Ето още любими мисли:
Изкуството е лъжа, изплетена от истини.
"Когато мечтаете за нещо, първо помислете. Ами, ако то се случи?" (Ан Стал)
"Всяка част от мен представлява моята личност" (Мишел дьо Монтен)
"Моята страна е светът, а моята религия е да правя добро" (Томас Пейн)
"Първият признак, че започваш да разбираш живота е желанието да умреш" (Кафка)
Някъде трябва да има запетайка, че така изглежда рошаво. Ама нищо.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
...я не думаю, что мои песни — песни взрослого человека. Мои песни — это песни животного. Это песни... какого-то ребёнка, которого довели до состояния, когда он автомат в руки взял, скажем так...»
Егор Леотов (Лека му пръст!!!)
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.
Емили Дикинсън
И финал с Лев Шестов ("Апотеоз на безпочвеността")
Съвременният човек има минало, но няма настояще... той е сам и разговаря само със себе си или с въображаем слушател. Той не може да се върне към хората и обществените идеали, трябва да върви само към самотата, към абсолютната самота.
The names of the future are stamping of impatience.
"Най-страшното, което се случва на хората, е нуждата от оправдания."
"Не е толкова важно какво ще произлезе от едно действие, важно е да поемеш отговорността за него. Осмислянето на тази отговорност прави действието правилно." - Преподавател в СУ
"Pобът се бори за свобода, а свободният за съвършенство." - Гоце Делчев
„След любовта остават телефонни номера, които избледняват.След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене "Манеж" и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси на стаи "от четири до шест". След любовта остават изреченията: "изглеждаш чудесно, никак не си се променил/а..." и "обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер?" След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта. След любовта остават мелодиите по радиото, които постепенно излизат от мода. Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще влезе някой. Трак!-поставената слушалка, когатo се обади нечий чужд глас. Хиляда и една лъжи... След любовта остава изречението "Аз ще вляза първа в банята" и отговор: "Няма ли заедно?"- този път не! След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които вече не са никакви тайни. След любовта остава лекото вълнение, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена. След любовта улиците са празни, а градът- пуст. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени. След любовта не остава нищо.”
Момо Капор
„Обичам теб и този миг ,и лятото,което ще отмине, и този пейзаж, и раздялата, и за първи път през живота и самия мен, защото целият съм твое огледало, отразявам те и така двойно те притежавам.”
Ремарк-Нощ в Лисабон
" Това бяха идеални очи за покер, за надлъгване, за търговски преговори или за удар от засада, който трябваше да се подготви незабелязано и нанесе решително. "
Тютюн
"В истината има повече красота, дори когато истината е отвратителна. Разказвачите на приказки пред градските порти изопачават живота така, че на мързеливите , глупавите и слабите да им се вижда прекрасен, а това само задълбочава техните недъзи , без да ги учи на нищо , без да ги лекува , без да извисява душите им....-Джон Стайнбек - "На изток от Рая"
Айде и от мен малко Заратустра. Единствената част от Ницшевите писания, която съм запомнил с добро::
...these higher men, the two kings, the pope out of service, the evil magician, the voluntary beggar, the wanderer and shadow, the old soothsayer, the spiritually conscientious one, and the ugliest man—they all lay on their knees like children and credulous old women, and worshipped the ass.
...
Amen! And glory and honour and wisdom and thanks and praise and strength be to our God, from everlasting to everlasting!
—The ass, however, here brayed YE–A.
He carrieth our burdens, he hath taken upon him the form of a servant, he is patient of heart and never saith Nay; and he who loveth his God chastiseth him.
—The ass, however, here brayed YE–A.
He speaketh not: except that he ever saith Yea to the world which he created: thus doth he extol his world. It is his artfulness that speaketh not: thus is he rarely found wrong.
„Изпадне ли човек в несигурно състояние и в опасност, прибързаността може сериозно да ограничи правилните изводи. Хората грешат толкова често, когато бързат. Ако се налага да извършиш една трудна и деликатна постъпка, първо си длъжен да проучиш целта и тогава, приел веднъж тази цел за желана, изцяло да я забравиш и да се вдълбочиш единствено в средствата. По такъв начин нетърпението, избързването или опасенията не биха те тласнали към погрешна стъпка. Извънредно малко са ония, които са разбрали това.” – „На изток от Рая”
„Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.” – „На изток от Рая”
„Никога не отдавай на злонамереност нещо, което се дължи просто на некомпетентност.” – „Одисея в Космоса: 3001”
