Те просто искат да им се върне състоянието, в което за тях са полагали грижи, а те за никого не са се грижили. Но как може да вземаш без да даваш? Как можеш да отказваш на приятелите си това, което им е нужно, а да очакваш те да разбират и удовлетворяват твоите потребности? И как изобщо не му хрумне на човек, че може да гради отношения, в които само взема, а не дава?Мечтите. Понякога децата имат срамни или невъзможни желания и ги удовлетворяват чрез фантазния си свят. Крайният егоист мисли и крайно инфантилно и не е в състояние да се откаже от срамните си желания - той е пристрастен. Тъй като по принцип присрастеният човек няма много силна воля, то един такъв се оставя на какви ли не течения и все повече има нужда да отхвърля общоприетите морал и етика, настоявайки, че върви по "свой собствен път". Бих повярвал на човек, че върви по свой път, ако прави нещо, което другите не правят масово, но при положение, че егоизмът и инфантилизмът са масови, не разбирам що за аргументи има тоя "собствен път". Все едно да кажеш "аз върва със стадото, но имам свой собствен път" - невъзможно да се аргументира! Но тук почват усложненията - егоистът е пристрастен към нещо, той НЕ МОЖЕ да не го прави. Някои мои познати НЕ МОГАТ да не пушат, други НЕ МОГАТ да не пият, трети не могат без разни свои перверзии, четвърти - без някои свои фантазии или пък най-популярното, но не толкова видимо е, че егоистът наистина НЕ МОЖЕ без оправдателна философия - по това ще ги познавам - всеки егоист има нужда да се оправдае, да се защити - чувства се нападнат, ако му се каже "пушенето е много кофти". Аз защо не се чувствам нападнат, когато пия Кола, когато ми кажат, че е вредна? Защото не съм пристрастен, защото не я пия от идеологически съображения - това не е израз на бунтарският ми дух, който претендира, че инфантилните ми желания не трябва да бъдат срамни, ама като са обективно погледнат срамни - какво искат егоистите всъщност? Всяка странност да се признава от социума, независимо, че ако му се отпусне края, социумът ще се разруши. Дори от гледна точка на егоизма - колкото повече егоизъм има, толкова по-малко хората ще си помагат, толкова по-малко ще взаимодействат и толкова по-малко нужда ще има от закони, които да уреждат взаимодействието между хората и резултатът е още повече бунт срещу всяка норма, всяко правило, всяка институция и всеки ред. Примерно "аз не съм овца, че да ми казват какво да правя, имам "право" да бъда себе си" и под "да бъда себе си" се има предвид избягване на някаква отговорност. Така разни егоисти карат опасно по улиците, други не правят семейства, трети се чудят само как да трупат пари, като по този начин ги вадят от обръщение и за чия полза е да се скатават ресурси, вместо да се строи бъдеще? За тяхна - егоистите строят "своето бъдеще", като че ли то "има право" да съществува, независимо от останалите. Обаче като се замисли човек, обективен човек - той яде храната, която обществото му е дало, кара кола, дадена му от обществото, на улици, изградени от обществото. Работното му място му е дадено от обществото и парите, също за му дадени от обществото. Всичко му е дадено от обществото - дори неговият собствен живот, все пак е роден от майка, която е част от обществото в болница (примерно), изградена от обществото. И като му кажат "в полза на обществото е ти да направиш еди как си", егоистът казва "не, аз имам правото да бъда себе си" - не виждайки, че и това право му е дадено от обществото, защото реши ли обществото да разкара един паразит - най-лесното нещо на света е.
.. как изобщо щяло да му хрумне на човек .. ами така лесно .. колкото хора толкова и съдби .. ти гледаш от своята камбанария пречупваш света през призмата на своя опит и казваш ей как може такива хора .. ами може .. от къде знаеш те какво са преживели и дали ти ако беше минал по техния път нямаше да си същия такъв егоист .. карали опасно .. ти карай два пъти по внимателно тогава .. събирали парите на обществото .. бачкай по здраво печели повече връщай повече на обществото той тия работи Нютон отдавна ги е открил 
