Проблеми има във връзката ми, най-вече такъв е фактът, че сме "разнородни" души. Не е малък (за мен: явно липсите, които чувствам, ме тласкат към компенсиране, в друг, но човек като мен няма как да остане само на етапа "консумиране" на липсващото му и толкоз; затова се влюбих в другия, без да усетя как и кога), но всичко останало, което го има между нас, би трябвало да го компенсира. А и като се замисля колко ли са идеалните връзки (имам предвид не само през първите няколко месеца или дори година)??? Да, знам, че трябва да се работи в посока отношения. И да не се "жертват" сърца. Може би трябва и повече воля. Но при мен като че ли става дума за две различни плоскости - разум и чувства
. Опитомяването на чувствата май не с психоанализа, а с йога се постига.Обаче си мисля, че няма нищо случайно и че животът дава много примери за това, че една среща, човек или връзка, при това качествени, рядко отиват "на вятъра". Винаги има смисъл, скрит понякога и то дълбоко, но целта е да го извлечеш, макар и често това да ти струва много скъпо. Прогледнеш ли "урока" и благодариш ли, че това ти се случва, значи си с една степен по-мъдър. Аз все още не съм открила моя смисъл от цялата болка и драма. Но поне знам, че има такъв, някъде, някога... Това не е "вратичка" в буквалния смисъл, а съждение, основано на реални житейски примери. И малко логика - причинно - следствена.
