Току-що го гледах, и съм доста впечатлен - изключително стилен, с интересен и нелинеен сюжет, великолепен саундтрак и добра игра. Но това, което ми направи най-сериозно впечатление е, че Гърдев има дълбоко разбиране за жанра ноар - открито и съзнателно, чрез препратки като тези към
Gilda и
D.O.A., гради над тях и, пречупвайки ги през призмата на българската действителност от средата на миналия век, създава нещо свое. Той не попада в капана "стил без съдържание", характерен за много от нео-ноарите, като най-скорошен пример мога да дам
The Good German. Определено мога да кажа, че това е най-хубавият български филм от "Адио, Рио" насам - а оттогава има двадесетина години. Дано да не се окаже самотна лястовица в небосклона на българското кино.