Еха! Радвам се, че се появи.
Първо, не бих могла да бъде по-съгласна относно женската истеричност на Косото - точно заради това и я оставих назад - вярно, на второ слушане, но по-добре късно, отколкото никога.
Най-чувствена е фон Щаде, също така за мен е и най-наивна, но
по момичешки наивна, въпреки че се насилих да не я гледам, а само да слушам. Той Господ и нея й е давал, не само на Мофо...

Затова и я оставих на второ място.
В тази ария винаги съм търсила
момчешкото, защото нотите може да ги изпее почти всеки, емоцията всеки може да я друсне (я Павароти и Калас как добре са се справяли!), но колко певици могат да си променят пола само с гласа си? В смисъл, да им повярвам, че могат да бъдет треснати от хормона пубери, ако и да са достолепни дами на по 40 години и отгоре... Ето защо се спрях на Берганца, в крайна сметка. А и, какво му е лошото на това трескаво състояние, което ти определяш като "пред оргазъм"? Да не е, защото отдавна си излязъл от тийн-възрастта и си позабравил тия щуротии, съпътстващи бунта на хормоните, хм?
За Кацарова няма какво да кажа - качеството безспорно е кофти, но и по принцип смятам, че има много по-добри роли от тази.
И, последно, Мофо - мястото й изобщо не е тук, ако трябва да сме коректни. Ти, Барб, знаеш защо съм я пуснала - човек не може да избяга от себе си. Пее красиво дори тук, не можеш да го отречеш и, да, няма нищо момчешко нито в нея, нито в изпълнението й (онзи ден даже й налепих снимките в една тема за красивите жени в друг подфорум тук). Сега, като го написах това, си мисля, че не би следвало изобщо да е толкова напред в класацията, защото няма общо с ролята. Хич даже. Ама я обичам, беее... и пее прекрасно.
А темата за Моцарт и секса ми се струва интересна... дали нямаш някакво желание да пуснеш нещичко от "Дон Джовани" в този формат? (Не сега, когато решиш)
Как ти се предлагам, ах, как ти се предлагам...
Jo, травестит-роля е и, честно да ти кажа, заради това и я избрах. Щото хич не е лесно за певеца. Мъжка роля, женска партия. Така доволен?
*Оф, ЕГН-то почва да си прави лоши шеги с мене - постоянно се сещам за по нещо. Барб, ти казваш, че тая трескавост, която идва от бързината в изпълнението на Берганца не може да бъде еротична. Хубаво, де, ама Керубино все пак е тийн, каква еротика искаш от него? Той е... заек, най-грубо казано. Хем му се ще, хем не знае какво точно му се ще. И от там идва объркването му - това, хормоните, не са шега работа - дори аз, дето съм тръгнала бодро и смирено към манастира, мога да го кажа.

Пък при мъжете мога само да гадая какво се случва, но съдейки от поведението на мои познати в съответната възраст, каквото и да става, не е на хубаво. Защо в операта да е по-различно?
Сега ме накара да се замисля за пример за истинска еротика в операта - е, да, Дон Джовани ще е. Макар че за мен ОНЗИ мъж е Скарпия. Ама това сме го говорили. И, нататък, Ренато, Ди Луна, Ескамилио (убийте ме с камъни, искрата я има).
** Второ включване - ако се намери подходяща певица и се работи с добър режисьор, Мюзета е въплъщение на еротиката. Иначе, лично за мен, след Те Деум-а, най-еротичното нещо в оперния свят, който познавам, е финалът на първо действие на "Мадам Бътерфлай". Колкото и да го отричаш, Барберини, това е нещо титанично, огромен заряд има в събличането на обито, в тази тяхна "гонитба" - как и двамата искат едно и също, но той е готов да я има на момента, а тя - покрай обучението си и, предполагам, все пак притеснението - му пее за звездите и луната: "Ah, dolce notte... quante stelle...guarda - dorme ogni cosa" и той продължава: "Vieni, vieni... vien, sei mia".
Или, както каза една мецосопранка някога - "толкоз пеенье за едното е**нье..."

Не, сериозно, този дует е нещо много смело. У Верди са любовта, омразата и почти всичко между тях (вкл. и саможертвата)... При Пучини координатната система е съвсем различна - похотта, еротиката, страстта, силата, мотивът за играта, за всички инстинкти... затова обичам толкова много И него.