Изберете своя лайтмотив.

[Cecilia Lisbon]

бу

Will you stay with me?... will you be my love
among the fields of barley;
and you can tell the sun in his jealous sky
when we walked in fields of gold...

[Cecilia Lisbon]

LOVE IS NOT A VICTORY MARCH;
IT'S A COLD AND IT'S A BROKEN HALLELUJAH...

[Мила]

Имам.
Нощно тяло.
И дневно тяло.

Нощното ми тяло е събрало всички изгреви.
Дневното - всички залези.

Нощното ми тяло е като мързелива неонова снежинка.
Дневното - като забравена включена нощна лампа.

А денонощието е урок по психопатология.
Нищо повече.
От имам.

[Norwegian Wood]

"- Чуваш ли какво ти казвам!Ще се подстрижеш!И то днес!
(...)
- Спокойно - каза Стиг. - И Исус е бил с дълга коса.
Уау.Това ще го запомня.Бе по-добро от онова с Рудолф Нуреев."
(из "Бийтълс" на Л.С.Кристенсен)

[sweety.girl]

"Където всички са един и всеки все пак сам" Д.Дебелянов
Просто преминавам през такъв период ;(

[Booo]

Материя



На чувствата в отчаяния лов,
Догдето ги преследва и тълкува,
Душата се лекува от любов.
Макар, че от любов не се лекува.

И винаги изправена на съд,
Наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да й простят.
Макар, че от любов не се прощава.

В света, от реализъм опростен,
Единствено контрастите избира.
От любов умира всеки ден.
Макар, че от любов не се умира.

/Калин Донков/

[proUSA]

"Където всички са един и всеки все пак сам" Д.Дебелянов
Просто преминавам през такъв период ;(

Сама ли си? Еееее защо не ми се обадиш? Или по добре аз да се присламча отново към трета група.

[Booo]

Pieces of a dream unfolding, what happened to the fairy tales.

[Cecilia Lisbon]

Daydream delusion
Limousine Eyelash
Oh, baby with your pretty face
Drop a tear in my wineglass
Look at those big eyes
See what you mean to me
Sweet cakes and MILKSHAKES
I am a delusion angel
I am a fantasy parade
I want you to know what I think
Don't want you to guess anymore
You have no idea where I came from
We have no idea where we're going
Launched in life
Like branches in the river
Flowing downstream
Caught in the current
I'll carry you. You'll carry me
That's how it could be
Don't you know me
Don't you know me by now

[Търговецът на кристал]

Оф, това не може да се нарече лайтмотив (поне не и за днешния/вчерашния ден), но толкова ми хареса, че исках да го споделя, а не се сетих за друга подходяща тема:

Тя върви – и мъжете се шашкат.
Тя върви – в мен вселени кънтят.
Не парфюм, а лисича опашка
вие вятър по нейната гръд.
Не жена – устрем, мисъл и тяло.
Със раздвижени – сипей – коси.
И жените я гледат със бялото –
онова бяло, което мърси.
Ах, по нея въздиша – и страда
стадион със мъже – Колизей.
И се свлича в несвяст листопадът
подир нейния шеметен шлейф.
Векове и дворци – и величия
смете вятър безжалостно тих.
Запомнете – тя просто е ничия –
тя – мой сън, тиха песен и стих.

[Cecilia Lisbon]

You had to do someone else you should've been by yourself
instead of here with me, secretly, secretly...

[Мила]

„Само от добър приятел става качествен предател.“

"Вчера"

[valandin]

Crying heaven shed your diamonds, diamonds for tears

[Amellie]

Майсторът
Мария Калинова

В кабинета на майстора на смея да седна,
да съм равна със него -- забрави, момиче, за всичките игли,
белезници, бръсначи и ето ти прибори за хранене,
яж и пий със чисто сърце, не търси наказания,
някъде продават сапун за пране, някъде на хората им минава,
само ботушите пропускат внимателно,
куфар по куфар, вагон по вагон,
хапка по хапка преглъщай наобратно,
преди хиляда ли, там някъде, все още думата ми
не се пресича на две
и аз съм желязна, и аз съм майсторът,
и аз съм момичето, момичето на майстора,
между добре дошла и сбогом мълчим
все по-бавно.

[Мила]

Oстави ме да падна, съдба,
да крещя и да плача,
планини да изкачвам,
да преплувам океани,
из пустини да крача.
Намрази ме, съдба, докато
все още съм силна и млада
и обичай ме после,
остарея ли, крeхка ли стана
и чуплива -
нека тогава да бъда щастлива!
Но сега - не! Сега нека страдам!
Да се лутам и блъскам,
да се губя и търся -
Остави ме сама да се справям!
Порежи ме със своя нож
с две остриета,
нека капе кръвта ми в Небитието,
нека бъде плътта ми чиста, ранена и бледа -
да, съдба, нека боли ме, докато остарея.
Искам!
Искам радост и болка наведнъж да живея -
нека бъда паднал лист в суховея,
нека птица да бъда, балонче и детска усмивка -
да, съдба, нека бъда твойта щастливка!
И тогава, когато изчезна със звън,
моят смях докрай ще кънти в твоя сън -
силен и светъл, искрящ и чудесен,
за да бъде, съдба, той докрай твоя песен!

Бояна Петкова