Добре, явно аз ще съм първата.
Голяма дилема беше между Мофо и Шварцкопф. Мофо е разкошна, но финалът на Елизабет беше нещо неземно. Феноменална. Не мога да реша, честно. Все пак, нека бъде Шварцкопф, защото за Мофо вече говорих доста и е време да насоча вниманието ви и към друг бисер.
Кабайе е трета, с уговорката, че ако беше пуснат друг запис на същата ария, щеше да е безапелационно, еднолично и категорично първа. И точно, защото снощи слушах въпросния запис (благодарение на Барберини - за кой ли път

) и разбрах, че съвършенството е възможно, затова я "наказвам" с едва трето място заради пресиления финал. Вярно е, че е сопраното с най-брилянтен контрол върху дъха, но, очевидно, се случва и да се увлече.
След това идва Ричарели - не само защото пее хубаво, но и защото знае какво пее и е много истинска. И петата точка отива при Тебалди - след Ричарели, Тебалди и Френи са ми на кантар.
А Калас звучи грозно, не мога да повярвам, че не го чувате - само финалът й беше приличен.