Изберете своя лайтмотив.

[Lord]

Я да видим, тъй както съм легнал, мога ли изяде една круша. Благодарим! Отде ги взимате вий тези неща? Купувате ги, тъй ли? Браво! Аз обичам круши.

[NNY]

I don't know what's to become of us. we need a lot of luck. and mine's been bad lately. and the sun is getting nearer. and, Life, as ugly as it seems, does seem worth 3 or 4 more days. think we'll make it?

[Търговецът на кристал]

Това ми попадна съвсем случайно в Откровения.ком и ми хареса. Авторката се казва Гергана Иванова:

Харесвам непрозрачните мъже...
Ония, дето трудно се предвиждат...
Мъжете със стоманено лице...
С сърце, което девет порти крият...

Мъжете- войни, с поглед на орли...
С черти сурови, в битки закалени...
И на самотен остров с сто жени,
на своята, през зъби, да са верни...

По- грубите, по-дивите мъже...
не фини, нежни, със обноски светски...
А тия, що брадата им боде...
С ръце - въжета плели, а не плетки...

Харесвам непрозрачните мъже...
С характер на приспани урагани...
Такъв ми трябва, да ме отнесе
... от обич... та за друг да не остане...

[Ангел]

"Love feels no burden, thinks nothing of its trouble, attempts what is above it’s strength, pleads no excuse for impossibility, for it thinks all things are lawful for itself and all things are possible." - Thomas à Kempis

Напоследък се усещам като изолиран от всичко, което може да ме увреди; но, все-пак, на ръба на съзнанието ми, почти неосезаемо, стои разбирането, че просто не усещам уврежданията; не ми тежи, но може би вече съм претръпнал; оглеждам препятствията без страст и минавам през тях по инерция; не съдя.

[катерина]

Шоколад

Остана само лъскавата
хартийка върху масата...
Смачкана и захвърлена,
изцапана с остатък от
болезнени спомени.
Недоизживяно шоколадово желание.
Пълнеж от сълзи и
несъвместима доза различия.
Сладостно блаженсво на страст
или горчив вкус на страх.
Парченце шоколад,но
не и истинска любов.

Това е нещичко,което написах преди време....незнам дали е точно лайт мотив ,но определено ми напомня да не правя компромиси с нещата ,които не ме правят щастлива.

[Zahariev]

Нямало значение дали е убил, или не, продължи той, от морална гледна точка било важно намерението, а не изпълнението. Обаче въпросът за морала се свеждал до оправданието на едно действие, което - макар на думи да се съобразявало с основните закони на обществото - всъщност ги нарушавало. В този смисъл оправданието попадало в категорията на диалектичното. Диалектически всичко можело да бъде оправдано, а оттук - всичко можело да бъде оправдано и морално. Ето защо той смятал, че всяко оправдание е простащина или - ако трябва да се изрази парадоксално - че всеки морал е неморален.

[Liona]

Zahariev, Кафка/Дюренмат?

[Zahariev]

О, Дюренмат!

"Правосъдие"

Това до момента е годината на Дюренмат за мен.

[Liona]

Варненци знаем какво да четем. Факт. (:

[Zahariev]

Няма как да не остана зарадван от това.

Погледни тук, може да ти е интересно (ако не си го виждала до момента)

http://grosni-pelikani.hit.bg/beletri/k ... renmat.htm

[Liona]

Радващо ми напомня на "Кафене Босфор"на Петър Денчев. Благодаря! (:

[~Sword dancer~]

"Приятелите, които сме загубили не почиват в земята, те са погребани в сърцата ни, по божия воля, за да ни придружават навред", Ал. Дюма-баща, "Град Монте Кристо"

[menina.do.mar]

Ако умра, разбира се,
в един далечен ден -
и всички подли вируси
ще изпомрат във мен.
И страхове, и зависти
във мен ще се смирят.
И лошите ми навици
най-сетне ще умрат.
Безкрилите съмнения,
подсъдната ми страст
ще бъдат вкаменени
от неочакван мраз.
Мечтата за безсмъртие
ще легне мъртва в мен...
Елате да ме зърнете.
Ще бъда съвършен.

Георги Константинов

[FloWersOfEviL]

Най-пречистващ е дъждът!

[SheAndHerDarkness]

Жестоко е да бъдеш хорски кладенец,
до който да умреш накрай от жажда.