До другата трева на мартеница ахнала
довиждане и всичко хубаво на всичко.
Дошъл е вятъра до края на гората,
разплетени са шепа паяци жестоки,
развързани са девет клони удушвачи,
а другите остават, защото няма време,
до другата трева довиждане и всичко.
До сто години дишах, до сто и петдесет,
но леко съм тъгувал, почти не съм горял,
и лакът съм порасъл, и педя път съм имал,
и колко съм бил верен, неверен и еднакъв?
Остава много нещо, защото няма време,
до другата трева довиждане и всичко.
Средречна песъчинка, светило на небето,
нахапана малина, ужилена забрадка,
начукан боб разсеян и лодка за морето,
и радио в ухото на тъжния съсед,
до другата трева довиждане и всичко.
(Ти падаш върху мене, черго, изтъкана
от януарски облак и вятър, свирил в лед
и всичко пак си идва, но ме заобикаля)
То
ни къса цели:
може би зелени, може би презрели
от привикналия клон.
Навалях ти
девет педи сняг с колиба в него,
по средата зъби на огнище, а отгоре свещник,
който гълта вятър,
вънка пее вълк и спира, да полегне,
ти ме гледаш в огъня, гората
расне с вълча песен, с гълтан вятър.
Може би зелени, може би презрели...
издалече някъде, съвсем наблизо,
шумно се събират разнолики и познати,
сочат,
ръкомахат,
викат, капнали от грижа:
Тия лудите защо избягаха в гората?
Иначе
е горско и човешко,
малко тъмно,
вече късно,
много близко, снежно и стопено;
три деца, това са нашите, с усмивка гледат в мене,
или в тебе,
както се изплъзваш през венчалния си пръстен.
И
те няма:
нищичко от теб и огъня не ми се мярка,
само
вълчият език ме ближе и ми дума, и ми свети,
Че
е тъй голям и бял светът, до днес не вярвах,
извалял се е снега,
натрупал се е до небето.
***
АКО НАМЕРИШ ПРАВЕДНИК
Ако намериш праведник
и
ако е праведник,
прости на праведника:
той ще слезе от дървото
и с първия си крак ще стъпи
на първата змия в душата.
От пещерата - трън и камък -
две кратки думи ще размаха,
та зафучало-затрещяло копито-слон ще го премаже.
Прости на праведника, той:
към облаците ще изхвръкне
в уста на лешояд, на зверове нечувани в устата.
И ако утре го съзреш
(отвлечен, смазан и отровен),
ако го видиш да се движи
с ясна дума, с дълга песен;
на хоризонта да пристъпва с вид почти набожен -
прости на праведника,
слънчево зайче ще го изненада,
вървежа му ще сбърка, в гръб
и сред гърди ще го прониже.
Калинка пъргава
ще блъсне челото му, ще го пробие
жълтурка-пеперудка с грохот
очите му ще издълбае.
Парченце въздух
ще се пръсне в центъра му е гръм огромен.
Ти
ще останеш:
Най-единствен, Недостигаем и Безброен.
***
ВЯТЪР ИДЕ И АЗ ТЕ ОБИЧАМ
Вятър иде и аз те обичам,
изгрев вдига ръка, залез вехне,
облак съхне и аз те обичам.
Ти, прашинка слънчасала, капка,
от брадата на цигла паднала,
буква в ситно писмо на приятел,
устна момина, мамина мъка.
Бял-бял дядо седи на калпака си -
три балкана е мечки пресрещнал,
три балкана е мечки одрал,
да ръмжи на главата му рошава
в тия вечни войни с поганци.
Риба-янтърка лази към Дунава,
гдето, глътнали мрежите, рибите
думат трийсет и три езика.
Златобрада коза се възкачва
по реброто на Мусала
и се блъскат в рогата й облаци,
пощурели да палят морето...
Вятър иде и аз те обичам,
облак съхне и аз те обичам,
разпилявам се зарад тласъка
в езерата ти - сън под дланта ми,
зарад вимето на тревата ти
- и петлите по жарките покриви,
и комините, изпошарили
с дълги поздрави небесата ти.
Вятър иде и аз те обичам,
облак съхне и аз те обичам,
като легна - прегръщам те цялата,
ти, прашинка, в окото ми влезнала
за сълза,
и слънце от пътя ми.
***
ТОГАВА
Тогава ще си сложа шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката -
и ще излезна да те търся.
Пътя бил посипан с тръни -
и ще се върна за обувките,
ще хвърля на леглото шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката.
Отново ще си сложа шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката.
Цялото небе до тебе
било разхвърляно на облаци -
и ще се върна за палтото,
ще се ръкувам - здрасти с котката.
Думите ще съм забравил,
които трябва да ти кажа,
а те не чакат зад вратата,
не ги протяга окачалката.
Тогава ще си махна шапката
и
котката
ще
сложа
в
нея.
Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.
Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.
Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.
Стефан Цанев
you have to keep
breaking your heart
until it opens
Сбогом тъга,
добър ден, тъга,
изписана сред линиите на тавана,
изписана в обичните очи.
Ти не си докрай нищета,
защото и в най-бедните устни прозираш
в усмивка.
Добър ден, тъга.
Любов на влюбени тела,
могъщество на любовта,
което ражда обичливост
подобна на чудовище без тяло -
разочарована глава.
Тъга - прекрасен лик.
Пол Елюар
you have to keep
breaking your heart
until it opens
Предполагал ли е някой, че е щастие да се родиш?
Бързам да го информирам, него или нея, че да се родиш е
щастие, също както да умреш, аз знам това.
Преминах през смъртта с умиращия и през раждането с
новороденото, и не се състоя само между ботушите
и шапката си,
а разглеждам разнообразни предмети, не които имат сходство
помежду си, а които са полезни,
земята е полезна, звездите също, а и това, което им
принадлежи.
Аз не съм земя, нито съм неин придатък,
Аз съм другар и приятел на хората - всички толкова
безсмъртни, колкото и аз,
(те не подозират за това, но аз го знам).
...
Дръпнете завесата! За мен вие нямате вина, не сте износени и
изоставени,
през дрехите ви прозира вашата същност
и аз съм тук упорит, възприемчив, неуморен и не мога да бъда
разколебан.
Сбогом, мое въображение!
Прощавай мила спътнице, мила обич!
Oтивам си и сам не зная още накъде,
нито каква ще бъде участта ми, нито дали отново
ще те видя,
затова сбогом, мое въображение!
Сега за сетен път - поне за миг назад поглеждам,
часовникът тиктака в мен все по-забавено,
със падането на нощта ще дойде изходът - и пулсът ми
ще спре.
Живяхме дълго, радвахме се, галехме се,
чудесно беше, а сега - раздяла - сбогом,
мое въображение!
И все пак - нека не прибързвам,
наистина живяхме много, спахме, прецеждахме, наистина
се сляхме в едно,
затуй, като умираме, то нека заедно да мрем, да си
останем едно,
ако отиваме някъде, то заедно да идем и срещбнем туй,
което ще се случи,
ще бъдем по-добре, по-весели и нещо ще научим,
че може би самото ти ме тласкаш към истинските песни
(кой зне),
може би ти си смъртната врата, която се открехва?
Затова накрая сбогом! И здравей, мое въображение!
you have to keep
breaking your heart
until it opens
И който се представя, че е лесно -
простете ми, обаче е глупак!
Разделя ни един прочетен вестник
и ни сближава съмналия мрак.
И стискам зъби, да не се търкулне
сълзата ми - един излишен плод,
когато псува българския футбол
(и покрай него целия живот).
Когато всяка вечер се сбогува
с последната картина - след това
безпаметно-пияно ме целува.
(Така се люби само след Смъртта).
И аз разбирам, вече я е срещал.
В една подобна нощ е била тук.
След нея аз съм спомена за нещо.
което се е случило със друг.
Аз просто дилетантски я замествам.
И чакам да потропа някой ден.
Дано й стигнат нежност, смях и песни -
да го обича повече от мен.
Peace is a lie. There is only passion.
Through passion, I gain strength.
Through strength, I gain power.
Through power, I gain victory.
Through victory, my chains are broken.
(В Археологическия Музей в Кеймбридж се намира каменен ковчег от IV в. от н.е., съдържащ скелетите на жена, мишка и земеровка. Глезенната кост на жената е леко проядена.)
Овързана, скована по гръб,
гранитно-ухилена,
тази антична музейно опакована дама
лежи, придружена от непристойните
останки на мишка и земеровка,
които от глезена й добре похапнаха веднъж.
Тези трите, без маска сега, са невъзмутими
свидетели
на противното ядене-игра,
ще си затворим очите, ако не чуем
звездите да стриват троха по троха
мливото ни по изпитото й лице.
Как се вкопчват в нас на плиткото и дълбокото,
тези малки мъртви миди!
Тази дама тук не ми е
роднина, но е родственица все пак: ще изпие
кръвта ми и мозъка от костите ми ще изсмуче,
за да го докаже. Като мисля сега за главата й,
от огледалото с живачно покритие
майка, баба, прабаба
протягат старчески ръце да ме издърпат,
а образ се раздвижва под езерната повърхност,
където малоумният баща слезе
с крака оранжево-патешки, развявайки косата си -
Всичките отдавна споминали се скъпи нам - се
завръщат, дори скоро,
скоро - било за струвания, сватби,
раждане на дете или за семейно барбекю -
всяко докосване, привкус, натрапчив
мирис са за онези от отвъдното, за да препуснат до вкъщи
и до храма - като се настаняват в креслото
между тик-
такането на часовника, докато ние напредваме,
всеки от нас, пиратски Гъливер,
прояден от духове, да легне
мъртъв с тях, пускайки корени, докато люлката се люлее.