За един поет

[Мила]

На 25 март 2008 Христо Фотев щеше да навърши 74 години.Спомнихме си за него след смъртта му - на онзи ден, в средата на лятото, когато въздухът беше топъл, но на хората им беше студено в сърцата, а в гробищата имаше повече хора, отколкото на плажа.
За разлика от обикновените хора, поетите продължават да живеят чрез думите си, затова:

Кълна ви се - аз всичко бих повторил.
Аз всичко бих отново изживял,
излюбил, изпътувал, изговорил,
измолил и изплакал,
и изсмял.
Аз бих повторил целия си дивен
и кратък, кратък свой живот до днес
със същия безмилостно наивен
и въпреки това измерен жест.
Не съжалявам - както съм заставал,
пак бих застанал, малък и велик
и с яростен замах бих защитавал
най-пустия си ден и час, и миг...
Над всеки свой изгубен ден със вопъл
бих паднал аз по гръцки ритуал
и както върху мъртвия Патрокъл -
Ахил, сина Пелеев -
бих ридал.

И съм ридал... Самотен и незнаен.
И пак. И пак във същия Бургас
до ужас съм се чувствал осезаем
и изумен съм викал - жив съм аз.
Но аз съм жив - на гарата съм в девет.
Под златния луминесцентен диск...
Локомотивът е пробуден лебед...
Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Но българин. И жител
на Бургас...

[Bety_]

Невероятен поет, много ценна личност. За съжаление като голяма част от великите ни творци - починал в мизерия и нищета. С баща ми се били лични приятели и от него знам колко кротък и тих човек е бил Фотев; скромна персона - велик гений... Жалко е, че точно такива хора ни напускат.

[Norwegian Wood]

Оу,тема за Фотев..Човек поезия.Жалко,че умря в беднотия и че *&*&# ни държава не направи нищо по въпроса.Друго мога ли да кажа изобщо?Фотев - това са неговите стихове,там е цялата му радост от живота,цялата му бликаща жизненост.

36
Понякога страхът ни застъклява!
Тогава най-невзрачната завеса
езика си внезапно раздвоява:
Къде са? Не видяхте ли къде са?
Завесата се блъска във небето,
дърветата и хората - къде е?
Безсрамницата Жулиета де е?
И този стар алкохолик Ромео?

37
И във една от нощите, броени
от двама като сребърни монети,
аз знам - ще се събудят разярени
Монтеки - съюзени с Капулети...
Верона ще изтръпне занемяла
като китара, стъпкана на прага,
и ще прониже дрехата ми бяла
Тибалтовата шпага!

38
Тибалт ще трябва да умре - защото
е страшната ръка на Капулети...
Не искам да повярвам, че живота
и любовта са врагове заклети!
Не искам! И какво, че наранени
са нашите души от много болка! -
Аз ще ти кажа - ние сме родени
да помириме любовта с живота!

39
Ах, колко дълго, дълго сме живели
на сцената в различните спектакли!
Кога луминесцентните кристали
заместиха маслинените факли?
И ти - красива в техните сияния -
дойде при мене като от безкрая!
За щастие ли, или за страдания -
не зная!

40

Да тръгнеме...

[Мила]

Това беше от "Балада за Ромео и Жулиета" нали?

[Norwegian Wood]

Да.