Твърде вероятно е да си прав - ти го познаваш, ти можеш да кажеш. Но, без да искам да започвам спор (наистина не е такава целта ми) - какво би те накарало да посегнеш към нещо, оставило толкова безвъпросно лошо впечатление при първия опит? Да, има много сценични произведения, които при първо гледане/слушане са ме стресирали (или просто генерално не са ми допаднали) - но за да се върна пак към тях и да ги преоткрия, трябва да е имало едно зрънце, което да ме е накарало да се питам: "Ами ако..." - и което да е провокирало желание да търся. Тук нямаше. Пак ти казвам - не говоря напук. Просто очевидно това не е моето кино.
Явно харесваме различни философи - според мен (от видяното в "Ново кино "Парадизо", "Легенда за пианиста" и "Малена") Джузепе Торнаторе е стигнал до не по-малко брилянтни истини, което обаче не е опорочило качеството на филма като лента, като художествено произведение, за възприемането на което не е необходимо да четеш предварително каквото и да е (или някой да ти обяснява къде какво да гледаш). Нали ти казвам - различни философи. Това му е хубавото на живота - пъстър е.
