Ревюта на филми.

[camel]

Мирният войн (The peaceful warrior)



Държава: САЩ
Година: 2006
Жанр: Драма
В ролите: Ник Нолти, Скот Меклович, Ейми Смарт и др.
Режисьор: Виктор Салва

Филмът е must see.


Ще попитате защо? Ами защото колкото и на моменти да прилича на Роки, дълбоко в себе си крие нещо много по-благородно? (май това е точната дума). Друг е въпросът, че е сниман по действителен случай. Иначе Мирният войн е един изключителен разказ за волята, силата на човешкия дух и най-вече победата над себе си. Продължавам да се ровя за хубави филми "за смисъла", датиращи от преди 2010.

Сюжет

Без да отричам, че имаше няколко неща, които вече съм гледал, смея да заявя, че е доволно увлекателен. Накратко става дума за спортист, който жесткото чупи своя крак и според докторите вече никога няма да може да се спортува професионално. Чрез помощта на странен старец (Сократ ) обаче младежът успява да се съвземе и най-важното - успява да прозре истинската същност на спорта, която съвсем не е да спечелиш... Няма по-страхотен герой от този на мистериозния старец. В интерес на истината това беше едно от най-оригиналните хрумвания на сценариста.

Актьорска игра

Ник Нолти - голям, Скот Меклович (ако така му се произнася името - спомняме си го от Юро трип и песничката "Scotty doesn't know... ) - още по-голям. Смея да кажа - велик. Уникална роля, която поставя на километри по-долу онзи прословут Роки на Сталоун. Какво друго бих могъл да кажа - със сигурност играта на актьорите във филма няма да ви се стори изкуствена. Напротив.

Атмосфера

Напрегната? И доста...разнообразна, смея да твърдя. Филмът би могъл да се раздели на доста смислови части, всяка от тях грабваща по различен начин. Кулминацията обаче идва в края. Смея да цитирам три фрази от филма: There are no ordinary moments, The journey is what brings us happiness not the destination, Who are you? I am that moment!

Оценка:
Сюжет: 7/10
Атмосфера: 8/10
Актьорска игра: 9.5/10
Общо: 8.17/10

[O|OeHukc]

Светът на киното е голям и българският шедьовър дебне отнякъде.

Уговорих се с приятел да гледаме един от най-обсъжданите и препоръчвани филми в последно време. Белият чаршаф ни очакваше в Дом на киното, а информация за цена на билетите липсваше. Денят бе ляноийски*, чисто небе и ярко наперено слънце, нито едно петно облак.

Вече сме на касата, 6 лева за билет. Приятелят ме пита дали ще влизаме (бяхме се настроили за безплатна прожекция).
Без да ни питат кое място желаем, ни дадоха билетите. След което навлизахме в празната зала, никак неотличаваща се, заради нормалния комунистически стил.

Секунди преди да започне прожекцията пред нас насядаха пет-шест белокоси набръчкани жени (бабичос).

Звънна телефон, бабичосът пред мен не затвори...А то и филма свърши. Жалко. Не ми се става. Не мога да мръдна. Гледам cast-а, слушам прекрасната мелодия прикрепена към него. Приятеля отляво не мърда. Решавам първи да тръгна. И двамата търкаме очи и повтаряме "страхотно, невероятно...много якооо човеек".

Казвам му, че чак ме стягаше по някое време и..и ми се просълзяваха очите. Не ми се засмя, той плакал през цялото време.

На другия ден, секунди след като си включих скайпа, той ми прати уолпейпъри и снимки от филма, разказваше, че саундтракът го няма абсолютно никъде за свободно сваляне. Знаех. Вече бях проверил.
Обещахме си да отидем след няколко дни, да се запътим още един път към залата с белият чаршаф и нормалния комунистически стил. Към касата, на която не ви предлагат места и сядаш където искаш, защото сте двама от десетимата отишли на българско кино в ляноийски ден.

* http://www.youtube.com/watch?v=duGbgrv9 ... re=related

[Bety_]

Shutter Island



Година: 2010
Режисьор: Мартин Скорсезе

Нямаше как да се стърпя да не споделя впечатленията си за филма тук, а не просто в темата "Кой беше последният филм..." Защото е много много повече от това. Невероятно въздействащ - може би най-добрата мистика, която съм в гледала, в същото време и смислен при малко по-добро наблюдение. Рядка комбинация, която си заслужава!

Сюжет:
Напрегнато преживяване за това какво се случва на един остров с психично болни затворници. И какво се случва вътре в един човек, опитващ се да разбули мистерията му - който влиза в борба с тайните, спомените си и самия себе си.

Актьорска игра:
Актьорският състав е просто брилянтен! Леонардо ДиКаприо прави поредната си много силна роля - убедителен е до края във всичко, в което Скорсезе иска да повярваме. Марк Ръфало определено ми е сред любимите актьори от The brothers Bloom насам. А за Бен Кингсли даже не знам какво да кажа - той просто е класика. От останалите актьори никой не ми направи по-специално (лошо или много добро) впечатление.

Атмосфера:
Определено много наситена и напрегната. На моменти много динамична, в други - достатъчно фокусирана върху детайла, за да даде време за осъзнаване на случващото се. По-скоро за да ти даде време да помислиш, че разбираш какво се случва...


Оценка:
Сюжет: 9.5/10
Актьорска игра: 9/10
Атмосфера: 9/10
Общо: 9.17/10
(Оценка в IMDB: 8.1/10)

Много се изкушавам от сравнение с друг филм, с доста сходна атомсфера и финал, но определено би било спойлер...

[invisible]

Мирният войн (The peaceful warrior)

[camel]

Алиса...в огледалния свят (Alice through the looking glass)



Година: 1998
Държава: Великобритания
Жанр: Детски
В ролите: Кейт Бекинсейл, Иън Холм, Пенелопе Уйлтън и др.
Режисьор: Джон Хендерсън

Ревюто ще е съвсем различно този път

Много се изкефих на това филмче. Върна ме десетки години назад, когато в стария апартамент в Добрич слушах стотици пъти плочата на Алиса в огледалния свят. А и като видях, че в главната роля е Бекинсейл направо не се чудих - гледах го на един дъх. Няма да се спирам да обяснявам за сюжети, атмосфери, актьорски игри. Този филм е направен за деца и за хора, които искат да си припомнят някои интересни моменти от детството. Още са ми в главата незбравимите реплики от филма (плочата и книгата). Спомням си как бялата кралица учеше Алиса как да повярва в невъзможни неща и тогава и каза, че сама се е научила да повярва в 6 невъзможни неща само преди закуска. Също така черната кралица каза "Говори само, когато те заговорят", а Алиса и отговори "Ама ако всеки спазваше това правило, тогава никой никога нямаше да каже нещо". Да не забравям и магазина за лакомства, където 2 яйца бяха по-евтини от едно, но ако вземеш две "ще трябва да изядеш и двете". Да не говорим, че вече бях забравил Хъмпти Дъмпти, но се накефих на макс, щом каза на Алиса, че изглежда съвсем нормално "нос, две очи, отдолу уста".
"Ей там, в гората, нещата нямат имена". Велико. Филмчето ми припомни толкова добри спомени от детството, че направо нямам думи. Един страхотен английски филм - без Джони Деп, без Тим Бъртън, без претенции за нещо повече от хубава детска приказка.
Ако сте на вълна Алиса няма да сгрешите ако гледате и този филм, заедно с хита на Бъртън.

От мен:

8.5/10

[tamerlan]

Алиса в страната на... Нарния

Над Фантастичната долна земя тегне игото на злата кралица... Фантастичните й обитатели разчитат за спасение на дете от реалния свят, което според пророчеството ще победи злото и ще върне короната на добрата кралица, за да възстанови справедливостта, за да стане тревата пак зелена, слънцето - синьо и прочее визуални индикатори на всеобщото щастие. Пътят към победата е съпроводен със съответното морално израстване, осъзнаване на висшите житейски ценности и преоритети и т.н.; премеждията и научените уроци във фантастичния свят пък ще помогнат на главния герой да се справи успешно с предизвикателствата на реалния... Филмът свършва, и ошашавеният зрител започва да се чуди - добре де, това не трябваше ли да е "Алиса в страната на чудесата"?!? Каква е тая дръглива пуберка, дето кълца дракони? Дали Тим Бъртън си е мислел, че има по-добро въображение от Луис Карол? Или просто е объркал книгите? А може би от малък го е измъчвало, че не може да схване смисъла на "Алиса..." и е решил да си отмъсти, като вземе няколко от героите на Карол и ги вкара в една подредена по холивудски, клиширана до безобразие, напълно предвидима и доста нелогична история? Само че "нелогична" не като забавна, оригинална и вдъхновяваща като книгите на Карол, а като конвейерна холивудска боза, в която мотивировката на героите и подбудите за действията им просто липсват. Като казах "взема героите", имам предвид имената и някой елементи от външният им вид - характерните им черти и мястото им в историята също са се изгубили някъде в сценария... Може би филма разчита на пуленето и лендзенето на Джони Деп, но подозирам, че дори най-върлите му фенки ще останат разочаровани... Ан Хатъуей пък изглежда като изключително неподходяща кръпка към цялата работа... не знам тя ли е некадърна, или просто ролята е тъпа
Принципно от филм на Бъртън с Деп очаквам да е претенциозна боза, която да ми доскучее сериозно още по средата... Но колкото и ниски да бяха очакванията ми, този филм все пак успя да ме разочарова Но пък е шарен, не може да му се отрече. Ако човек си пада по шарено и не е чел книгите, сигурно ще му хареса.

[Мила]

В момента го гледам. Удивителен е. Прекрасна музика, невероятни актьори. Просто без думи!
Възхитена съм, възхитена.

Едит: Събрал няколко от любимите ми актриси, този филм има потенциал да се превърне в любимия ми мюзикъл. Сюжетът е прост - режисьор в творческа криза. Обаче каква криза!
Редуване на черно бели кадри, музика, която не просто пасва на момента, ами направо го помита...
Нямам думи, просто съм възхитена. Ще си тананикам песните дни наред, а сигурно ще го гледам поне още един два пъти.
Абе гледайте го. Изумителен е.

[camel]

Иха, темата се раздвижи. Браво, браво.

Аз още се чудя дали да гледам произведението на Бъртън и Деп.
Кой знае. Досега от всички филми на първия са ми допаднали само Едуард ножиците и първите две части на Батман. Другото...

[Rodd1ck]

Вторият Батман е много добър, гледах го наскоро! Мяу! Новите неща са някакви cgi шарении, Алиса ще я гледам на домашно, че и без това не е правена за 3д, пък и с него нещо не се разбираме, пробвахме два пъти дори.

[camel]

Престиж (The prestige)



Държава: Великобритания, САЩ
Година: 2006
Жанр: трилър ?
В ролите: Хю Джакман, Скарлет Йохансон, Майкъл Кейн, Крисчън Бейл и др.
Режисьор: Кристофър Нолън

Защо филмът трябва да се гледа

Напоследък се чудих кой наистина ми е най-любимият режисьор. Кой прави филми, които мога да почувствам в най-висока степен? Има ли изобщо такъв човек или съм един от многото, които харесват доброто във всеки един режисьор или актьор? Всъщност след този филм съм убеден, че моят човек е Кристофър Нолън, който заедно с обичайния тандем Кейн и Бейл е направил един вълшебен филм, достойна конкуренция на Мементо и на двете части на Батман. Конкретно за филма - актьорският състав е брилянтен, като се изключи ролята на Йохансон, която като цяло беше малко неподходяща за ролята. Сюжет - адски вълнуващ, интересен, заплетен, драматичен, изпълнен с вълнуващи обрати, неочаквани събития и още и още. Трудно ми е да намеря и точната жанрова определеност на филма - изключително пъстър и богат.

Сюжет

Много добър и най-важното: оригинален. Филмът разказва историята на двама фокусника, които съдбата разделя след трагичен инцидент със съпругата на единия фокусник (Джакман). За смъртта на жена си той започва да обвинява героя на Бейл (другия фокусник), при това с право. Започва люта конкуренция между двамата в областта на "шоу бизнеса", като всеки е решен на всичко, за да бъде "най-добрият". Къде обаче са границите и какво не трябва да се жертва по пътя към успеха...

Актьорска игра

Велика. Гигантска - Джакман, Кейн, Бейл - всички правят уникални роли, всяка една за себе си уникална. Майкъл Кейн за момент не доскучава с тривиални физиономии и "старческо слабоумие" , както прави в едни други филми. Джакман е загубил целия върколак в себе си и наистина пресъздаде един решителен и отмъстителен мъж, нямащ какво да губи. За Крисчън Бейл коментарът е излишен - голяма роля. Кристофър Нолън е успял да събере един превъзходен актьорски състав. Може би само Скарлет беше малко...не за тази роля. Стори ми се изкуствена. Лично мнение.

Атмосфера

Комична, трагична, интригуваща, интересна. С други думи: дори и ако определим този филм като филм "за смисъла", то със сигурност той не е скучен и няма да ви се прииска да пуснете кеча и да чакате да дойде "интересното". С още по-други думи: гледайте го. Филмът е изключително увлекателен, изключително добре изигран и изключително поучителен. Всъщност, недейте да си мислите, че след като го изгледате ще разберете смисъла на живота. Аз просто обожавам филми, след чийто край човек се замисля за едно, за две, за три...за колко да е неща. А "Престиж" е именно такъв. А и понеже се каня утре да постна един истински филм "за смисъла", който превеждам от няколко дена и който се оказа доста костелив орех, реших да разнообразя ежедневието си с нещо вкусно, но с повечко глазура.
За капак: единственото нещо, което малко ме издразни беше, че познах финала. Можеше да бъде маалко по-добре изпипан и неочакван.
Insomnia ще е следващ в списъка с филми на Нолън.

Оценка:
Актьорска игра: 9/10
Атмосфера: 8.5/10
Сюжет: 8.5/10
Общо: 8.67/10

[O|OeHukc]

е, финала е много як
Престижът е един любимите ми филми

[camel]

Интелектуална разходка (Mindwalk)




Държава: САЩ
Година: 1990
Жанр: интелектуален
В ролите: Лив Юлман, Сам Уатерсън, Джон Хърд, Емануел Монтес и др.
Режисьор: Бърнет Капра

Един уникален филм, който ще ви поднесе незабравими 2 часа в разговор за света, неговото изучаване и развитие.


Говорим си често за филмите "за смисъла". И това е точно един такъв. Спомням си как преди 5 години за пръв път ми го препоръча учителката ми по литература, която ме подготвяше за изпитите за СУ. Изгледах го за пръв път преди около 3 месеца, но пиша ревюто чак сега, защото днес официално завърших превода, който макар и да не е перфектен, поне ще помогне за популяризирането на Интелектуалната разходка. Конкретно за филма: няма нищо в него за любителите на екшъна. Целото мууви представлява един интересен диалог от Декарт до Нютон, от Джеферсън до Никсън, от разглеждането на света като съставен от милиони фрагменти и от изучаването му като едно неделимо цяло.

Сюжет

Американски политик, загубил президентските избори в САЩ, решава да посети свой стар приятел - поет, устроил се във Франция. Двамата неочаквано се срещат със Соня - бивш физик, която ще промени представите им за света или по точно за неговото възприемане от обикновения човек. Всъщност самият сюжет не е нищо особено, но пълнежът е този, който го обогатява. Наистина е приятно да разбереш къде се "бият" възгледите за света при един учен. един политик и един поет.

Актьорска игра

Тук наистина не знам какво да напиша. Самият филм трудно може да изисква кой знае какво напъване от страна на актьорите. Смея да твърдя, че този елемент е най-малката сила на филма. Затова и наистина не мога да кажа нищо, освен: прилична.
В интерес на истината от актьорите ми беше познат само Джон Хърд, който предполагам и вие познавате от "Сам вкъщи" 1 и 2.

Атмосфера

Интелектуална? Интересното в случая е, че колкото и да говорят нашите хора разговорът им никога не доскучава на зрителя, или поне не доскуча на мен. От Декарт през Бейкън до Нютон, от състава на атома до разположението на електроните, от Горбачов до Никсън, разговорите никога не създават впечатление, че са "натрапени" или поне ненужни. И всичко става на фона на една чудна местност във Франция. Величествено, наистина.
Не знам какво повече да кажа освен гледайте този филм. Наистина си заслужава.
Ще завърша с един малък цитат:
"- Обзалагам се, че да ме доведеш тук
е част от твой таен план.
Можех да кажа същото и за теб.
Иначе просто реших, че тук ще ти хареса.
Исках да откриеш ценното качество, което
съвременният свят толкова отчаяно търси.
- О, да. Визия.
Перспектива, Джак. Перспектива."

Оценка:
Сюжет: 10/10
Атмосфера: 10/10
Актьорска игра: 7/10
Общо: 9/10

[camel]

Shutter Island



Година: 2010
Режисьор: Мартин Скорсезе

Нямаше как да се стърпя да не споделя впечатленията си за филма тук, а не просто в темата "Кой беше последният филм..." Защото е много много повече от това. Невероятно въздействащ - може би най-добрата мистика, която съм в гледала, в същото време и смислен при малко по-добро наблюдение. Рядка комбинация, която си заслужава!

Сюжет:
Напрегнато преживяване за това какво се случва на един остров с психично болни затворници. И какво се случва вътре в един човек, опитващ се да разбули мистерията му - който влиза в борба с тайните, спомените си и самия себе си.

Актьорска игра:
Актьорският състав е просто брилянтен! Леонардо ДиКаприо прави поредната си много силна роля - убедителен е до края във всичко, в което Скорсезе иска да повярваме. Марк Ръфало определено ми е сред любимите актьори от The brothers Bloom насам. А за Бен Кингсли даже не знам какво да кажа - той просто е класика. От останалите актьори никой не ми направи по-специално (лошо или много добро) впечатление.

Атмосфера:
Определено много наситена и напрегната. На моменти много динамична, в други - достатъчно фокусирана върху детайла, за да даде време за осъзнаване на случващото се. По-скоро за да ти даде време да помислиш, че разбираш какво се случва...


Оценка:
Сюжет: 9.5/10
Актьорска игра: 9/10
Атмосфера: 9/10
Общо: 9.17/10
(Оценка в IMDB: 8.1/10)

Много се изкушавам от сравнение с друг филм, с доста сходна атомсфера и финал, но определено би било спойлер...

Бети, благородно ти завиждам, че написа ревюто преди мен. Филмът е ВЕЛИКОЛЕПЕН, а Ди Каприо прави поредната си БЛЕСТЯЩА роля. Евалата. Нямам търпение да го видя в следващия филм на Кристофър Нолън, а именно генезис. Комбинацията Ди Каприо +Нолън ще е нещо великоооо.

[camel]

Механикът (The mаchinist)



Държава: Испания, САЩ
Година: 2004
Жанр: Трилър, драма
В ролите: Крисчън Бейл, Джон Шейриан, Майкъл Айрънсайд и др.
Режисьор: Брад Андерсън

Този филм е поредното доказателство за уникалния професионализъм и талант на Крисчън Бейл

Дори и да трябва да призная, че филмът е тежък и се гледа трудно, бавно и мъчително (а аз не съм много по тези филми), не мога да не кажа, че ми хареса АДСКИ много. За любителите на подобен тип филми бих го поставил до 'Антихрист", ама без гнусотии, с изключение на мършавото тяло на Бейл. Лично според мен - доста по-добър от първия и без да се опитвам да ги изкарам абсолютно еднотипни - това е просто едно мое сравнение. Друг човек може да не намери и нищо общо между двата филма. Въпрос на...perception.

Сюжет

Нашият човек Резник (Бейл) не може да спи от година, измъчван от миналото, докато в един ден предизвиква инцидент на работното си място, като в резултат един от колегите му загубва ръката си. Според героят на Бейл друг работник на име Иван го е разсеял, но се оказва, че такъв работник не съществува, както не съществуват и много други неща, които нашият човек допреди е възприемал за истински. Изглежда нещо или някой не дава мира на Резник и едва ли ще го остави да спи преди да направи нещо друго... Самият сюжет е интересен, непредвидим, а финалът е просто черешката на тортата - изумително оригинален. Особено заигравката с играта на бесеница - ВЕЛИКО.

Атмосфера

Еми...тук не мога да бъда много благосклонен. На места филмът определено ми се стори скучен, имаше и някои излишни сцени, особено онези с проститутката, чиято роля беше неоснователно надута, както и тази на ленд лорда на Резник. Като цяло - филмът се гледа трудно, но след финала множество въпроси намират отговора си. При това - по един доста елегантен начин.

Актьорска игра

Крисчън Бейл президент. УНИКАЛНА РОЛЯ. Изисква се да си страхотен професионалист, за да отслабнеш с 35 килограма и да заприличаш на мърша. Но освен телесните страдания, Бейл се справя уникално И с ролята. На места изглежда като напълно луд, на други - наплашен като дете от нещо, което нито той, нито зрителя разбира. Да не говорим за цялостното му излъчване - никога не съм виждал Бейл в подобна светлина. Сякаш гледах друг актьор. Наблюдавах подобно излъчване, придружено със заслабнало тяло и при Виго Мортенсен в "Пътят", но според скромното ми мнение Бейл си го слага в малкия джоб с тази ГЕНИАЛНА роля. И въпреки, че останалият актьорски състав във филма не беше нищо особено, имайки предвид и тежестта на останалите персонажи като цяло, просто смятам, че ще извърша престъпление спрямо Бейл, ако не дам 10 -ка на този компонент.

Оценка:
Сюжет: 10/10
Атмосфера: 6.5/10
Актьорска игра: 10/10
Общо: 8.83/10

[Cecilia Lisbon]

Браво, Камелчи! Наистина е много добър.