Доц. Ана-Мария Тотоманова за Висшето образование в БГ >

[alhimikat]

в. Телеграф
Иван Панчев

Доц. Анна-Мария Тотоманова Завършила е българска фиология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” (СУ). Доцент по история на българския език. Почти целият й професионален път е свързан с преподавателската й дейност в СУ. Била е преподавател и в Италия. От 1997-а до 2000-а година зам. министър на образованието. Има над 60 публикации и книги в областта на медиевистиката и образованието. Председател е на Центъра за образователни стратегии от неговото основаване през 2001-а година.


- Доц. Тотоманова, една от критиките на Световната банка е, че това което се преподава в университетите няма връзка с нуждите на пазара. Същото твърдят често и стопанските организации, но университетите опонират. Къде според вас е истината?

- Нещата не са чак толкова прости. Никъде в света връзката образование-пазар не е пряка. Има междинно звено – пазар на образователни услуги, който е частен. Този пазар се влияе не само от това, което се търси, а и от безработицата например. Когато тя се увеличи, увеличава се и натискът към университетите на кандидати. Този пазар се влияе и от модата също така. Днес половината от кандидатите са за икономика. Освен това в икономическите специалности като влязат 100 души излизат 150. В процеса на обучение много студенти се прехвърлят.

- Университетът не трябва ли да регулира този процес?

- Университетът не иска да го регулира, защото парите му се определят от броя на студентите. Вузовете не се интересуват от това, което търсят фирмите, а от това което търсят студентите. Те пък у нас се влияят от този специфичен образователен пазар на кандидатстудентски и кандидатгимназиални курсове и частни уроци, в който се превъртат всяка година десетки милиони. Той също е фактор. Така че модата на този пазар до голяма степен се прави от тези хора, които участват в този черен пазар. Порочното е, че голяма част от тях са и университетски преподаватели. Едни и същи хора определят как се влиза и учат другите на същото. Затворили са си цикъла. И в този пазар така конструиран няма много място за бизнес.

- Вие сте добре запозната с работата на Световната банка у нас. Какви според Вас са впечатленията на тази институция от реформата в образованието на България?

- Банката работи тук още от началото на 90-те години и стига почти до споразумение с правителството на Жан Виденов за един голям заем. В следващия момент правителството на БСП го отказа, което предизвика огромен скандал, защото в този проект бяха вложени средства. По-късно те се появиха отново в България, но дълбоко обидени заявиха, че не желаят да разговарят въобще за образование. След убеждения и разговори склониха да пишем проект. В крайна сметка го написахме през 1999-а година. Предвиждани бяха много пари на няколко етапа. Споразумението беше сключено 2000-а година. Имаше компоненти за висшето и средното образование. След което се смениха екипите в министерството и двама министри последователно провалиха проекта. Всъщност първия етап приключи с купища неусвоени пари.

- Какво включваше този проект?

- Направени бяха три компонента за висшето образование. Имаше един конкурентен фонд от няколко милиона, който трябваше да нараства. За тези пари университетите трябваше да кандидатстват за подобряване на структурата, квалификация и т.н. Това до някъде тръгна като проект, макар че целта беше да бъдат накарани университетите по някакъв начин да се реформират. Другият компонент беше по финансирането на образованието. Направихме методика, която мисля беше успешна. Но това което дадохме отиде под масата пак от министъра и главния секретар. Идеята беше, че с такъв един финансов норматив системата може да бъде управлявана. Не е необходимо с административни мерки да ги караш университетите да свършат нещо. Ако този финансов инструмент почива на реални данни например съотношение преподаватели към студенти, професори към останал персонал и т.н. може да се види как варира издръжката на един студент. Значи това е норматив, който почива на някакви реални резултати. А сега просто от броя на студентите се определя субсидията. По никакъв начин не се извършва осъвременяване на финансирането. Паричният инструмент е изключен като метод на управление на университетите. Но е лесно на счетоводителите. И ако останат пари между Коледа и Нова Година ги дават на този, който пръв поиска или който е по-симпатичен.

- Критикувана е и икономическата ефективност на висшето образование у нас. Вие какво мислите?

- Българското висше образование работи неефективно чисто икономически, защото на 10-11 студенти има един преподавател. Това значи, че заплатата на преподавателите се прави от 10 студенти. А ако се прави от 20, което е средното европейско, естествено е и заплащането да бъде по-голямо. Министерството не използва тези аргументи при финансирането на университетите. Бюджетът се разглежда като някакъв паричен поток, който изтича и ако всичко е мирно тихо значи всички са доволни, защо трябва по някакъв начин да оптимизираме системата.

- Кой беше третият компонент за висшето образование?

- Той завърши с приемането на един проектозакон за кредитите. Първият етап бе насочен повече към средното образование. Ставаше дума за заем отпуснат от Световната банка на държавата. Първият етап е финансиране от 14 милиона, вторият – 25, а третият – 40 милиона. Проектът спря още на първия етап, защото бяха върнати от него купища неусвоени пари.

- Защо?

- Трудно ми е да Ви кажа защо. Първо проектът беше труден за изпълнение. Изглежда надцених административния капацитет на министерството. Но имаше и други фактори. Екипите, които тогава бяхме събрали, правеха проекта и ги обучавахме, особено в областта на средното образование. Но следващите министри ги освободиха. Особено след 2001-а година имаше една голяма чистка в средното образование. И нямаше запознати хора, които да движат проекта. Освен това и министърът го подритваше, защото един от компонентите беше матури и тестове. А те не ги искат, защото гилдията, която дава частни уроци ще трябва да се преквалифицира. Освен това ще лъснат много неприятни неща, които и сега лъсват. Например Световната банка констатира за последните 10 години страхотен спад в образованието на децата. Това са обективни показатели. А матурата е един обективен показател, ако се провежда както трябва и може да покаже къде има пропуски.

- Защо университетите се противят на матурите и защо за пореден път бе провалено тяхното въвеждане?

- Матурата е безсмислена, ако не е вход за университета. И това ще разруши така конструираната система и ще развали бизнеса с частни уроци и курсове. Не че той няма да съществува и след това, обаче няма едни и същи хора да дават частни уроци и курсове и да определят критериите за прием на студенти. Днес при кандидатстудентските изпити се казва : “Това което сте учили 12 години в училище не Ви трябва. Трябва да намерите точния учител” Това е абсолютно безсмислено и поставя хората в едни стресови ситуации. А това, което се учи на частните уроци и курсове, тотално ще бъде забравено. Аз наблюдавам моите студенти по-голямата част от които – завършващи. Повечето от тях изобщо не искат да мислят. Те смятат, че ако научат определени парчета текст много силно и ги пляскат, както им попадне, могат да минат през системата. Това е все по-преобладаваща тенденция. Лошо е. Заради финансовите интереси на една малка група от хора се проваля една голяма идея.

- Често се говори и за високото съотношение преподаватели/студенти.

- Ами то е ключово. Не само това а и съотношението вътре в преподавателската гилдия. Значи в момента в България от 10 преподаватели един е професор и трима са доценти. В Европа системата за хабилитиране е по-опростена, което значи че хората по-рано стават доценти и професори. В Европа обикновено има някакви централизирани комисии, които дават научното звание. И после с това звание хората отиват и се пазарят за работа. Но държавата пак държи сметка. Докато при нас някак си и титлата и длъжността са свързани. Уж някаква независима ВАК дава званията, но всъщност практиката е, че когато някой се хабилитира той става доцент или професор на собственото си място. Почти никога не идва човек от друго място. Но тази система не искат да я реформират, защото тя е от времето на тоталитаризма, законът е от 1972-а година (б.а. притежава изрази като “социалистическото развитие на страната”) и пак има една групичка хора, които реално печелят пари от това. И отсреща стоят едни синодални старци, които се чувстват недосегаеми, защото системата е абсолютно непрозрачна. Няма критерии кой избира, за как избира, всичко е шуробаджанащина.

- Но системно през годините се стопира приемането на нов закон за научните степени и звания. А миналата година ректорът на Софийския университет проф. Боян Биолчев и шефът на БАН акад. Иван Юхновски защитиха в специално писмо сегашния закон. Защо?

- Да, но нищо не пречи на проф. Биолчев и акад. Юхновски да бъдат тоталитарни. Голяма част от тези интереси са интереси и на БАН, защото академията се е капсулирала, нейни хора участват на всички нива в научните съвети към ВАК. Тук мисля, специално за този закон, че конфликтът е преди всичко поколенчески. Хората, които са преди мене не могат да си представят, че тези след тях няма да минат по същия път: две дисертации, две защити, няколко атестации като асистент, две хабилитации. Аз 30 години съм в системата, ако имам предвид и студентските години, а мен продължават да ме изпитват същите хора, които ме изпитваха преди 30 години. Аз разбирам, че социализмът съзнателно култивираше инфантилност, но да продължаваш да правиш това и сега просто е срамота. Конфликтът наистина е поколенчески. Дайте си сметка сега един доцент расте 20 години при късмет 15. За това време на пълно натоварване той трябва да защити поне една дисертация и накрая го хабилитират. И заради това му нараства заплатата от 280 на 350-400 лв. Струват ли си 15 години за такова увеличение?! А се оплакват включително ректорът на СУ, че няма млади хора сред преподавателите. Ами една от причините е тази. Просто за нищо пари ги карат да минат през иглени уши. Има и още една причина. Един професор струва колкото трима асистенти. И всъщност професорът изяжда парите, за да намериш млад човек. Ако се пенсионира един професор и да му дават една добавка към пенсията с останалите пари може да бъде увеличена заплатата, така че да се получи една нормална човешка заплата, за един млад човек, в който си струва да инвестираш. Но за жалост така е. Преподавателската колегия е много застаряла, средната възраст е над 54 години. И тези хора са заинтересувани те да са в съветите включително и академичните и научните и те да са в политиката.

- Може ли да се каже, че съзнателно се култивира една геронтокрация в науката?

- Това не е само българска тенденция. Статутът на един преподавател пада много след като си вземе първата пенсия. Но тук подходът е много сбъркан. Преподавателят не трябва да иска да не го пенсионират, което непрекъснато се прави и с това се занимава всеки парламент поне по два пъти. Както сега големият проблем е доцентите дали да не им сложим 67 години възраст на пенсиониране, за да не бъдат равни на професорите и други такива. Тези хора изяждат бъдещето на нацията. В момента всичко е в ръцете на ректорът. Той решава какъв щат да има – дали да учи 10 студенти с двама преподаватели, защото като сложим хоноруваните преподаватели съотношението преподаватели/студенти съвсем ще се качи до небето и ще стане 1/5. Не може да имаш пари при такъв модел. Но ректорите не могат. Те са избирани от преподавателите от Общото събрание, от същите тези хора. Ако ректорът каже “За да има бъдеще университетът, трябва да има съкращения, свиване”, никой няма да го избере. Всъщност ректорът е заложник на тези хора.

- Как стои въпросът с назначаването на ректор в развитите общества с класически примери на университетско управление?

- Ами обикновено това го правят министрите на образованието. В някои страни президентите, ако е президентска република и т.н.

- Не е ли странна тази ситуация у нас, при която държавата дава пари на университетите и после няма никаква власт в тяхното управление?

- Това е проблем на прехода, защото от една система при която всичко общо-взето зависеше от държавата изведнъж бе дадена чрез автономията на университетите една свобода, която българският прочит на автономията превърна в слободия. Докато всъщност моделът, който се налага в цивилизования свят е следният : “Аз ти давам парите, но искам да знам за какво ги харчиш”. И при положение, че ректорът е зависим от хората, които го избират, то естествено винаги ще се ръководи от интересите на колегите си. Те ще избират този ректор, който е удобен, който няма да наруши спокойствието. Лошо е за бъдещето, за тези които работят в тях, а още по-лошо е за тези които учат.

- - Чуха се силни гласове в последно време за възстановяване на платеното обучение. Ректорът на УНСС поиска 35 % от местата в университета да бъдат отпуснати за тази форма на обучение. Какво е вашето мнение по този въпрос?

- Преди години 1997-1998-а година, когато съществуваше платеният прием бе пикът в броя на българските студенти. Техният брой стигна 270 000. Сега обаче няма хора достатъчно за неплатеното обучение, камо ли и за платеното. Това е, как да Ви кажа, абсолютно безсмислено и неадекватно, защото платеното обучение има много несправедливости. Основната е, че родителите на студентите от платено обучение плащат същите данъци както и тези родители от неплатеното обучение. Как едните плащат всичко, а другите – нищо?! Платеното обучение беше обосновано от тогавашната ситуация на пазара на образованието, защото броят на студените рязко се увеличи, а държавата не можеше да отделя повече пари особено в тази криза. Елате сега да видите какво се случва с някои по-малки университети, когато дойде кандидат-студентската кампания. Куцо и сакато влиза. Някои ректори, което всъщност не е лошо, тръгват да събират ромчета, турчета, плащат на кметове да им пращат кандидатстуденти. Така че в момента картината е такава – от 1999-а броят на студентите намалява заради демографския спад. Платеното обучение беше форма на прием от началото на 90-те години до 1998-а година, когато беше сложена ръка на финансите на държавата и бяха закрити извънбюджетните сметки. Може вместо това да се варира с таксите за обучение. Но по-лесно е да се каже: “Нека върнем платеното обучение”. Носталгията ги води. Това сега става в университетите и с част да не кажа с повечето от магистратурите. Хората просто не желаят да плащат за платения прием при магистратурите. И за това на места таксите за платения прием са толкова ниски, че са колкото държавната такса. Просто в момента чисто икономически не е подходящо да се въвежда платено обучение.

- Как в този план ще се отрази приемането ни в ЕС?

- Допълнително ще се отлеят още кандидатстуденти и още по-малко ще кандидатстват в България, което означава, че ще има още по-малко място за платен прием, защото за същите пари кандидатът може да отиде да учи в чужбина при по-качествено образование. Така че предложението за въвеждане на платен прием е липса на визия. Има ректори, които са адекватни на ситуацията и такива които не са.

- Вероятно тези, които се противопоставят са ректорите на провинциалните университети, които се страхуват, че техните кандидати ще предпочетат например СУ макар и платено?

- Едва ли много кандидати ще предпочетат да платят солидна сума пари при положение, че могат да учат държавна поръчка в по-малък университет. Още повече, че Софийския университет е в пълен разпад. Така, че гледам на това искане като някакви ефектни трикове.

- На къде според с се е тръгнало нашето образование в пътя ни към Европа?

- Аз мисля, че в момента се развива лош сценарий. Отказът да се взимат необходимите решения води до това.

[Joker]

По нейно време станаха част от най-гадните изцепки във българското висше образование и тя е сред най-отговорните за днешното положение, което някои казват, че не е добро.
Едно е модерността и нуждите на пазара, които са наистина важни, но цялата система на висшето образование има нужда и от т-нар. от Маркс "просто възпроизводство". Затова трябва да се изучават и развиват и непазарни специалности, за да съществува цялата система!

[alhimikat]

Не мога да повярвам, след толкова време имаме една реакция по отношение на интервюто
Радостно е, значи все пак имало надежда и мислещи хора!

Едно е модерността и нуждите на пазара, които са наистина важни, но цялата система на висшето образование има нужда и от т-нар. от Маркс "просто възпроизводство". Затова трябва да се изучават и развиват и непазарни специалности, за да съществува цялата система!

Съгласявам се с теб, но това със простото възпроизводство не знам дали е уместно в случая...Ако се обосновеш по-подробно, можем да "поспорим" и дискутираме...