ЗДРАВЕЙТЕ!
Казвам се Велина от София и съм на 17 години.Все още не съм решила окончателно с какво точно искам да се занимавам вбъдеще,но като специалност засега най-много ме влече журналистиката (в СУ,разбира се )Можете ли да ми дадете малко повече информация относно критериите за прием и кандидатстването,за перспективите на професията?Ако има студенти от Френската гимназия Алфонс дьо Ламартин,мн ще се радвам да ми кажат как се чувстват там и каква е бройката им
П.С:Имам и малко по-специфичен въпрос-изисква ли се да имам публикувани мои писания в някой вестник или списание,явявяния на конкурси ,някакъв минимален стаж?Това би ли имало някакво значение за приема и изобщо за кандидатстването ми,или курсове са ми достатъчни?
Благодаря Ви предварително!
Защото я уча. Защото знам как отвратително се държат с нас и ни мачкат като хлебарки.
Ей за тва. Милион пъти съм го писала.
А, да, исках да го уча, не е като да съм записала какво да е, пък да се оплаквам.
Относно мачкането във Френска Филология, не съм съгласен, съжалявам! Ами да, разбира се, ако човек се появява едни-два пъти на семестър, е напълно сигурно, че няма да си вземе изпитите, но това е повече от задължително, ако питате мен. А отношението на един преподавател към даден студент е точно такова, каквото е отношението на студента към преподавания материал.
Та човек, който реши да се запише в тази специалност, трябва да знае, че почти е невъзможно да се съчетава работа или друга, извъвуниверситетска дейност, с учене, т.е. жертви са необходими, но те се възвръщат стократно. Просто човек трябва да е крайно упорит, да се отдаде изцяло на учене и след четири години светът ще е негов...
Благодаря за отговорите Бъдете активни и споделяйте каквото скате за професията , тъй като нямам опит и дискусията ми е много полезна . Моля да ми кажете темите , които са ви се падали , и да ми дадете информация за изпита - предварителния не е задължителен , нали ? С колко време разполага изпитвания на редовния изпит и , много важно - какво точно се разбира под оригиналност на написаното ?
Просто човек трябва да е крайно упорит, да се отдаде изцяло на учене и след четири години светът ще е негов...
Негов ще е, като знам какви са филологическите
алтернативи за работа. Като знам как размитат за
кадри без опит (щото 4г. си бил отдаден на ученето),
просто си представям как всички фирми се карат за
тебе и всеки вика 'вземи го ти'. Не е лично, принципно.
Журналистиката не може да бъде определена като наука и, според мен, не заслужава четири години висше. Тя е предимно упражнения, които се придобиват като опит в специализация и в процес на бачкане, защото не Ви трябва, за да станете журналисти. Записването на език, без голямо значение какъв, според мен, е предимство.
Не ги слушай!
Добре си се ориентирала към ФЖМК. Журналистиката не е наука, но ти не настояваш да бъдеш научен работк, нали? Още повече никой не те унижава, преподавателите се държат много добре и атмосферата е страхотна, а многото учене е само докато влезеш.
Колкото до публикациите - може и да са предимство, не знам.
Аз лично имах такива, но не ги представих на събеседването и въпреки това съм доволна от резултата. То сега като отпадна и изпитът по литература си е направо песен. Единственото, което ти е нужно, за да те приемат, е въображение.
А кандидатстудентските курсове според мен помагат - на мен ми бяха много интересни. След тях не исках да уча никъде другаде освен във ФЖМК.
УСПЕХ и скоро при нас
По принцип аз съм на мнение,
че ако някой иска да е журналист, той ще бъде.
Независимо какво и къде учи.
НО.
ФЖМК си е ФЖМК.
Аз 8 години, докато бях в училище,
знаех, че само там искам да съм.
Никъде другаде.
Знаех, че ще е трудно, но не предполагах,
че влизането ще е чак толкова трудно.
Поне за випуск 2008 беше така,
не беше особено лесно.
900 човека - желаещи, умни, не чак толкова умни,
интелигентни или просто кухо надути - но бяха сигурни, че искат ФЖМК.
Аз на няколко пъти се отчайвах.
Най-малкото защото не бях ходила на курса,
а повечето бяха минали през него.
Повечето имаха доста по-голямо самочувствие от мен,
което си е нек'во кофти.
Писменият изпит в интерес на истината беше лесен, поне за мен.
"Анонимно в Интернет".
1 час я обмислих стъпка по стъпка,
изградих всяка част в главата си, увод, тези, доказателства, заключение.
След което за още 1 час го написах и си излязох.
В промеждутъка, докато бях до тоалетна,
чух в кабинките момичета си говорят:
"Хора, моляяяя ви, бееееее, кажете некоя мъдроооост да вметна, бееееее!"
Гррррр.
Втресе ме.
Но... има и такива люде.
Устният беше по-напрегнат, особено като чакаш да ти дойде ред 4 часа и половина.
Комисиите бяха 10, от по 3 човека.
Задържаха ме 20 минути, като ме разчекнаха от въпроси,
един след друг, един след друг, не дават секунда въздух да поемеш,
контрират, провокират, задават грешни въпроси и ако не ги поправиш,
по-зле за теб.
Объркват, подвеждат те в грешна посока.
Бе общо взето ти гледат сеира, а на теб стаятата ти става тясна...
Устният е най-важният.
От него зависи.
Там те преценяват "на живо", как реагираш,
как мислиш, колко бързо мислиш, викаш ли "Ъъъъъ... ааа... ъъъъъ" и т.н.
Много гадно се чувствах след него, като изстискан лимон.
Но пък явно не вярвам достатъчно в себе си,
комисията явно ме беше оценила.
А като си помисля, че оспорих тяхното мнение по дадена тема на два пъти...
Било ми е в плюс, мей би.
Та така.
Учене, много четене, много обща култура,
дар слово, умение да излееш себе си чрез думи,
постоянство, много воля и желание,
пълно игнориране на странични фактори,
за които ФЖМК не си струва и не си заслужава...
И така.
В крайна сметка си се преборил.
Друг е въпросът, че ФЖМК не е достатъчен.
Той е просто подпората.
Ти си тази, която гради, която иска да е журналист,
която работи като журналист,
която е родена журналист.
ФЖМК просто е първата стъпка.
Желая ти да е успешна.
Heal the world - make it a better place!
For you and for me... and the entire human race.
Благодаря много на отговорилите , особено на последните 2 момичета , мисля , страхотно ми помагате Последен засега въпрос - от кога мога да се запиша на тия курсове и как да се свържа с тези , които ги ръководят ?