Ениуей. Вечер у Гоги и Сара предвещава широооок спектър от най-разнообразни емоции. И ако летните хитове от 90-те години не допринесоха особено за намирането на втората клечка, без която прическата ми се разпада по подразбиране, поне ме подсетиха да не забравя любимия си парфюм (отбелязвам, Евтим го отчете
). Предвидената скромна вечер обаче се превърна в една мъъъничка снежна топка, увлякла след себе си още и още смях, разкрила неподозирани таланти (Валя, Гоги, привеет!) и, впрочем, все още растяща в неподозирани посоки (честно, наистина не подозирам за тях, защото току-що се прибрах под грижите и вниманието на двама кавалери, а останалите форумци продължават да творят история).
Но! Не с кавалерите си искам да се хваля (макар че и двамата са сред желаните форумни ергени, няма спор по тоя въпрос) - това, според меродавното мнение на повечето от старите форумни кучета (здрасти, Сара!), е първата среща, на която се яде нормално. С прибори (с Джеймс се разписахме и с клечки, дори), на маса, в порцеланови чинии (няма да казвам каква бе съдбата им, другият път лично ще осигуря картонени такива) - с една дума, как си требе. Пропускам и хлебарките в китайския ресторант, гадната сервитьорка, която ни изгони крайно непочтително и бакшиша от 40 стотинки върху сметка от 40 лв (макар единодушно да решихме, че и това й е много).
За последвалата игра на филми ще кажа малко, но достатъчно. Присъствалите могат да потвърдят (и се надявам да го сторят). Явно чик-телепатията работи, след като познах "Знам какво направи миналото лято", още щом Блъди показа броя на думите и преди да е направила каквото и да било друго. Мила пък позна "Гордост и предразсъдъци" само по съюза "и" (аз обяснявах), нататък продължихме със също толкова бързи отгатвания на "Наистина любов", "Любовното лято на един льохман" (браво, Джеймс!), Блъди разгада "То" за броени секунди, а Евтим се поизпоти, обяснявайки.... леле, забравих какво, всъщност, обясняваше. Но то и "Провинциалистката" му даде зор, ако и да бяхме стигнали вече до "селянка" и "най-добър в нещо, ей, геймър е, нали!". Блъди показа завидни умения, обяснявайки "Мексиканеца" с "мек", а как обясни думата "мек"... историята мълчи, само ще намекна, че според автора на настоящото, Ваня опитваше да обясни нещо, което категорично не бе членувано. Никак даже.
И, за да оставя на някой друг да разкаже в каква ситуация решихме, че съседите ще се намесят (и как Валя изигра няяяяяма толкова реалистичен и умопомрачително забавен оргазъм, докато Джеймс плачеше от смях), тук ще спра с разказа за вечерта. Който бил - бил. Който не е, никога няма да разбере обстоятелствата, при които Мила си е забравила името, ще се женят ли Камилчо и Ваня и къде обиииичам да ме целуват.
За финал.. малко бисери. Наистина са малко, предвид чудовищното количество лафове, изсипали се за няколкото кратки часа:
Евтим: - Преди 20-30 години едно коляно е било две цици.
Джеймс: - А две колена са били четири цици.
Аз: - Проста аритметика.
Мила: - Проста.
Джеймс: - Лошо, че е няк'ъв хаос от сексуални пози в главата ми в момента.
Аз: - При мене всичко минава през мозъка... Не го разбирай буквално, де.
Джеймс: - Какъв е Мечо?
Евтим: - Кой е Мечо?
Аз - Той е Мечо.
Димо: - Аз съм Мечо.
Мила: - Ели, бъди мъж. (често ми го казват напоследък, ще взема да ги послушам)
Джеймс (към Ангел): - Майка ти готина ли е?
Евтим: - А? К'во го пита? Майка му религиозна ли е?
И, поне за мен, лафът на вечерта: "Сам за себе си човек не може да разсъждава като хората." Негов автор, разбира се, е Джеймс и ние ужасно се радваме to have him back.
Последно допълнение - надявам се някой да се наеме да опише еротичния танц на Киро... аз не мога, честно - не е като да нямам желание. Обаче, Гоги, завинаги спечели място в сърцето ми (не в леглото ми, моля да не се бъркат двете идеи) с него.
Това с хармониката на финала бе страхотно!
.
Щото и аз имах още един бисер: "Ако ще се ближете, ближете се, щото аз трябва да си ходя". Ама вие тогава не ме послушахте - изчакали сте да си тръгна, мръсТници ньедни...
