Защо СУ?

[vikito_tran]

Здравейте! Реших да пусна една, поне за мен, интересна тема свързана със СУ.
Защо избрахте да учите в най - стария български ВУЗ? Заради престижа или заради качеството на образованието? И защо предпочетохте избраната от вас специалност?

[JudyRamone]

Сега ще разкажа моята искрена и лична история...
Всичко започна, когато бях десети клас и имах работа към Софийския(Ректората). Тогава минах по стълбището и разбрах, че това ще бъде стълбището на моя бъдещ втори дом. По чисто романтични причини.
След това, края на десети клас избрах и какво ще уча - археология. Само дето нито учителите ми, нито родителите ми бяха съгласни (тъй като имах разностранни интереси и се справях с всичко еднакво добре - способност, която в 12-ти клас напълно и безвъзвратно изгубих, но...), затова оставих окончателното решение за по-натам. Междувременно по Химия правихме презентация на английски и с пауърпойнт пред чуждестранни професори, съответно аз приех тази задача повече от сериозно (бях подготвила материалите още през февруари, та за май да ми остане само да ги науча). Запалих се много, винаги съм обичала химията, но не повече от историята, ако трябва да съм честна( за това е виновна майка ми, която от мъничка ме мъкне по разкопки и исторически обекти не защото работи такава професия, а защото е любител, откачен и вманиачен при това ).
Впрочем тук трябва да кажа, че от самото начало тръгнах с идеята да не мръдам от София, т.е да продължа да си уча тук (ако остана да уча в България, тъй като по-малка исках да замина за Англия. Накрая обаче задуха друг вятър и имах реалната възможност да замина за Германия...но отказах, разбира се. Рано ми е още.).
В 11-ти клас повечето ми съученици бяха решили какво да учат - разбира се, право, журналистика...нали бяхме такъв профил. Аз обаче все още си спомнях разговора с учителката ми в края на предишната година, как уж съм била родена да уча Химия. Аз - на шега - попитах дали все някъде има специалност, която да комбинира Химия и История и за моя огромна изненада госпожицата ми каза, че май има, но че трябвало да проучи въпроса по-подробно. Каза ми само името, а именно - Археометрия. Още тогава знаех, че това ще е нещото, което ще уча занапред, само дето нещата са по-сложни и това нещо не се записва от първата година, а след като вземеш магистратура по един от двата предмета (или нещо такова беше...). Сега оставаше единствено да реша с какво да кандидатствам, а това хич не беше лесен избор. По същото това време госпожата ми по история ми предложи да участвам в състезание на СУ по случай годишнина от смъртта на Васил Левски с писмена работа върху дейността на Апостола. Съгласих се, разбира се. Прекарах седмици в драскане, четене на книги и т.н. Накрая получих 5.25 , а ,разбира се, за да минеш напред (устно представяне и защита на работата), трябваше да имаш 5,50. Е, не бях баш пред умирачка, но все пак се ядосах. И точно тогава реших, че избирам химията. И слава Богу! Така се свързах с една от най-любимите ми преподавателки и тя се съгласи да ме подготвя. Това беше края на май, 11-ти клас. На уроци при тази прекрасна жена, която ми стана повече от приятелка, ходих до юни тази година.
С нея говорихме за ВУЗовете в София, където се учи химия. Е, това са Химическият факултет на СУ (който междувпрочем ми е на точно пет-шест минути от вкъщи) - с най-новата и добра специалност Компютърна Химия (а аз обичам компютрите и програмирането), ХТИ (или както там му е новото име) и по-точно немският му отдел (защото на курсове по немски ходя от началото на 11-ти клас, а утре почва годината и там, хахаха) и МА, само дето биология не понасям (въпреки че след седми клас исках да кандидатствам в НПМГ), та този вариант въобще не влизаще в сметките ми. Да, всичко се нареждаше перфектно.
Всичко се и нареди перфектно до момента, в който ме приеха и на двете места и аз трябваше да избирам. От немския отдел на ХТИ излизаш с реална немска диплома, а да си намериш работа след това е невероятно лесно, защото немските фирми сами ще те издирят и подпомогнат. Освен това има специализация в Германия и - какво по-хубаво ? Само че се срещнах с едно момче, сега трети курс там, което ми разясни всичко - от ХТИ излизаш инженер, а това ИЗОБЩО не е за мен. Ужасих се, че съм прекарала толкова време в премисляне на възможности, при положение, че механика, термодинамика и тем подобни въобще не се виждам да уча. И така, тъй като съм човек на теорията и науката преди всичко, избрах ХФ на СУ. Невероятна специалност, от която имам огромни очаквания. След това, ако може, ще запиша Археометрия (след 5 години...) и ще уча и история. Това, което най-много искам, е да работя в музей или лаборатория. Може и в МВР...евентуално.
В общи линии е това. В процеса на подготовка за изпитите разбрах, че химията е моето истинско призвание. Обичам я, дори съм влюбена в нея, това е велика наука, която учи на много неща. Да не говорим, че уроците бяха едни от най-приятните моменти, които съм имала в живота си, но това вече е съвсем друга тема

[ministar]

и аз исках археология в 11-ти клас,страшно се бях увлякла по тоя тип занимания,но последния момент реших да е политология.една от най-добрите ми приятелки е в компютърна химия,скоро ще се запознаете

Иначе си избрах СУ поради ред причини.Главна вина има братовчедка ми,която е последна година в СУ,най-добрите ми приятели,без които не мога са в СУ,една огромна част от френдовете са в София.Ако продължа да изброявам няма да му се види края

[MidwinterSun]

Защото това ми беше мечта от... много години. Като лапе в детската градина реших, че искам да уча право, защото братовчедка ми все за това приказваше... та и аз покрай нея подхванах песничката за юридическо образование. После пък се нароиха онези адвокатски сериалчета от типа на Али Макбийл, СУ ми се беше превърнал във фикс идея, правото също. И така... Аз просто не си спомням някога през живота си да съм искала да бъда нещо различно от адвокат. Дори като малко момиченце. Адвокат и това си е. =)

Е, в тази връзка е ясно защо съм избрала СУ, нали?...

[пикси]

Това е едно от онези неща, дето ги знаеш цял живот. Така се събудих на 8 и знаех, че ще уча в английска гимназия. Така и стана, не съм коментирала с никого, просто уведомих родителските тела. После на 11 реших, че ще съм адвокат и тихо и напоително си бутах в тази посока. Не съм искала друго. Дори не съм сигурна дали някога съм искала друга професия, освен архитект на тоалетни на 3, понеже само тоалетни съм рисувала...
СУ си дойде пак така естествено. И затова го преследвах 5 години. И си струваше. Пак бих го направила.

[renesanz]

защото там исках,на фона на останалото.... първо реших,че искам международни отношения,обаче с историята не се разбрахме,после реших,че ще е филология,ама понеже не исках още 4г френски викам си "айде португалски ще е". е да ама сега и това не искам,не заради самата специалност,тя си е ок,преподаването не е такова каквото би трябвало за 21 век.не знам как е в другите факултети. просто аз не виждам перспектива,не виждам как ще си изкарвам хляба с това. всеки си създава мнение за университета от гледна точка на специалността си,но не внаги нещата са такива,каквито изглеждат.

[silver_wings]

Аз пък исках да уча история на изкуствата или политически науки,но първото въобще го няма в България,а не ме приеха във Франция,защото тогава още нямах сертификат за С1(най-високото ниво) по френски.Винаги съм се интересувала от езици и история,също и от международна политика,за която за съжаление нямам време напоследък,та паралелно с мечатата за история на изкуствата реших да кандидатствам международни отношения в България,като както ми казаха тогава,най-добрата подготовка по тази специалност била в УНСС,а СУ бил чак на второ място.Така реших да е МО в УНСС.Някъде по това време една моя приятелка реши да кандидатства японистика и аз започнах много да се запалвам покрай нея по тая специалност.Междувременно дойде пробния изпит по история в УНСС,на който аз почти без никакви усилия изкарах 5,94.Имаше страшно много откровени идиоти от моето училище,които тогава бяха изкарали пълни шестици,и на мен започна да ми просветва първо,че щом е толкова лесно да влезеш,дали ще си струва(моя извратена представа,че ако не е достатъчно трудно постижимо,няма как да се чувствам удовлетворена),и второ,че очевидно 80-85% от бъдещите ми колеги няма да са ми особено симпатични(дано не обидя някого,просто тогава така съм разсъждавала).Тогава малко по малко започнах да не искам чак толкова МО-то,а все повече се насочвах към японския.Винаги ми е вървяло с езиците и т.н.Все пак,реших,че ако не ме приемат на първо желание в СУ(японистика),ще запиша МО-то,където вече тъй или иначе бях приета.Изкарах 5.73 на изпита по френски,и когато ми казаха,че съм приета в СУ японистика на първо класиране,помня как един час не можех дума да продумам,толкова бях развълнувана.Още на другата сутрин се записах...Не съжалявам ни най-малко за избора си,макар че ми е наистина много трудно-в специалност като моята е все едно си вечно 12-ти клас,през ден контролни,изскачат йероглифи отвсякъде,нямам време за купони и личен живот,но все пак,както казах,въобще не съжалявам.Колкото повече уча за Япония,толкова повече ми харесва тази страна-и културата,и езика,и музиката,всичко.А и специаността е добре платена,като се има предвид колко малко завършили японисти има.Мисля,ако успея да завърша някой ден,да запиша магистратура История на изкуствата и/или МО...Ще видим.

[пикси]

Има нещо в този университет...когато влязох там за първи път казах, че ми мирише на престиж с елемент на традиция. Знам, че много мислят, че лежи на стара слава, не споря дали има основания за това. Аз пожелавам на всяко уни да достигне тази "стара слава" и тогава да сравняваме.

[svetleto89]

Аз не знаех какво искам. Нашите ме караха да кандидатствам с литература и история за право , защото било хубаво и престижно. Като малка и аз исках, но с годините интересите ми се насочиха към по-друга посока. Да, щеше да ми хареса и тая специалност, но нямаше да съм аз. Обичам много литературата...Исках да пиша, та реших да се насоча към Журналистика, Българска филология или Психология. Писах на първо място Журналистика, после филологията. На първо класиране балът не ми стигна за специалностите от факултета по журналистика, но ме приеха филология. Зарадвах се и реших, че няма да чакам други класирания, защото тая специалност ще ми хареса. Засега не съжалявам, наистина ми е интересно.
Иначе реших, че искам в СУ преди една година, учителката ми по литература е завършила там, много й се възхищавах, тайно се надявах да имам поне половината знания, която тя има. А като влязох в Ректората за предварителните ми изпити, вече бях сигурна, че искам там. Хареса ми атмосферата...Иначе като ме приеха и Журналистика в УНСС си мислех дали да не отида там. Бях раздвоена. Но все пак УНСС е икономически университет, а моите интереси са хуманитарни. Избрах СУ и сега съм доволна

[Joker]

Бях на 15, когато нашите ме доведоха в Университета и за пръв път влезнах през централния вход. Всичко ми направи поразително впечатление и още тогава си казах, че искам да уча тук. Още повече моето семейство по традиция завършва тук. И когато решиха да ми попречат, бях безкомпромисен. It`s my life!

[proUSA]

Избрах СУ и сега съм доволна

И ние сме доволни, че си в СУ.

[Kristo]

Защото в БСУ таксите са твърде скъпи, в УНСС знанията, който ще ми дадат са твърде малко, в ТУ ще ме загробят, а в УАСГ няма да стигна до никъде... а другите ВУЗ-ове ги чух като имена, чак като ме приеха вече и така....

[phoebe]

Тука ме приеха

[francesco totti]

Защото СУ си е СУ, а.к.а. Номер 1 в България

[Clandestine]

Беше ми все тая.

P.S. Още ми е