Стихотворения на форумците ІІ

[Kristo]

Мението е променено от модератор. Мила

Духът от бутилката

Хайде говори ми,
мой дух от бутилката,
искам всичко да знам,
какво имаш да казваш.

С прекъсвания те виждам,
сякаш очите дават на късо.
Алкохолът ме обижда,
за дето го силно обичам.

Нима болест е за нас това?
И да се налага, сега да лягам?
Ако ти ми налагаш правила,
аз защо пък да ги спазвам?

Мой дух от бутилката тъмна,
колко ще ме още разиграваш?
Навън май вече се съмна,
а ти още не ми прощаваш...

Само пияните истината казват,
да ама не, защото аз не я зная!
Никога не искам да пораствам,
а пък и бъдещето не го желае.

Това война ли е, нека попитам,
щом се раняваме и трудно се борим?
Аз виждам, че явно ме обичаш,
а отстрани - че с бутилката спорим...

И този дух май не е от магия,
когато не ме прави добър, а нищожен.
Ако си имам поне причина да пия,
явно нищо за мен не е невъзможно.

И сякаш отпадам физически личностно,
въпреки че имам поне сили за усмивка.
Затварям очи, така периодически,
целувам бутилката и тя беше щастлива.

[xRainx]

Мнението е променено от модератор. Мила

инак, скорпионе, много добро. малко Славейков виждувам : )

[Norwegian Wood]

Както беше казал Боромир в една тема в "Мнения" -
тука се заформя дискусия, добре, добре!

В Зимбабве умрели 4500 души. 1500 са ги изяли дивите животни, 2999 преяли с развалени банани, а 1 опънал гъската си и умрял от гъша х.ня. Извод - гъшата х.йня е третият най-опасен причинител на смърт в Зимбабве.

Из постапокалиптична София
върлува гъшата ху.ня.
Върлува си и нека си върлува, но
дали й плащат
за това?
О, как се стеле само -
замъглява
хорските кратуни
със своята зловеща пелена,
но всички гъски и гъсоци се предпазват,
напъхали нах.йник
във своята уплашена сура.
А ний седим с колегата в трамвая
и мислим
колко фетишистко е това -
седнала е в трамвая
цицорестата Мая
със гъшия нах.йник във уста.

[xRainx]

^

---
Дъждовни деца

В канавките, в канавките
забравени и оплюти
разбити, изкормени -
децата на дъжда –
натикани в сетни приюти
ще умрем с усмивка на лица.

Този живот взе от нас
толкова, колкото и ние
и в позиция гард
остана душата да гние
докато не се свестихме
докато не се свестихме
и изревахме:

СМЪРТ И ГИБЕЛ ЗА ТАЗИ ПОМИЯ!
няма да се оставим да ни отмие!

Този живот ни разкъса
като звяр с белонокти ръце
и песове с пяна кръвна
/НИЕ!/
вой нададохме гърлен
и родихме земетръса
всеки от нас – дъждовно дете.

Дъжд е нашето име
дъжд е и нашата плът;
дъжд взе ни, роди ни
последен дъжд ще ни е домът.

И в канавките ще умрем
скитници с горящи очи
в позиция – мирно
със слънчеви ръце
обърнати с длани напред.
И нека капката тогава боли
за душите-вихър устремени
към едно дъждовно море.

[gogigagagagigo]

давам и пример как се чете поезия, и какво харесах когато го чух. да не е само псуване на мизерстване по някакъв конкурс
изгледайте това:
http://www.ted.com/talks/publisher_feli ... ences.html

[Jamesmagno]

Найс.

[O|OeHukc]

ей, тва е за пръво место другари

аз не смея да я пипна
пък и не ща
но сръце мое рипа
кат до нея стоя


гррръх тря повече да спя
тря и на психо терапевт да ида
па нема пара, да го ЕАааа


"Писмо"

Здравей майко моя мила,
да знаеш ти ква могъща сила
намерих из Софията гнила
А тя к*чката
от мене толко време крила
Че под катуна прост и широк
Се крие опияняващият смок
Правещ тъпанара Бог
а в дупката
там в храсталака нам висок
намерих мойта муза куца
че гадната спира ме да ручам
и Шишарката да слушам
Усааааааа

Започва с Н
туй странно ниещо
и зъвършва с Е
Влизаш в съня
с въздухче горещо
облак от Наргиле

ПП
.....
право да ти кажа
и утре мисля да се размажа

[Zahariev]

Наргиле бара през вечер си казва своето .... Сряда отново

[Jamesmagno]

Аз съм обратното на наргилезиран.

Кефа се, кефа се

Обичам есента
особено когато дойде
Небето е небивало
морета са листата
а те са под дърветата
не са си на местата
и сякаш не е имало
уж друго на земята
освен лайна (прекрасни)
бистри локви и листа
Уж нищо не е както трябва
но листата са

[К.атерина]

***
Не е истина колко надалеч отлитат бизоните…
Ако можеха да говорят,
щяха да кажат, че им тежат копитата.
И на пеперудите не им е лесно –
антените им улавят вика на Вселената.
А Вселената е ягода,
която се задъхва от пърхането на крилете
и от очакването да умре под нечие копито.

[Norwegian Wood]

***
Не е истина колко надалеч отлитат бизоните…
Ако можеха да говорят,
щяха да кажат, че им тежат копитата.
И на пеперудите не им е лесно –
антените им улавят вика на Вселената.
А Вселената е ягода,
която се задъхва от пърхането на крилете
и от очакването да умре под нечие копито.

Браво.

[Jamesmagno]

Браво.

Браво, truly.

[Kristo]

Многоточие

Казват, не боли, като мине време.
Сякаш часовникът изтрива всичко
и сякаш не те е имало никога тебе
и никога не си бил обичан...

Да, има спомени, сигурно доста.
Те да връщат лицето ти пред мен.
Ако е имало за теб нещо лошо,
то за другите - не е било проблем.

И сигурно снимки някъде откривам.
Ти и аз - сякаш от Бог недосегаеми,
гледам отново и пак сълзи напират -
мъчно ми е за времето, наречено "Някога"

И може би, далече си ти и те няма
тук, където всичко преди време започна.
Любов, радост, щастие... после драма,
дълъг път, завършващ с многоточие...

И няма да чакам завръщане,
въпреки, че на всички ни се иска.
Почивай в мир, стари приятелю,
и знай, че вечно ще ни липсваш.

[bLaf]

Веселото мило зайче


Весело зайче е свито на кравайче
Иска да се гушка с чашата кафе, май че

Пее и се смее, но не като милото зайче(което е лошо)
а като малко красиво позитивномислещо зайче

Веселото зайче не пие алкохол
Веселото зайче яде морков срещу зъбобол
Веселото зайче има як мускул набол
Веселото зайче иска да ти открадне телевизора

[Kristo]

Самите богове

Да, на мен ми харесва,
като в "Самите богове" на Азимов
да се съчетаем днеска
в нещо истинско и взаимно.
Само двама не стигат -
искам и от нея да опитам.
И с вас за няколко мига,
да открия, как се полита.

Дали тя ще разбере тези думи -
най-добрата ти приятелка, първа?
Вместо страх, да е помежду ни,
и мен, и теб, да потърка.
После само с мисли да прави
фантазиите да се сбъдват тука.
Целувки мили или удари здрави
и цели три тела да се чукат.

Дали ти би това избрала?
Доколко си луда, не зная,
и колко страст там си събрала,
чакам да я изхвърлиш накрая.
Триединство, ние - различни,
но и в нещо истинско и взаимно,
след всичко, аз и двете обичам,
като в "Самите богове" на Азимов...