Catherine написа:Аз не мога да режа по гаден начин, но когато ми кипне, прилагам стратегията "мълчанието на агнетата". Просто спирам да го забелязвам. Случвало ми се е да ми се лепи и да ми се обяснява - пълен игнор. Като видят, че си блъскат главата в стената, повечето хора биха се отказали. Знам, че звучи тъпо, ама при мен е проработвало.
Бе, аз се пробвах, така да се отърва от една колежка, която не искаше да възприеме, че си имах приятелка и беше много упорита. Казах й, че си имам/ах някого, но тя продължи. Аз започнах да й давам игнор, не пълен, но просто не си говоех много с нея, не се задържах около нея много много. На една лекция седна до мен, започна да ме пита некви неща, да ме сваля демек, а аз си бях концентриран в лекцията и не отговарях кой знае колко. Накрая се изнервих и понеже съм си хейтър по природа взех, че без да искам я нагрубих. Не я напсувах, просто й казах едно-две неща, от които й стана толкова кофти, че горката се разплака и си тръгна от лекцията. Стана ми много болно и в същото време виновно-доволно, тъй като не исках да ме закачат. За жалост спообът беше много груб и сега тази колежка не ми говори.
По принцип нямам много опит с рязането на момичета, тъй като никоя не ме е сваляла по обективни и субективни причини. Но колкото и малък опит да имам - мойто си беше кофти изцепка.
Така че от опит - внимавайте как режете, тези, които пърхат около вас, колкото и да са упорити, все пак и те са хора. Брутализмите нека влязат в употреба чак като крайно средство. Използвайте първо дипломация преди сила! И когато режете - не обиждайте, не говори добре за вас. Просто.......бъдете брутално откровени. Ефектът е максимален!
И малко офф: Поздрав с
Muse - Knights Of Cydonia