Приятелство с бъдещата/я

[proUSA]

[fak]

Пусни една анкетка - За/Против, да цъкна на против

[tito]

Я някой да ми поясни за какво става въпрос

[Catherine]

Т.е. гаджосването с приятели ли?

[Mira]

Май нещо такова Абе откъдето и да го погледнем - много по-добре е да познаваш човека преди да тръгнете, да знаеш, че умеете да се сработвате и разбирате. Моят опит с другия вариант беше трагичен, играеш си на сляпа баба и се надяваш на късмет, пък дано се случи читав човек.
От друга страна обаче - струва ли си да рискуваш да развалиш едно хубаво приятелство?

[Catherine]

Абсолютна игра на сляпа баба е. Аз хич не я обичам тая несигурност, можеш ли да му имаш доверие, струва ли, лъже ли те, представя ли се за някакъв, какъвто не е... Абе прекалено е сложно тепърва да опознаваш някого, в когото по стечение на (биологичните) обстоятелства си се влюбил. Друго си е любовта да е надграждане на едни стабилни взаимоотношения. Както съм споменавала, сегашния ми приятел го познавам от 8 години, заедно сме от 2. Не сме били "приятели", но все пак сме се познавали сравнително добре. Като виждаш някого всеки ден в продължение на толкова години, е трудно да не схванеш какъв е, особено ако той няма никаква изгода от това да се преструва пред теб (т.е. не ви е дошло и на ум, че ще се влюбите). И сега ми е толкова спокойно... ама в приятния, особено положителен смисъл на думата, а не в смисъл на скучно. Знам, че човекът си струва, знам кой е и какъв е... абе друго си е. А за развалянето на приятелство... аз си мисля, ако двамата не са се поддали просто на някакво моменто припламване на искри, а са осъзнали, че наистина си подхождат, не мисля, че има опасност. Пък то не е казано, че гаджето не може да е и приятел едновременно.

[Solveig]

Пък то не е казано, че гаджето не може да е и приятел едновременно.

И е много важно да е, поне за мен. Иначе градите нещо, което няма основи.

[Mira]

Естествено, че трябва да има приятелство между двата елемента в една сериозна връзка. Аз имах предвид след евентуална раздяла, когато отношенията не могат изцяло да бъдат върнати в положението от преди връзката.

[blz]

Къде изчезна тръпката от новото и непознатото? Като не случите на подходящ/а минавате на следващия/ата.

[Scarface]

А така и според мен има повече тръпка да се опознавате в движение, пък ако не стане...здраве да е, move on

[ники]

Аз пък държа да познава човека от преди време. Тръпка мога да си набавя и по други начини. Съвсем различно е, когато познаваш дадени черти на съответния човек, положителни и отрицателни. Така си даваш сметка, дали нещо може да се получи и получаваш и една идея повече сигурност, защото и другият би трябвало да е преценил.

[deichevster]

Подкрепям Ники напълно, с моята приятелка се сприятелихме първо, след което нещата просто се получиха от само себе си с времето.Тръпка,тръпка - има си я, нищо че човека не е непознат.

[MidwinterSun]

Да го познаваш отпреди това - ок. Един-два-няколко месеца - супер. Ама приятелствоооо... То аз ако съм го категоризирала вече само като приятел, значи нямам никаква химия с този човек. Като нямам химия, каква точно връзка да изградя на основата на едното приятелство?

[Търговецът на кристал]

Хаха, Мид, какво си говорихме за великите умове, м?
Аз точно се чудех дали ще звучи много идиотски и неразбираемо, ако формулирам нещата така: "Нямам против да се сприятеля с него, преди да "тръгнем" (дори е за предпочитане), но имам против да "тръгнем", след като сме се сприятелили."
И ти се появи, и на практика каза същото.

... щото едно приятелство (ама наистина приятелство, а не само познанство), което след 10 и кусур години ще стане любов, или не е било приятелство, или всъщност не е любов. Но това вече е маааааалко изместване на темата, за което се извинявам.

[deichevster]

Ами аз не смятам че правилното е веднага да се метнеш на някого, само защото те привлича. И истинското привличане трябва да е на духовно и умствено ниво, ако искаш сериозна връзка. Ако си търсиш някой, който да пъхнеш в кревата - едва ли да се сприятелиш с него преди това. Естествено тука не говорим за приятелство от типа "като брат ми е". Говорим за хора, които им е приятно да общуват, виждат се и т.н., но без да си налитат един на друг.