Извинявам се, ако вече е имало такава, но няма да е фатално - модераторите ще загладят положението.
Хайде да видим с какво да започна... Enjoy, както се казва
И нещо различно от предишното:Падна първият сняг и за нощ успя за натрупа
По улиците своите мрачни, жестоки сълзи.
На пътеката, където лежи трупът –
Хора минават, оставят следи
С черен плат са покрили лицето му,
А бели снежинки търсят двете очи.
Толкова различни са черното и бялото,
Както настоящият миг и един миг преди.
И ето, че идва красивата зима
Широко разтворила за прегръдка ръце.
И за човека, който лежи на земята
Са тези снежинки и нейното студено сърце.
Със всяка зима душата ми се свива,
Очаквам храбро усмивката на пролетта.
Но тази зима обещава да е дълга
И се зарича да си вземе обратно всяка хладна сълза.
По стълбите се качвам и забравям всичко –
За мъртвия човек, за катастрофата по-рано през деня.
Отивам с бърза крачка вкъщи и през прозореца отвътре
Ще чакам , облегнала се на перваза, да дойде пролетта.
Хайде сега и другитеПравя любов с твоята сянка
и нито за миг не искам да спираме.
Телата, душите, сърцата си сливаме
и път до звездите заедно откриваме.
Твоята кожа до мойта трепери –
сладостен допир в бледа мъгла.
Моите коси буйно разпилени
долавят всяка твоя тиха мечта.
Двама стоим един в друг загледани,
нежно вплели в прегръдка тела.
Тайно надничам дълбоко в сърцето ти,
но сънят ме оставя да търся сама.
.
.
