Така... този път май аз ще съм първа.
Вече всички знаят, че не си падам особено по тенори, тенорови арии и партии като цяло. Не са ми любими и персонажите, поверени на тенори. Но! Херцогът има много силен арсенал - за мен ключовите думи при него са чувственост, игривост, лекота. Ако щете - и делничност: това е просто една песничка, която той си тананика, без да подозира, че някой го слуша.
Това и търся (щото режисьорът у мен дреме, ама не е баш в кома).
След това уточнение, ето и впечатленията. Започвам с Краус, който, както знаете, ми е любимец и днес дори бях готова да се поскарам заради него. Обаче! Той може и да е Херцогът, но не и в този запис. Конкретно това видео демонстрира още веднъж феноменалната му техника, великолепния контрол върху гласа, възможността да играе с него. Но не играе в ролята, а изпява арията - не знам дали ме разбрахте. Твърде съвършен и твърде концертно-демонстративен. Знаем го колко може, това не е "Дъщерята на полка"!
Другият ми любимец, Ланца, също не ме впечатли особено, но той по-скоро е записвал, а това тук е лайв. Харесаха ми ясните стакати в началото, много други ги замазват.
Признавам, че върнах записа на Аланя 2 пъти. Много е интересен, piano-то е решено почти с шепнене, огромен контраст (особено пък с неговия глас, брррр), финалът ми хареса, още повече, че досега не съм гледала видео, заснето по време на запис. А, да, и момъкът тук прилича повече на човек (ако и да го докарва малко на примат), отколкото по принцип. Някой трябва да му каже това за косата.
(впрочем, у дома има щурец, а не мога да го намеря)
Браво, че си сложил и Алварез, който е сред любимите ми съвременни гласове, но тук е.... странен? Ужасно лек, прекалено лиричен, не е тая операта... Всъщност, зависи как вижда той самият Херцога. Възможно. Разклати финала. Пее "mAbile", както и Ди Стефано - чак толкова отворено ми идва в повече.
Ди Стефано и той... и това баааавно темпо... съпоставено с тропкането от записа на Карузо, например... Изкушавам се да защитя Джузепе, само защото днес и той бе оплют, но не мога. Хареса ми само онова генииииииаааааално пианисимо (около 2:00).
Варгас фъфлииииииииииииии!
Ядоса ме! Щото иначе пее нелошо, ама тук звучи все едно са му вадили двайсетина зъба. Най-малко. Сещам се за един българин, който в 2 от последните 3 спектакъла, в които го слушах, звучеше по съвсем същия начин.
Жо,
Объркал си линковете - Корели дублира Краус (няма лошо в това, хохохо), а Мачадо - Варгас. Дел Монако и Белтран също се дублират.
Херцозите тук са двама - Павароти и Хуан Диего Флорес - да, окей, по принцип не харесвам нито един от двамата, но тук са те. Отговарят най-пълно на критериите, изложени по-горе. Ще помисля за другите в класацията, щото там нещата са "хвани единия, удари другия"... и тогава пак ще пиша. Засега ви стига толкоз.
А, да, имаше доста безумни оркестри, брррр...
И,
Жо, по повод на Карузо - нали имаш предвид, че този запис е правен през 1907? Т.е. преди точно 101 години? Това обяснява качеството, даже смятам, че е добро. Иначе, разбира се, говорим за една съвсем различна естетика, която категорично не отричам, дори напротив. Просто не съм слушала достатъчно образци. Тук ми харесва, но би ми било странно да го сложа в подобна класация, не знам.
