И кво, един цигански катун форумци ще чака иво и явор ли
Спокойно бе хора, за всички ще има. Те и догодина пак ще отидат
Иване, трябва ли да ти казвам, че ако не ми се обадиш да си вземеш билета на 11 или 12 до обяд някой ще се уреди с безплатен билет за Таря и това няма да си ти айде ще ти го кажа като бонус материал
Peace is a lie. There is only passion.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
Smoking Mirror написа:И кво, един цигански катун форумци ще чака иво и явор ли
Спокойно бе хора, за всички ще има. Те и догодина пак ще отидат
бе имаш право, ама аз и за 6745634875 път да се връщах, щях да се радвам, ако народът беше там да ме посрещне.
Ами... мен и за първи път да ме чакат предпочитам да ме чакат само близките ми Би ми било много некомфортно ако там има още 10000000 други хора, били те и най-добрите ми приятели
Но, предполагам, затова хората са различни
Peace is a lie. There is only passion.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
В сакът ми има ОГРОМНА дупка отдолу, където са колелцата.
Дръжката, която се разтяга, за да се тегли, излезе наполовина навън.
Багажът ми се вижда при затворен сак с невъоръжено око.
Ще трябва да го нося на гръб. С една ръка.
За другата ръка имам още един сак, който няма колелца, скъсан е от едната страна малко и затова не може да се носи през рамо.
И двата са по 20-тина кила.
Имам безумно тежка раница, която се пръска по шевовете буквално. Буквално. Виждат се.
На километри от хостела си съм, сакът ми е там.
Следващият влак до центъра на Париж е след 4 часа.
В 8 часа сутринта трябва да тръгна от хостела с готов багаж.
Имам точно толкова евро, колкото да си купя билет за влак до летището. Другото са долари. Няма чейндж бюро.
На междинното метро ще прескачам и ще пътувам гратис. Два пъти. Единият път с куфарите.
Купил съм си скоч и тиксо, с които ще превърна скъсания (повече скъсния) сак в мумия.
През това време някой би трябвало да се е нанесъл в стаята ми и сутринта ще ме види за първи и последен път (как се боря шумно с багажа си, докато той "спи"), тъй като тази вечер очевидно не спя там, защото съм на километри от квартала.
После мятам големия сак на гръб, но ако е сполучливо мумифициран, го влача предпазливо по земята, може и да го ритам, което вероятно ще бъде трудно през вратичките, портичките, стълбите и ескалаторите в метрото. Без билет. Който всъщност ги отваря. За малко. Другият сак - в другата ръка, раницата - на изгнилия ми гръб.
И после стигам навреме, чеквам се, давам си сакът на летищните служби и ако се разпадне, ги съдя.
И в три и половина, живот и здраве, кацам на втори терминал и вие ме посрещате, няколко души ме обездвижват, и останалите ме тъпчат с таратор, мусака, шкембе, ракия, сирене, хляб и кисело мляко, докато не умра.
Старт.
Последно промяна от Jamesmagno на 02 Юни 2010, 23:54, променено общо 1 път.
Peace is a lie. There is only passion.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
И добре дошъл 
Into the endless we ride... 
Бъдете добри и спамете по-малко. 
