Това, което се опитвам да Ви обясня е фактът, че
най-практичното и функционално знание и умение, което човек завършил филология (без значение каква) може да има е
доброто владеене на езика. Суплементи като езикознание, теория на литературата, народни приказки, сибирски шаманизъм, синтаксис, морфология, старокитайски и др. би следвало да бъдат ограничени до минимум, защото са архаични елементи, преподавани от некомпетентни личности. Човек си намира работа според уменията си. (Разбира се има и други фактори.) Познанието на различни исторически събития на група гласни/съгласни не влиза в тази категория, защото то е просто едно съсухрено "знание" което се изпарява един ден след изпита.
"Всъщност, crazy_max ти какво учиш?"
Уча много неща, но не уча в университет.
И какво значи, "не усещам" университет? Какво се очаква да усещаш? Тълпите хора, лекцията с по 100+ души, където не могат да ти обърнат внимание, много свободно време, купони по дискотеки? Нещо не го разбирам това студенство аз, по-скоро ми звучи като някаква почивка
Не. Под университет не разбирам купони, много сводобно време и дискотеки. Те могат да бъдат явление в моя живот и без да съм в унивеситет.