Стихотворения на форумците ІІ

[Jamesmagno]

Пазя гъза на Дървото
той ми пази компютъра
Той пише проза
аз пиша лирика
Той пише много
аз пиша малко
Той пише отдавна
аз сега започвам
но отдавна му пазя гъза
без да ми е пазил компютъра
пазил ми е вниманието
читателското
внимание

[Jamesmagno]

Пияните не ги пази Господ
Пазя ги аз.
От трезвените.
А те мен (пияните) - не:
Удрят ме в корема,
Исус ме наричат,
да пием ме канят,
и вадят ми нож.
Господ ги пазел...
Пазя ги, да.
Аз съм пират.

[Bety_]

Адски неочаквани неща от теб, но някак си много ми харесват!

[К.атерина]

Norwegian Wood, Jamesmagno, много ви благодаря. На мен ми хареса "Пияните не ги пази Господ...", а на моето му промених края. Реших, че вселената не трябва да умре, защото, ако умре, кофти тръпка - умираме и ние...

[xRainx]

Urbanus bestia

Кажи кой роди човека
че сам да стои;
кой го роди,
паяжината на копнежите
кой с чук кремъчен потроши?

Посочи го този Отец
с камъни да го удавим
за липсата на правда
за липсата на чест
гробница да му направим.

Загърнат в плащ нощен
стоя – и гледам
сред светлините на града
хора пищят и се каят
а над тях – лозунг един
„Почакайте, скоро иде Раят”.

И воловете – спират.
Ралото бетона къдри
по който пъплим
и сълзите мият просеките
а душите ни опушва ги дим.

Кочияшът тогава се засмива
с демонична си уста.
„Скоро иде Раят!”
процежда с троен свой език
един Месия за клетата тълпа.

Не Рай, а камък о пушек
виждат моите очи.
Не хора, а зверове,
раздрани, вой надали
а раната им ярка – смъди.

Обгърнат в нощта
мятам камъни нагоре самин
с неоновата си душа
и с мъртви редом мен
замервам ядно градския дим.

[Jamesmagno]

Музата иска...
Казват, че давала,
само че зная,
че по' е взискателна.
С теб, ако иска,
казват, оставала,
давала Рая
безкрайно трогателна:
Идва от нищо,
а дълго мълчала е -
движи се в стаята
тъй настоятелно...
С музата низка
добре се познавам
и бягам от Рая
напълно съзнателно.

[Jamesmagno]

Когато убие ме самоубийството
Ще сложат красиви цветя върху гроба ми
Ще дойдат милиони ревящи приятели
И нейде по мен ще си сложат краката
Ще гледат към Рая - и никой към ниското
Ще пеят от мен съчинявани слогани
И жалните маси от доброжелатели
Едно по едно ще ми стъпчат цветята

[Jamesmagno]

Мислех, че дъвча
част от мустака
си, но се оказа
бая дълъг косъм.

[Jamesmagno]

Цикъл "Митко пише у нас"


На Митьо опашката
ме гледа в очите
Пази, вика, на Митьо
гъза,
жмудо.

***

Очилата на Митко
уж гледат монитора,
а всъщност дебнат
на смени с опашката.
Тилът му е бойница...

***

На Митьо блузата
се крие лукаво
между якето и опашката
но без съмнение
съзаклятничи.

***

Не виждам на Митьо обувките
Дали те ме виждат?
Търся с поглед огледало...
Липсва отражението им
Спасен съм
Засега

***

Якето на Митко
е най-близо до мен,
но май
хич не му пука.

***

Лампата разсейва
на опашката бдението:
в космите й свети,
кара ги да отразяват.
Прави го, защото
лампата е моя.

***

Компютърът ми, братче,
се ебе с Митака
харесва им на кучетата
колко небиблейско...

***

Чувам пръстите на Митко
как чукат по клавиатурата ми
но не ги виждам тия пръсти
значи тя сама се чука.

***

Митко пише новела
на моя компютър
значи е моя
Ще я пращам и ще казвам
вижте моята новела
която Митко написа

***

Статуетката на етажерката ми
се клати като за последно
Митко явно дава
всичко от себе си

***

Едната стена
и другата стена
и третата
и таванът
и четвъртата стена
сключеат общо
дванайсет прави ъгли
и ни гледат.

***

В главата ми изникват думите:
"Александър Лилов е педераст"
Трябва да проверя
кой е Александър Лилов...

***

Поглеждам към двете прасета на шкафа
и виждам случайно Малкото пони
Какво прави Малкото пони
при двете прасета на шкафа?!?

***

За Малкото пони ми мина -
сега се дразня
на мушкатото

[Kristo]

Това е малко като:

Съзерцание

Гледам
има нещо
виждам го
лол

[Kristo]

Днеска в нета четох и други в този "стил"... любимото ми е за Линдзи...

Американката Линдзи Лоън,
която се изявява все повече
като епицентър
на светски клюки отколкото

***

като филмова актриса, отново и
зползва страницата си в
сайта за социални контакти Туитър,
за да показва мръсно бельо

***

от личния си живот,
съобщават медиите.

***

Този път Линдзи
обвини баща си Майкъл Лоън,
че се е опитал да убие майка й.

***

Сега тя се самообвинява,
че не е направила нещо
повече
майка й Дина да напусне съпруга си,
след като той я заплашвал с убийство,
ако го изостави.

***
Според родителката
обаче твърдението на Линдзи
било с цел да отмъсти на бащата,

***

след като той огласил аудиозапис,

***

в който Дина заявява, че той я набил,
защото предложила на Линдзи
да влезе в клиника за лекуване
на вредни зависимости.

***

"Изкара ме от колата и
започна да ме удря
по лицето и да ме рита",
чува се гласът на майката от записа.

***

Всъщност известно е,
че Дина подкрепя съпруга си.

[Norwegian Wood]

Господин Три ефрейтора (по Ст. Рошкев)

разкажи ми, Три
ефрейтора,
за голямата война ми
разкажи
нравствени писма недей да
пишеш
щом си неграмотен
тъкмо няма да ми се разчувстваш
говори
разкажи ми как петела ти
го сгази
ЗИЛ-а
докато толстой
хипарстваше на
стоп
разкажи ми как с костилките
на георги
господинов
се задавяше пияния
народ
разкажи ми и за другите жени - отвъд
стената
(дето се оказа тъй висока -
камък
върху камък
върху стон)
разкажи ми как преди да си
прекрачил
те върнаха в строя -
бринг дъ бойс
бак хоум
почерпи ме с твойте
селяндурските проблеми
тебе аз ще те почерпя
с ром
и ми потвърди че всички
сме във теорема
междутопосно застанали -
ни Път, ни Дом
топосът ти Три ефрейтора
е алкохолът
моят също - и недоразбрах -
философски ли усещам
зъбобола
щом е като твоя
моят алкохолен
животински
страх

* * *

във влакове седим
във влакове мълчим
откривайки четвъртото убежище на
деконструкция
за два и половина часа бдим
забравяйки за другото -
така
че все едно от туй душите ни
зависят
а може и наистина да е така
като умрем
след тези влакове
поне да е с поетизирана
душа

[O|OeHukc]

Дърво
много добро

[Norwegian Wood]

Мнението е променено от модератор, Мила

Поетите не са това
(пак по Стоил Рошкев)

Понякога въобразявам си поета
като прокажен с липсваща душа.
Понякога е пръв чиновник в кметството.
Ала не би - поетите не са това.
Поетите не са алжирските хамали,
не са тексаски докери
или цирикащи скорци.
Не са дивелъпъри, чейнчаджии, ейч ари,
а са - изтърканата истина - творци.
Поетите понякога са мъртви,
туберкулозни, с астма или СПИН,
понякога не са. Ала не се озъртай,
за да откриеш сред поетите един,
поел на себе си не бремето на риска,
а туй на неживения живот.
Дълбоки почитания, госпожо Дикинсън,
бъдете изключение. Но всички други сме
от "Идиот".
Да кажем, че поетите са луди,
е все едно да кажем, че вали -
при тях боравенето с празни думи
не се посреща със добри очи.
Разбира се, говорим постмодерно,
и ако повикаме духа на Дерида,
ще видим преобърната нередно
основната ни постановка -
"те не са това".
Ще видим как им начислявали осигуровки
към някакъв небесен пенсионен фонд,
как крехките им ръкописи имат застраховки
в текущите салда на книжния канон.
Ще видим, че "поет" било професия
със никого невпечатляваща цена.
Ала не вярвайте.
Епохата ни е в депресия.
Поетите не са това.

[Мила]

Когато се прибера в нас, ще разчистя темата, дотогава я заключвам. Я, се осъзнайте, бе хора. Ако си отоворите трета, ще я изтрия. И няма да си правя труда да запазвам мненията в нея. Имайте го наум.

Edit 20:39. Темата е оключена. Всяко следващо отклоняване от темата, навлизане в лични спорове, обиди на потребители и безсмислени постове ще доведат до неприятни за осъществяващите ги последици. Get a life.