Стихотворения на форумците

[Kristo]

Ето го и батко:

Стихче за форумната оргия (18+ и родителски контрол)
// нова версия, написана с помощта на мнозина//

[intro - Christo and Justin T]
Това парче идва от недрата на негърски Меден Рудник...
Вдигнете си ръцете за перформънс от класа...
Я надуй дедо кавала... опа... ъъ надуй баса...
Всички негри да се поклатим в ритъма на пого...

[verse 1 - Snoop Dogg]
Ъ, ъ, ъ, форомен рап-чалга-порно хит
в студенски град, мразовит чешит
се бара по.. киселото мляко, мнол яко
Почваме форумната предстояща оргия,
Арменка, откога си манекенка?
Къде държиш своята семка, да не кажа гремка?
Блъди, я кажи кой ти флъди?
Лола, имаш ли Моторола?
ако си с билет и се качи контрола
кво правим, ше се глобяваме ли?
Новии Азаро, дето ми вика "Режи"
Мира, дай ми твойта секира,
и тука май римата умира. Кой спря да мастурбира?

[verse 2 - Konsa]
Време е за нов куплет, макар
поета да не е мнол наред, макар,
да ги реди, все едно е на 5 (мастики, майна)
и всички форумни мотики (вдигнете си ръцете, майна)
и повтарям - НСРТ!
Моята стара дружка Мариета, все се чудя
Къде ли е приета? Специалност "Форумилистика"
Кака Ива - абре ей, спри се налива!
А каката Валя - по двама-трима ги поваля,
форумна оргия или масов въргал.
Някой се изхвърли, дайте парцал!

[skit 1 - Timbaland and Antonio Banderas]
Ол, ол, ол
Виси ти сопол!
Ол, ол, ол
Дай алкохол!!!

[verse 3 - Run DMC]
Кой е шефа на тази форомна бригада,
кой командва на СУ порно-отряда?
Рая-Александра, хайде набий ги!
Знам, с Фейт сте луди лезбиики!
Абре Мила, ти къде си се скрила?
Ксенон, гледам ти гледа високия балкон,
Смок Огледало - е то се е видяло,
в отражението се вижда зайченцето бяло.
Трипио, какво става с робота,
накъде те отвя живота?
Алхимика, дай някава мотика, да се отрежа
И като Бекам да спра да бележа...

[verse 4 - ицо хазарта]
Идва следващата ария,
за моя най-голям фен - Бавария.
Ренесанс, аре правим романс.
Джеймсваньо ще ви омаскари като Бай Ганьо,
Нали "всичко ти купувахме ваньо?"
Бетон, знам, че си шампион,
обаче на средна възраст ше караш камион.
Плазмоди, къде ти се ходи?
Кога с тебе ше взимаме форумни анални проби?
Циндил, не се правил на дебил,
всички знам, че само аз съм катил
Акулка, не се хили като марулка,
с Берс ше те качим на форомна патрулка.

[verse 5 - вокалистта на Arctic Monkeys - без значение кой беше тоя]
Принцеса - не можем без твойта намеса
Матусела, тя твойта се е видела...
Хипноза, продай ми твоята доза,
стига с тази МариХуана, болест ще хвана.
Инспектора => работи ли детектора?
Дай на Търговеца, малко корал,
и я черпи една водка, довечера у Кристал.
Ей, Лорда, кефиш ли се на форда,
давай газ и на пета, и ако те дразня:
ми ше почна да ти се мазня...

[skit 2 - Timbaland and Кристо, баце]
Уйга седим на кинефо,
секни ни вудатъ льеко,
тука мини пу дувара и
кранчити мии бара...

[verse 6 - Westlife - singing fallseto alonside rap by Плюсченко]
На форомно парти, с форумец Арти,
и с моя кемичен колега, дето вика ЕГАСИ!
Некро, раздава го от всекво...
И на червенуту килимче чува се звуци,
Ей го Пора, пак се задава с мотора
Бети, пък ти дай малко солети,
да замезим този спиртов сок от ананас.
Костело пие всичко помного и по-смело
от всички нас. Фиивър режа салама по-дебело.
Гогигагагагагиго...последния да затвори вратата...
много Г-та има в името ти... много...
Джокер, играеш ли покер?
Фиби аре да ходим за риби?

[verse 7 - Jay Z feat. Robert De Miro]
У географията (Саско и МИТАКА) -
то при тех, мамата си трака...
А пък Писобела, откъде се е взела?
А колегите от ЦИеК, ше лижат сух ШПИеК.
Колежката Дени, пак няма проблеми,
понеже носи само цветни сутиени.
Камел, шмъркаш ли хмел?
Откажи го, докато е време,
виж на Явор, не му дреме.
Реченцето, форумната Миглена,
кво да я правим, толкова червена?
Дълголъки струните мощно опъва,
а бате Сириус, на моста се запъва,
щото Дъжда от Нибето ти пада върху лицето

[bridge 1 - all ex-vocalists of ZZ Top]
Димаж от факултета, само дава кураж,
за моята форумна рап-оргия неповторима
Волтер ни прецака не двама, а трима.
Алекс Леви, недей чака - ПИШИ!
А Крематори, кво ли ше ни отговори,
ХейБоже - без теб пък тука не може,
дай ни своята форомна прошка,
щот Бат Роджър кара фми-трошка...
И заминаваме отново за форомна среща,
и нощта обещава пак да е гореща...
Рапъри, метъли, чалгари и мене,
айде за лекции, нямаме време...
Попътен вятър и чубрица в косите,
егаси, пак разфлудихме жените...

[outro - Тимба и детски хор "Модераторски комсомол"]
Най-великот град на свето - Симитли!
Шото саму там шъ тъ нъмеря дъ тъ цуням!
Ъма, акуй ни тъ вида, ни тъжи, ни тъжи,
щоту ази знам дубре - Супяр йе у Шумян!

[Norwegian Wood]

Здравейте, хиляди лъжливи истини.
Здравейте, дяволи със кралски титли.
Разказвайте фалшивите си приказки.
Наплюйте сборниците със молитви,
но приемете всяко покаяние,
че то им беше връчено от Бога,
а те се пльоснаха разкаяни
във локвите на царската ви злоба.
Не искайте. Те вече са натикали
сълзите си под своите усмивки.
Повикайте дузина отровители
и нека да работят без почивка,
да пъхнат спомените им изпразнени
във куха и пихтиеста обвивка.
И нека. Гърчави и празни са
душичките, метани що ви правят
поклащат си отпуснатите задници
и искат всичко да забравят.
И нека. Нека да забравят.
Това им е едничката молитва -
да могат спомените да оставят,

[svetleto89]

Norwegian Wood, много хубаво пишеш

Ето нещо от днес:

Куца пеперуда

Предпочитам да съм гъсеница
вместо куца пеперуда.
по-добре да бъда няма птица,
а не човек по принуда...

Сънувам простора. Запяла
душата ми рее се там.
И слъце е сякаш изгряло
сред гора,обгърната в плам.

Издигам се високо. Упоена
от прегръдки на умиращи звезди.
И цялото небе е преродено-
препускам с ангелски юзди.

Предпочитам да съм гъсеница
вместо куца пеперуда.
Душата ми е няма птица.
Ала пее.По принуда.

[Norwegian Wood]

светлето, по скромното ми мнение имаш трески за дялане, но оставят приятно впечатление нещата ти, така че успех и не спирай да пишеш
а аз немам спиране - точно през сесията...

Ний спориме двама
с мадама
на тема
студента и нaшето време.
"Студента -
мадамата казва, -
е мойта
голяма надежда.
В студента -
така ми приказва -
България днес се
оглежда.
"Поспрете се - казвам,-
поспрете се, мацка,
студента не виждате
вярно.
Студента
айляка си бичи,
живее
широко и харно"
Но тя ме прекъсва,
понеже е проста,
понеже е селянка
тъпа:
"То всичко си лъсва,
то всичко е просто,
ти тъп си, недей ме
ядосвай.
Аз четох как броя
на наште студенти
със всяка година
нараства.
Не смогват горките
горките
доценти..."
И тука преминахме в разпра.
Шамар и забърсах и казах й:
"Краво!
Ти тази история
чу ли?
Как Топлото Вальо
ограби ни здраво,
в пандела го хванаха
луди.
Попадна
в затвора
на някакви хора
и каза им:
"Щом ще съм тука,
аз искам в затвора
да уча,
да уча
и висше
оттук да изсмуча."
Така той изкарал
оттам,
от затвора,
изкарал си третото
висше.
На нашта система
прогнила
мотора
мирише, мирише
мирише."
А тя ме изрита
във топките силно
и каза ми:
"Глупав си, зная.
Станишев си каза,
че ние стабилно
вървиме,
вървиме
към рая"
Аз вилица гепнах,
и ръгнах я смело
и казах й:
Бегай в колежа!
Във твоето малко
забутано село
колеж
до колеж
до колежа.
На баба ти Пенка
и кравата с висше -
това е
на Вълчев
копнежа"
Но тя се не даде,
шамар ми избамка
болезнено
в лявата
буза:
"За нас ще се грижат
Световната банка,
светиите
и Евро
съюза!"
Но ето че дните
на спора свършиха -
внезапно
прекъсна ни
Бойко!
Завика:
"Главите
им аз ще
откъсна
на тез
бесепарчета
тъпи"
И плесна с ръце,
големия Бойко,
големия,
лошия
БАТИ.
И каза:
"Със братята
дупнишки
тройка
ще бъдеме
ний депутати"
ед: и да добавим...

Куче. Песен за европейските стипендии за летния семестър.

Куче
гладно си ти
кат мене стипендия чакаш, нали
как да нахраня, кажи,
себе си първо и тебе...
Уви!
Бау-бау-бау-бау!

Питам,
дали някой ден
банкомата ще вземе да каже на мен:
"Имаш
много пари,
които преведоха днеска..."
Уви!
Бау-бау-бау-бау!

Гледам,
лелките пак
ме гледат кат' някой последен глупак
Казват: "Пак провери"
Аз съм студент, те - лелки...
Уви!
Бау-бау-бау-бау!

[svetleto89]

Благородно ти завиждам, че нямаш спиране, аз съм на моменти, някой път ми се пише много, а друг път с месеци нямам муза.

[Norwegian Wood]

Че някъде живота тържествува,
ликува и прощаваи наказва,
но в моето сърце не съществува
и моето лице не забелязва!
Хр. Фотев


Проблясваха среднощно светофарите
насрещу булеварда опустял
и чакаха ме дълго тротоарите
да ги обходя ням и оглупял,
да им огледам цялата помия
със сводниците, курвите, калта,
с патрулката, която ще отмине -
получила си е от тях дела, -
със ордите на уличните псета,
огласящи решително нощта
и сенките на всички пияндета,
проклинащи живота и света,
насън да се изхрача за последно
във тлъстите и лигави лица,
които ми се хилят извънредно,
предизборно от белите платна.
Последен път да се напия с бира,
последно да забравя да заспя,
последно да не се прибирам,
последен път да срещна сутринта.
Да помириша за последно,
да помня как вони града,
в България, във лято две и седмо,
далече някъде, далече някъде,
накрая на света.

[Norwegian Wood]

С(в)ините ескадрони

В утрото на синьо лято, с факела на песен свята
се задават като вихър Мозер, Костов и Мартин
и размахват стари снимки, зарибяват баби, стринки
с лозунга "Един за всички", с лозунг "Всички за един".

Най-отпреде ще застане и ченгетата ще хване,
ще се бори с Путин, Гоце за народната любов,
но ще бъде малко трудно, ще му бъде малко чудно,
как ще управлява със Вежди и Димитров.

Костов смело ще се бори и процентите нагоре
ще докара чак до десет, и това не е резил;
тъй съдбата отредила - ний да бъдем осма сила
в Тутракан и Бяла, в Ихтиман и Кюстендил.

"Беше туй успех страхотен, всеки знае, че съм готен,
всеки вижда как треперят мутрите от моя гняв,
как затворът им се звери, как зад неговите двери
всичките ще ги закарам със юмрука си корав.

Туй ще бъде мойта ставка - нека да подам оставка,
нов провал ако допусна в кървавата си борба;
но провали не допускам и ще водя, без да пускам,
Партията си любима чак докато не умра.

Нека в ужас, в изненада рухне всяка красна сграда
на световната левица от Хавана до Пекин,
да се чудят всички, знай се, там на "Позитано" 20,
да си викат: "Осъзнай се! Ще загиваме! Амин!"

Ах, води, води ни, Костов! Ти към свободата мост си,
ти за нас се грижиш даже и когато спиш.
Аз на тебе се надявам и във теб се уповавам,
незименно, Костов, прав си, даже и кога грешиш!

[Kristo]

Преди следях темата заради Светлето, сега и заради теб... Много интересн стил! Радвам се, че го споделяш с нас!

Да взема и аз да почна да пиша ли...

[O|OeHukc]

Брабво на пишещите! Гората и Светлето!

[Kristo]

Преди следях темата заради Светлето, сега и заради теб... Много интересн стил! Радвам се, че го споделяш с нас!

Да взема и аз да почна да пиша ли...

Kристо, ти си стар познайник - тебе те чета къде ли не!!!

Иронията е, че тук си позволявам да пускам най-добрите, ти сигурно четеш буламача...
Както и да е, разбрах ти намека...

[Kristo]

Кристо, дори да не отворя темата, ти винаги си слагаш новите стихосбирки в подписа....

Там са ми старите творби, от предишния (в поредицата) проект - в случая - от март/април. За сега готвя нов, който сигурно ще създам през Август, имам около 40 готови стихотворения, които се трупат. Някои от тях, ако ми скимне, че са по-интересни ги слагам пред-премиерно и тук. А това което ти правиш, е все едно сега да почнеш да си купуваш албумите на Куин, и то по ред на издаването....

Ама иначе, добре се сравних с тях, няма що... Както и да е, права си, че ме има из целия нет... (а както един приятел казва) Скоро и в учебниците, издава Сиела...

[Norwegian Wood]

да ми напишат всичките любови
фалшивите си имена,
да им изгълтам цялата отрова
в една-единствена жена
и да се свърши - да започна
да дишам, пия, спя като робот
пътуване еднопосочно,
начална станция - един живот

[fak]

Много е хубаво!

[Norwegian Wood]

Молитва

Съберете ме и ме сглобете,
вън не спира да вали,
пусто е зад тез пердета,
празно е зад тез стени.

Ризата ми закърпете,
нека е надве-натри,
и усмивката върнете,
че не спира да боли.

Бързо отпуснете в заем
две какви да е ръце,
нека в тайна да остане,
малко мръсни че са те,

нека само с мойта воля
с тях да правя сто неща -
да прегръщам, да се моля,
да рисувам чудеса.

Спомените не пазете,
а хвърлете ги в калта,
но очите ми сложете,
че да мога да чета

в мислите и във сърцата
в книгата на любовта
научете ми душата
да забрави яростта

Покажете как да търся,
кой съм аз, къде греша,
как да стигна много бързо.
от гнева до обичта.

Нека бъда пак спокоен,
нека бъда вече друг,
нека всеки миг разстроен
да остане ето тук,

аз пък да пристъпя бавно
през прозореца и през деня,
за да мога да разказвам
как забравил съм смеха,

после как една молитва
болестта ми изцери,
нека всички ме запитват:
"Трудно е, да не боли?"

.....

Съберете ме и ме сглобете,
вън не спира да вали,
пусто е зад тез пердета,
празно е зад тез стени.

[Mira]

Цухи,