Винаги съм искал да преподавам в Оксбридж - някаква шантава
специалност, съчинена само за мен - кореспонденцията между
Борис Пастернак, Марина Цветаева и Райнер-Мария Рилке например...
Тогава си дадох сметка, че в клетата ми родина човек, ако е писател,
лесно може да стане класик - достатъчно е да си избере някое
забутано село и после да го опише до дъно!
Знаех, че не съм Евгений Евтушенко, и това ме радваше неимоверно...
Не ми отиваше да бъда тъп украински селянин, въпреки че съвременното
общество доказваше, че всичко, което е реално, е разумно - например
как един тъп украински селянин може да се превърне в преуспяваща
(но некадърна) руска примабалерина. Мда...
(не знам какво общо има Евтушенко с Украйна, но нейсе, кефи ме, когато пишат, че е тъп)

