Уф, как да го подкарам тоя пост, може да се дължи и на кривото ми настроение. Отдавна не бях чувал по-досадна ария, знам я, някога много я харесвах, сега ми се струва толкова смешна и след около 20 изслушвания, щото всеки го минах по 2 пъти, мога само да възкликна "Салва ла виандра!" Героично умират орицата, леле, страшно е, не се бях смял така от преди един час. Изобщо тая опера ми е смешна, заради дъртака, дето не го любят, ама той ще лежи под мрамора в Ескориал, заради еднооката красавица, дето остана нетакована, заради френската принцеса, дето иска младо, ама тцъ и заради верният-гей приятел, щото ако Поза не е влюбен в Карлос, аз съм трамвай. Дано не ти се раздрънкаха кристалите и изпочупи майсенския порцелан
Сега сериозно - Виденов не знам дали е объркал операта, но Хворостовски със сигурност, кой умира така хероично, аз поне не съм срещал такъв човек, ха теб да те пушнат, пък после пей, хареса ми обаче злобата, дано не бъркам, но тук-там се прокраднаха леки злобни нотки. Не знам дали Капучили или диригентът са били отегчени, но толкова протяжно, то по корем да се влачи, пак щеше да е по-бързо. За Милнс като за покойник, не знам защо беше намигването към мен, като досега няма опера, в която да съм го харесал, дори и в прочутия му запис на Бръснаря с Бевърли Силс. Брузон аха да се случи и не се... Бастианини - не го харесах заради финала, или аз бъркам, или чисто и просто финалът го скъса, не издържа, а и другото при него е, че имам усещането, че пее със свити устни, едно такова стиснато и звучи като старец... Ако трябва да сме обективни, с тоя напън преди първото "Нон ти скордар", нямаше да го чуя никога повече, ако не беше Бастианини. Сигурно звуча жесток и немилостив... Брускантини не е за гледане, че и той смешен, как се опули, а горкият тенор сигурно е с посинели пръсти и изтръпнала ръка. Но пък в началото ми хареса колебанието, хрипчето, лекото декламиране, все едно не му достига дъх, па нали са го гръмнали. Да си призная той е вторият, който ми докара тръпки с "Йо моро", но е смешен дявол го взел. Първият с тръпките и първият в класацията (позна) Гоби, сякаш е приел да пее като Джили, с онзи плач в гласа, който не ми харесва принципно, но тук спасява от хероичността и създава контраст, първо жално, после по-рязко и серт. Да, Гоби, но все още нямам идеален, да знаете. Карло, адио...
)
