Много интересно как не е било проблемно излизането зад граница на българските граждани при наличието на следните факти, цтирам от чужд материял:blz написа: Няма как да не се намеся при положение, че в това мнение има толкова вярни неща, колкото и пълни глупости.
Единственото съгласие е за икономиката. Плановата икономика е нещо, което не работи и няма как да работи. Дефицитът на стоки е следстие от тази икономика.
Излизането зад граница не е било проблемно. Как пък точно моето семейство е излизало, където си поиска, че дори е живяло в чужда страна за няколко години? И не, не е било от висшия ешалон на властта.
И пак моето семейство и всичките им познати са се шегували с властта и о, ИЗНЕНАДА няма никой в лагер на смъртта.
За правовия ред и т.н. няма смисъл да коментирам - сега е по-зле. През управлението последните 20 години минаха червени, сини, жълти и гробари. Разлика съществена не виждам.
"На 10 май 1989г. Народното събрание приема облекчения за пътуванията в чужбина. Така за пръв път след 1945 г. гражданите получават правото на постоянен задграничен паспорт. Законът за така наречените червени паспорти трябва реално да влезне в сила от 1 септември, но бунтовете и откритите протести сред турската общност в Джебел, Кърджалйско, Колиново, Шуменско и Езерче, Разградско налагат да бъде приложен активно още в началото на юни.
Формално комунистическата власт обяснява задграничните паспорти като изискване на Хелзинкските договорености в годините на перестройката. Неофициално обаче членове на Живковата номенклатура признават, че промените са направени целенасочено, за да се проведе тайният проект „Голямата екскурзия”.
В подкрепа на това е и секретна реч на Живков, произнесена на 7 юни пред актива на Централния комитет и Политбюро на БКП. "
За периода от 1945г. до 1989г. българските граждани имаха правото на лечен паспорт след навършване на 16-годишна възраст, който на практика беше една лична карта за вътрешна консумация в страната, в чужбина се излизаше с така наречения задграничан паспорт, който се издаваше за служебни пътувания и притежателя му нямаше право да го държи в себе си а след прибирането в страната беше длъжен да го предаде на съответните власти. Да не говорим, че съществуваше понятието ИЗХОДНА ВИЗА !!!
Единственото обяснение за излизането на твоето семейство с такава лекота в чужбина и даже пребиваването му за години там е , че някой от семейството е бил или дипломат или служител на ДС, което в повечето случаи се припокриваше.
По отношение на шегичките с власта, това можеше да се случи безнаказано само в края на социалистическия период след смърта на Брежнев и началото на перестройката в СССР, ако твоето семейство и обкръжението му са го правили в периода на 60-те и 70-те години открито и без последствия, това значи че просто са били агент-провокатори !!
Into the endless we ride... 
Предполагам, че то би се проявило, когато се преодолее сегашното. Честно, не се бях замислял.
