Някой ще ходи ли на Black Sabbath?

[pora_e_priqtel]

[Crematory]

Желание имам,пари нямам, а и тъпите изпити Но пък ако се намерят пари,ще прежалим изпитите Ти ще ходиш ли?

[begemot_]

ми аз ако нямам практика по това време

[Martto]

Там съм

[pora_e_priqtel]

Аз разумно се снабдих с билет веднага щом получих един хонорар, та сега си щракам с пръсти ама тия изпити ще ме поизпотят бая!

[Martto]

Ами Мегадет?

[pora_e_priqtel]

ми аз не

[Лорд Носферату]

Моя милост отиде и не съжали нито за една стотинка от билета. Цъфнах там към два на обяд и с още един фен се заприказвахме с двама охранчовци, които явно ги мързеше да работят (човешко е) и си търсеха оправдание да седят и да правят нищо. По едно време започнаха да слагат огражденията и ние двамата се оказахме отвътре. Останалото секюрити (да живеят Кирлиметоди и брат му) ни помисли за вътрешни хора, щом сме зад оградите и си говорим с колегите им. Затуй, когато всички напираха върху железарията, ние се отправяхме към сцената и прекарахме концерта на първи ред баш, ама баш най-посредата!
Ози ме изненада с пъргавианта си, а като цяло концерта къртеше фаянс. Ще разправям на внуците

[SPQR]

из блога ми...

Сабат, човече! Сабат! Black Sabbath!

Малко ще да е, ако кажа че очаквах този ден от самата мушичка, която ми пусна Ники в един незабравим казармен ден от началото на годината. Едновременно ми се щеше да не се окаже поредният слух и някак да успея да стана част от очакваната разбория в края на Юни. Оказа се, че събитието ще го бъде. По втората част от легендата Михаела се пребори достойно и сега, когато станалото е ярък спомен от близкото минало, още се опитвам да конкретизирам поредицата от Мигове и Сцени от битието.

1. Подготовка за концерта
Почти един цял ден отиде в обикаляне напред-назад, дооформяне на свършващите се теми по История, допълнително (а и малко не-нужно) нахъсване. Sabbath очевидно бяха тук в България и оставаше малко до Абсолютното Събитие. Успях да сложа максимално най-неудобните обувки, което в последствие ми изигра лош (но незабравим) номер - някъде около края на вечерта (...или ранната утрин). Чаша бира за из път. Вземаш излъсканото си до блясък купонджийско настроение и тръгваш.

2. Пред стадион Локомотив
След поредица от умопомрачителни задръствания, оставящи впечатление за едно незримо цяло, пристигнахме жадни за цигарка (...физическата потребност...) и една шеметна вечер (...психическата потребност...). По план познатите бяха повече от очакваното, цветовете се сливаха, черното доминираше. Почти веднага се наредихме пред няколкото "терминала" за терена, чувствах се като малко дете, а ние (разтегливо понятие. група хора. често срещани муцуни) се приближавахме...не, времето се сгъстяваше...
Преминахме полицейските кордони, последните няколко огради, щателното претърсване (въпреки странните условия - забрана за чадъри и подобни), стъпихме на зелено. И времето спря.

3. За "загрявка"
Оказахме се в тълпата, Sheky & the bloodyboys вече нажежаваша обстановката, все още имаше къде да седнеш и да се надяваш околните да те предпазят от катастрофални последствия. Ахат продължиха - "4 песни, но от сърце" - както си казаха хората по-късно, Звезди достойно защити честта на родната сцена, не забравяйки и основната теза - Ози и компания.
Все още можеше да се уверим, че чуждестранното присъствие не бе за пренебрегване.
Black Label Society (със Zakk Wylde) се раздадоха пълноценно, оплюха сцената, смениха няколко пъти инструментите, щракнаха за спомен гората от ръце - и в ролята и на хедлайнери се справиха подобаващо. С много тежък звук и типичното присъствие на музиканти, свикнали да хвърлят публиката в power-extasy.

4. Sabbath. Bloody Sabbath
Всичко започна със set от семпли и бийтове от репертоара, истеричният (но пленителен) смях на Ози...
...и от нищото, буквално с полъха на замръкващия ефир пред всички нас се появиха ТЕ.
А Ози светеше. В буквален, преносен и непреведим смисъл. С усмивка, каквато ти се иска да си спомняш всеки път на мрачно анти-вдъхновение. N.I.B. За начало. Хората излизаха извън познатото измерение в една по-бленувана страна от човешката фантазия. Мечтата се сбъдваше...със всяка следваща секунда. Имаше реална опасност за оцеляването на всеки един около сцената, където трябваше да бъдем. Точка. Предрасъдъците, половете, националностите вече нямаха значение. Успях да се опазя жив, себе си и Михаела, само защото имаше какво да те държи буден - Sabbath. И Ози. За целия концерт сменихме мястото си само още веднъж, вдясно от зрителното поле, към малко по-разредените слоеве на човешкото стълпотворение. Чухме още Dirty Woman, After Forever, Electric Funeral, Into The Void, Black Sabbath, The Wizard, Children Of The Grave, Paranoid...
Sabbath, Sabbath се доказаха. Ако все още има нужда някой да бъде убеждаван в противното. Семплото облекло, стоическото присъствие, лица като от клиповете, майсторство и детайлност, чувство за ритъм, мелодия и композиция, хамрония, несломима енергия (още един пирон в ковчега на песимистите, очакващи Ози и компания да не издържат на напрежението), отношение към публиката - Ozzy Osbourne, Tony Iommi, Geezer Butler & Bill Ward - те бяха и винаги са били. През цялото време си мислех че е по-скоро чест, отколкото случайност да се намирам между двадесетте хиляди огнени души там, пред самото олицетворение на музиката, такава каквато си я представят феновете на рока, метъла, хеви-метъла и хард-рока. Да станеш част от легендата - ето нещо което времето няма да успее да заличи. Със сигурност.
Лицето на групата - а именно Ози - не се спря пред нищо да вдигне публиката на сантиметри от земята (противно на гравитацията и законите на физиката, математиката и биологията), заливаше най-предните редици с кофи с вода, показа задните си части, скачаше във всички посоки и по запазена марка. А излъчването, аурата и каризмата, изражението му бе истинско, съвсем истинско и живо. Шоу, което сега не мисля че искам и да си помисля, че можеше да пропусна. Случваше се несъзнателно да впервам поглед и към някой от екраните отстрани на сцената, където в по-голямата част от времето се виждаше близък кадър на съсредоточените, но отдадени групари.
Забраната за внасяне на фотоапарати се оказа недостатъчна. Осезаем минус сега, след време е липсата на изобилен снимков материал, макар някои да бяха успели, а други да държаха високо вдигнатите си ръце, стиснали мобилен апарат с камера.
Не липсваха и неизменно пиперливите, но посрещани с бурни възгласи подвиквания, които цензурата забранява да бъдат казани дословно. Наред с вилнеенето из сцената Човекът сякаш спираше за миг, поглъщаше тъплата с поглед и спонтанно продължаваше. Чувството на умиление така и не ме напусна - от първия до последния момент. Необяснено, ала не и необяснимо. Има ли нужда да го мисля толкова подробно - то просто се случваше.
Хора не липсваха. След няколкото повдигания на Михаела върху раменете си се уверих че невъзможността ми да обхвана с един единствен поглед цялата маса не е случайна. Без празни места, "рогати" символи и гръм от крясъци.
Разменяхме си възторжени погледи с непознати хора, движението на ръцете като един - но от няколко хиляди човека - бе също част от магията.
Час и половина в безтегловност. Час и половина на друга планета и в друго измерение. Час и половина музика, само музика...и още нещо.
...Един бис, падане на колене и последно *довиждане* със Black Sabbath. (знам, не и сбогуване, обаче)
И отново Sabbath, на запис. Концертът бе свършил, а все още се чудих бях ли там или ми предстоеше да се събудя, облян в студена пот и тъжен - със сигурност.
Сабат, човече! Сабат!
Трябваше да си ходим, имахме нужда от бира, искахме пак. Не пак, а отново.
По същият начин - с организацията, трепетите, настроението, групата и т.н. Звукът оттекваше в ушите ми, а аз нямах нищо против.
One of a kind! For life!

5. Aftershock
Намерихме се с част от компанията, тръгнахме пеша по обратният път. Личеше си че няма такъв, който да е останал разочарован или макар и малко недовлетворен.
Тук започнах да си спомням че едва ли ще "оцелея" в обувките си по пътя, който се очертаваше да извървим. Събух се и натюр, по чорапи задрапах с потока хора. Идеята беше да стигнем почти до Петте Кьошета, където имаше препоръчана пицария - комфортна и със редица преимущества. От Централна гара, хванахме такси за следващите 1,5-2,5 километра. Изчакахме да се съберем всички, оказвайки се че бира няма да има - въпреки тъжните муцуни. Вече бе 24-ти (ден за размисъл преди изборите). Не би трябвало да има проблем с поръчването точно на това (в което се убедих на следващия, същият ден но по-късно, както и в самият ден на изборите), но осъмнахме с натурален сок, капучино и пица. Заговорихме за политика.
Sabbath бяха още живи в сърцата ни.
В средата на нощтта с Михаела се прибрахме у тях и поредицата от бърз душ, лягане и унасяне не продължи дълго...

Сабат човече! Сабат!

[begemot_]

мда концерта беше на ниво но очавах да има повече хора.

а тези, които твърдяха, че ози вече е грохнал старец и ще се разпадне на сцената много позрави няма нищо общо с развалината от the osbournes.
сабат са велика група

[Циндил-Пиндил]

А някой върна ли се от Блек Сабат?

[pora_e_priqtel]

Ей ма на - здрав като бик и почти толкова умен

[Циндил-Пиндил]

С такси ли се върна?

[pora_e_priqtel]

Ами аз си живея в Младост, а пък концертът свърши към полунощ - хванах един трамвай за една спирка, щото после замина за депо, после още един пак за една и той отпраши, та после се прибирахме от Банишора до Орлов мост пеша, да же устояхме на изкушенията на две труженички и една пак такава, само дето доста по-височка и май имаше адамова ябълка та после с такси

Абе трябва ли тия концерти да ги правят на пичка си лелина в Свобода или каквото там се води при стадион Локомотив? (Моля ак има някой оттам да не се обижда, просто аз съм на другата пичка си лелина)

[Циндил-Пиндил]

Аз съм от Люлин. Т'ва е на запад.