти си Евридика,
и пиша, пея и рисувам,
докато изгревът не ме извика.
Атина сутрин ме спохожда,
но вечер виждам те и ме напуска –
Ревниво тя към мен подхожда
и с теб в ума ми в бой се впуска.
Превръщам се във Арес и Ахил,
сърцето сбира се в краката,
проглеждам, всички съм избил,
но копие стърчи в петата...
На Прометей, веднага ставам,
пламтя и гоня всяка сянка,
но ето как се приближават
усойница и пепелянка -
като Херакъл аз ги грабвам
с ръце ги одушавам,
да стана Аргос трябва,
за да те защитавам.
Или Тезей – и безпощадно
Чудовища да поразявам...
Ти лабиринт си, Ариадна,
изгубвам се и ме спасяваш...
Бях Хадес – мъртъв и студен,
но с допир ти ми даде сили,
за твойто пътешествие през мен
ще пишат Данте и Вергилий.
Дали си Ад или пък Рай си ти –
с какво значение това е?
Ще сменям маските, дори
ти всички роли да играеш!
- Lithium
- Легендарен флуудър
- Мнения: 3084
- Регистриран на: 10 Авг 2010, 16:48
- Специалност: Публична администрация
- Пол: Жена
- Курс: втори
Re: Стихотворения на форумците ІІ
Много е добро !!!!!!!!!

Here come the bass, thunder in the guts
Rock you till you can't stand
Now the guitar speaks, gonna drive you nuts
Power under your hand
Rock out!
Rock out!
Rock out!
Rock you till you can't stand
Now the guitar speaks, gonna drive you nuts
Power under your hand
Rock out!
Rock out!
Rock out!
-
Jamesmagno
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9522
- Регистриран на: 01 Юни 2007, 12:58
- Пол: Мъж
- Адрес в галерията на СУ: http://gallery.uni-sofia.bg/index.php?cat=10094
- Обратна връзка:
Re: Стихотворения на форумците ІІ
Честно, това и аз не знам какво е, не знам и къде да го плесна, затова го слагам тук...
Не издържам.
Рязко изваждам главата си с от водата, чува се плисък и вдишвам.
Жив съм, по лицето и от косата ми се стичат капки.
Стоя така, с отворена уста и дишам известно време.
Избърсвам лицето си с ръце.
Отварям очи.
Дървета. Речен бряг.
Небе - слънцето все още не е съвсем залязло.
Обръщам глава.
Сам съм.
Въздухът е хладен. Реката шуми.
Усещам малките камъчета под коленете си.
Изтупвам ги, докато се изправям.
Пак се оглеждам и вдишвам дълбоко.
Готов съм.
Идвам да ти кажа, че те обичам.
Не издържам.
Рязко изваждам главата си с от водата, чува се плисък и вдишвам.
Жив съм, по лицето и от косата ми се стичат капки.
Стоя така, с отворена уста и дишам известно време.
Избърсвам лицето си с ръце.
Отварям очи.
Дървета. Речен бряг.
Небе - слънцето все още не е съвсем залязло.
Обръщам глава.
Сам съм.
Въздухът е хладен. Реката шуми.
Усещам малките камъчета под коленете си.
Изтупвам ги, докато се изправям.
Пак се оглеждам и вдишвам дълбоко.
Готов съм.
Идвам да ти кажа, че те обичам.
- menina.do.mar
- Плиний Стари
- Мнения: 1385
- Регистриран на: 14 Окт 2008, 21:08
- Пол: Жена
- Курс: завършил
Re: Стихотворения на форумците ІІ
Писани са стихове безчет
за любов, от влюбени глупци.
Дойде сега и моят ред,
а мойта глупост ще си ти.
Влудяваш ме. Различен си от мен.
Дори ме дразниш, не е справедливо.
Без теб не мога нито ден.
Без теб съм сякаш полужива.
Мисля си за теб и се усмихвам.
Сладка тръпка в мене преминава.
Пожарът в душата ми не стихва,
а май и по-голям ще става.
Ядосваш ме. Кръвта ми кипваш.
Разпиляваш ме в рая и в ада.
Но всеки миг така ми липсваш,
горяла бих за теб на клада.
за любов, от влюбени глупци.
Дойде сега и моят ред,
а мойта глупост ще си ти.
Влудяваш ме. Различен си от мен.
Дори ме дразниш, не е справедливо.
Без теб не мога нито ден.
Без теб съм сякаш полужива.
Мисля си за теб и се усмихвам.
Сладка тръпка в мене преминава.
Пожарът в душата ми не стихва,
а май и по-голям ще става.
Ядосваш ме. Кръвта ми кипваш.
Разпиляваш ме в рая и в ада.
Но всеки миг така ми липсваш,
горяла бих за теб на клада.
"We are all in the gutter, but some of us are looking at the stars..."