Ми ето - след като се оказа, че явно двамата с тебе "напразно търсим ключа в тъмнината" (въпрос - от коя опера е този, надявам се почти точен, цитат? Подсказвам - много я мразя.

):
1. Феручо Фурлането. Топовен глас има тоя мъж. За него говорих по-рано - да го слушаш наживо е невероятна емоция. Бях на последния ред в "Ковънт гардън" (а те са доста, да ви кажа) и гласът му просто... обгръща те отвсякъде. Чува се и на записа. Плътен, сочен, играе с него, изразява всичко, без да се налага да го гледаш изобщо. Страхотен е. Освен това намирам, че има усет за ролята - знае кое-как, а конкретно тук е лесно да се преиграе, Базилио нерядко бива представен като клоун.
2. Борис Христов. Много консервативно изпълнение (намирам това за плюс), няма слабо място. Поне на мен ми е трудно да си представя, че някой би могъл да му намери такова.
3. Николай Гяуров. Личните ми пристрастия към Борис Христов оставят Гяуров на трето място - просто тембърът на първия ми се струва по-мъжки (моля да не се хващате за думата, тук говоря само за усет).
4. Хайнс. Наистина много мощен и приятен за слушане глас. Отново нещо много субективно - но чувате ли кадифето? Това има връзка със звукоизвличането, в това съм сигурна, но не мога да ви кажа какво точно го отличава от останалите (т.е.
как това го отличава). Почти сигурна съм, че Барберини не би одобрил този ми избор.

И диригентът го прецаква много неприятно с тия темпа. Почва твърде протяжно, а после пада една гоненицааааааааа... Не мисля обаче, че вината е била на батко Джеръм. Наистина не ми е ясно защо бързат толкова и кой ги гони (такива темпа се чуваха едно време във вторник вечер в старозагорската опера, когато имаше мач от Шампионската лига - съвсем сериозно).
5. Пинца с една уговорка - спести си изпращяването накрая. Понижи си удобно финала.

Иначе винаги съм го харесвала.
Последните двама са наистина доста условни, защото макар и да си го изпяха, не видях нищо от образа в изпълнението им (справка - записа на Фурлането).
Салминен можеше да ми хареса, ако не бързаха толкова и там. Никакъв шанс да си го изпееш, когато диригентът те юрка така. Иначе нелош модерен прочит, струва ми се.
Раймонди ме дразни като за световно - никога не съм го харесвала, тук пък - хич. Преиграва ужасно, опитвайки се да компенсира онова, което го няма в гласа му.
Хотер ми беше интересен, защото той е типичен Вагнеров певец (един от най-емблематичните) - немският малко поизкриви нещата и не съм сигурна, че мога да съдя обективно. Иначе има прекрасен глас.
Рейми ми беше безличен и скучен, а Шаляпин наистина съм го включила само за опит. Не очаквам никой да заприпада по неговото изпълнение, защото то е емблематично за една отдавна отминала епоха. Струва ми се, че от онова време единствено Аполо Гранфорте се доближава до сегашната естетика в пеенето, но той пък е записвал престъпно малко, уви.
Сега разбра ли какво имах предвид по-горе?

5 от 5, струва ми се - макар и в различен ред и с уговорки от моя страна за последните двама.
