Фоули е консултант по проекта на програма ФАР и Би Би Си - "Техническа помощ за подобряване на професионалните стандарти в българската журналистика".
Ето го и доклада :
Проект на програма ФАР/Би Би Си
„Техническа помощ за подобряване на професионалните
стандарти в българската журналистика”
МОДЕРНИЗИРАНЕ НА АКАДЕМИЧНАТА УЧЕБНА
ПРОГРАМА -
АНАЛИЗ НА ДОКЛАДА ЗА ОЦЕНКАТА НА АКТУАЛНОТО
СЪСТОЯНИЕ: ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ
Подготвен от Майкъл Фоули, Международен ключов експерт
Откритията и изводите в този анализ са събрани от Международния експерт
по модернизация на академичната учебна програма по проекта.
Те са базирани предимно върху проучването с участието на заинтересованите
страни, но включват и допълнителни проучвания, направени от автора.
Резюме
Кратко резюме на откритията
• Факултетът по журналистика и масови комуникации (ФЖМК) към
Софийския университет играе централна роля в българската медийна среда.
• Въпреки това, липсва ясна картина за общата стратегия, която преследва
факултетът.
• Според международните стандарти има съвсем незначително или никакво
реално развитие на учебната програма.
• Модернизирането на учебната програма трябва да засяга бакалавърските
програми, защото от тях ще излязат повечето нови журналисти.
• Липсва журналистическа практика, а ако има такава, тя не е адекватно
интегрирана в курсовете.
• Техническото оборудване във факултета е в плачевно състояние –
условията са толкова лоши, че международните експерти, които посетиха
университета, се усъмниха във възможностите на преподавателския състав
да преподава някои от споменатите курсове.
• Поради ниския процент отговорили на анкетата е трудно да се прецени
отношението на студентите или на преподавателския екип. Въпреки това,
два фактора са съвсем ясни:
• Студентите смятат, че няма достатъчно журналистическа практика;
• Сред преподавателския състав цари разочарование.
Кратко резюме на изводите
• Международният експерт трябва да помогне на Факултета при създаването
на стратегия за развитието му;
• Международният експерт трябва да работи в тясно сътрудничество с
Факултета при създаването на ясна бакалавърска програма, която да
отговаря на международните стандарти;
• Международният експерт трябва да работи в тясно сътрудничество с
Факултета за разработване на специфични програмни модули за първата
степен на обучение (бакалавърски програми)
• За да спомогнат за реализацията на посоченото по-горе, стипендиите ще
дадат възможност на екипа да направи изследване върху това как новите
програми трябва да бъдат въведени, преподавани и оценявани.
1. ВЪВЕДЕНИЕ
1.1 Бумът на българския медиен пазар през последните години създаде много
бързо едно цяло ново поколение млади журналисти. Това доведе до понижаване на
професионалните стандарти, много често без да се обръща много внимание на
обичайно приеманите професионални и етически принципи. Тази тенденция е
особено популярна сред регионалните медии.
1.2 Значимостта на Факултета по журналистика и масови комуникации към
Софийския университет в българската медийна среда не може да бъде
преувеличавана. Той е не само най-старото училище по журналистика в България,
но неговата учебна програма се ползва от много други институции. Въпреки че
някои страни от историята на Факултета са пречка – заради ролята му по време на
комунистическия режим – той разполага със специалисти, и завършилите този
Факултет заемат висши позиции сред българските медии.
1.2.1 Тук стои също и въпросът за демократизацията на журналистиката. ФЖМК
към Софийския университет играе основна роля в този процес, тъй като неговите
курсове са значително по-евтини, особено ако се сравнят с курсовете, предлагани
от частни институции като Новия български университет или Американския
университет, като по този начин Факултетът позволява по-голям достъп до
журналистиката сред онези, които не биха могли да си позволят огромните такси
на частните колежи.
1.3 Доц. д-р Лилия Райчева проведе своето проучване през м. април 2004 г. Доц.
д-р Райчева е бивш зам.-декан на ФЖМК, а сега е член на СЕМ (Съвета за
електронни медии). Този анализ и препоръките в него трябва да бъдат
възприети като свързани с доклада на доц. д-р Райчева, който също е включен.
1.3.1 Проучването на доц. д-р Райчева се концентрира върху състоянието на
обучението по журналистика в България, като цяло, и върху състоянието на
обучението по журналистика във ФЖМК, в частност. Нейното проучване също
отразява резултатите от анкетата за мненията на студентите и преподавателите.
1.3.2 Картината, която е представена в доклада на доц. д-р Райчева, представлява
едно объркване, с голям брой предложения за различни курсове, чиято точна
функция често е неясна. Изглежда, че всички тези курсове са предложени
случайно.
1.3.3 Не става ясна и общата стратегия, която Факултетът преследва. Няма
достатъчно данни за наличието на логическа връзка между различните модули и
курсове, като преминаване от един курс към друг, или за познанията и
квалификациите, които студентът придобива, след като премине от първата във
втората година от следването си, или от бакалавърските към магистърските
програми.
1.4 Проектът за техническа помощ за подобряване на професионалните
стандарти в българската журналистика не се състои от много изцяло независими
един от друг модули, а е един цялостен проект. Това означава, че университетите
би трябвало да се променят в духа на промените в останалите области на медийния
сектор.
1.4.1 Трябва да се вземат предвид и другите компоненти на проекта:
1.4.2 Курсовете за управление на медии трябва да се преподават съгласно модула
за управление на човешките ресурси по проекта;
1.4.3 Курсовете по журналистическа етика трябва да се преподават съгласно
предложения Етичен кодекс и Съвет/съвети по журналистическа етика;
1.4.4 Но преди всичко учебната програма трябва да осигури създаването на
мислещи практици, които да могат да преминат от университета в редакцията на
печатна или електронна медия, и да могат да изпълняват всякакви редакторски
функции, като спазват високи професионални и етически стандарти.
2. УЧЕБНА ПРОГРАМА
2.1 Според международните стандарти не е настъпило никакво значително развитие на учебната програма. Учебната програма в Софийския университет е представена като серия от модули с часове и кредити. Няма информация за
съдържанието на всеки модул, липсват данни за целите и задачите му, или за резултатите от обучението.
2.2 От доклада от проучването с участието на заинтересованите страни става
ясно, обаче, че липсва журналистическа практика, а тази, която съществува, не е
адекватно интегрирана в курсовете.
2.3 Проектът по програма ФАР и Би Би Си беше информиран от висши
представители на Факултета, че бакалавърската програма вече е променена и не може да търпи друго развитие, тъй като съвсем наскоро е била одобрена нова програма. Въпреки това, ако този компонент на проекта трябва да има някакво
въздействие върху професионализацията на журналистиката в България, точно тук
трябва да се свърши много работа, защото от тези програми ще излязат повечето
нови журналисти.
2.4 Трябва да се вземат под внимание два фактора. Първият е молбата на
Университетското ръководство всички модули да бъдат описани на нов формуляр,
който изисква повече информация за съдържанието на курса и други подробности.
2.5 Вторият фактор е усилията в цяла Европа за стандартизиране на
университетските курсове, което да позволи на студентите да преминават свободно
от един университет в друг. Това движение е известно като „Болонското
споразумение”. Това споразумение предвижда висока степен на отвореност и
прозрачност, за да могат университетските преподаватели и студентите да пътуват
в различни страни, набирайки кредити, които накрая ще има позволят да получат
образователна степен. Такова движение ще изисква ясен документ за учебната
програма, в който да бъдат посочени целите, задачите и резултатите от конкретните
модули, и какви кредити ще се предлагат по тях.
2.6 Това е област, в която трябва да бъде използван международният опит, тъй
като много колежи и университети в западноевропейските страни са добре развити
по отношение на създаването на документи за учебната програма и учебния план,
които да отговарят на изискванията на Болонското споразумение и Схемата за
проверка на качеството, които действат в цяла Европа.
2.7 Вътрешната работна група на Факултета, заедно с Международния ключов
експерт, определи много области за съвместна работа, които бяха споменати във
Встъпителния доклад. Те включват разработване на редица специфични модули,
предимно на ниво „магистри”, които след това да бъдат включени в действащите
програми. В светлината на доклада на доц. д-р Райчева, това няма да бъде
достатъчно; и вместо само да се добавя към нови магистърски програми,
международните експерти и самият проект могат да се ангажират в преработването
на цялостни програми, а не само в единични модули.
3.1 Техническото оборудване във Факултета е в плачевно състояние.
3.2 Условията са толкова лоши, че групата международни експерти, които
посетиха университета се усъмниха във възможностите на преподавателския състав
да преподава някои от изброените курсове.
3.3 Международните стандарти в училищата по журналистика изискват
студентите да се обучават в условия, подобни на тези в редакция, които във
възможно най-голяма степен да повтарят работната среда.
В такава учебна редакция студентите могат да вършат практически цялата работа,
като писане на статии за вестници или списания, да работят върху изследователски
проекти или да редактират радиопредавания. Това набляга на мястото на
практиката в учебната програма по журналистика.
За да може това да се реализира, студентите трябва да имат достъп до интернет, за
да могат да провеждат проучвания по всяко време, както и достъп до телефони, за
да могат да провеждат интервюта и да проверяват новините.
Студентите, които се обучават по радиожурналистика, трябва да имат достъп до преносимо оборудване за записване и редактиране с необходимия модерен софтуер.
Студентите, които учат телевизионна журналистика, трябва да имат възможност да правят новинарски пакети, да имат достъп до преносими камери и звуково
оборудване.
Те трябва да имат достъп до различни типове студия - от малки, в които водещият
сам управлява предаването, до по-големи, в които се провеждат дискусии и
специализирани програми.
За телевизионната работа студията трябва да бъдат гъвкави, за да могат в тях да се
провеждат различни предавания – от презентации до студийни дискусии.
3.4 Състоянието на оборудването е основен проблем, тъй като то създава
условия, в които Факултетът да разчита на академични курсове за сметка на
практиката, което води до недоверие от страна на студентите и медийната
индустрия.
4. СТУДЕНТИТЕ
4.1 Изключително трудно е да се оценят мненията на студентите. Отговорите на
анкетите бяха незадоволителни, попълнени и върнати бяха само малка част от
раздадените анкети (41 попълнени анкети, което включва отговори от студенти по
връзки с обществеността и книгоиздаване, които не учат журналистика).
4.2 Една от причините за това показваше какво се случва във Факултета: много
студентите не посещават лекциите. Неофициални разговори с бивши студенти ни
подсказаха, че присъствието е голям проблем, студентите се появяват само за
изпити, и започват работа в медиите по време на втората година от своето
следване. Това подрива авторитета на университета, тъй като от него излизат
студенти с ниско ниво на квалификация, придобита на местоработата, но въпреки
това имат образователна степен. Това показва, че системата за тяхното оценяване е
остаряла и разчита само на оценка в края на годината или семестъра, вместо на
цялостен метод за оценяване.
4.3 По един въпрос студентите бяха единодушни – няма достатъчно
журналистическа практика.
5. ПРЕПОДАВАТЕЛСКИЯТ СЪСТАВ
5.1 Въпреки че попълнените анкети от страна на преподавателския състав бяха
малко, стана ясно, че преподавателите са разочаровани.
Такъв беше изводът и на доц. д-р Райчева, както и на международните експерти,
които посетиха Факултета.
Преподавателският състав работи твърде много според международните стандарти,
понякога по 12 часа на ден.
Преподавателите предпочитат изследователската работа, поради което не им остава
време или желание да разработват иновационни курсове или да се информират за
развитието на педагогическите методи в преподаването на журналистика.
6. ИНИЦИАТИВА ЗА СТИПЕНДИИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА УЧЕБНИ ПРОГРАМИ
6.1 Това е важна част от компонента за развитие на учебната програма по
проекта. Ще се разработи, планира и реализира схема за предоставяне на
стипендии на стойност 100 000 евро. Целта на тази инициатива щ бъде да се
включи приноса не международни експерти, така че преподавателският състав от
ФЖМК да може да наблюдава как се преподава в други части на Европа.
6.2 Целта на тази инициатива трябва да бъде разработване на учебна програма,
а не друг вид изследване, и тези, които получат стипендията, трябва предварително
да се съгласят да предоставят своите открития, за да може да се създаде
информационна банка в самия факултет, която да бъде достъпна за всеки, който се
занимава със създаване на нови модули.
6.3 Преподавателите, които ще получат стипендиите, трябва да могат да
реализират наученото.
6.4 Доц. Юлия Стефанова от Българо-американската комисия за образователен
обмен (Фулбрайт) вече е одобрена за местен неключов експерт и ще планира и
реализира инициативата за стипендии.
7. КОМУНИКАЦИИ
7.1 Част от работата по проекта включва подобряване на връзките между
училищата по журналистика в България.
7.2 Част от преподавателския екип от Софийския университет изрази мнение,
че това няма да бъде нужно, тъй като много от преподавателите във ФЖМК
преподават в повече от един институт, и учебната програма на Софийския
университет е повече или по-малко национална.
7.3 Въпреки това, в някои други страни са създадени асоциации на
преподавателите по журналистика, което е повлияло положително върху
преподаването на журналистика. Асоциацията на преподавателите по
журналистика във Великобритания (която вече включва и преподаватели от
Ирландия) е добър пример. Всички, които преподават журналистика, и най-вече
тези, които преподават журналистическа практика, участват в много конференции
всяка година, представят доклади и споделят опит. Един от международните
експерти, Крис Фрост, от Университета „Джон Мурс” в Ливърпул, е настоящият
президент на Асоциацията.
7.4 Такъв модел ще бъде полезен за преподавателите по журналистика в
България.
8. ИЗВОДИ
8.1 В своя доклад доц. д-р Лилия Райчева резюмира своите открития относно
„Неразрешените въпроси”, както следва:
?? Изоставане от съвременните тенденции в образованието, методологията и
техниките на преподаване, които се изискват от медийната индустрия.
?? Няма достатъчно квалифицирани преподаватели. Чувства се липса на мотивация и актуална научна квалификация.
?? Остаряло оборудване в лошо състояние.
?? Липса на връзки между университетите и другите образователни центрове.
?? Липса на връзки между образователните институции и медийната
индустрия.
?? Липса на устойчивост в обучението на работещи журналисти.
8.1.1 От наличната информация става ясно, че връзките между медийната
индустрия и Факултета са недостатъчни; за Факултета и индустрията ще бъде
полезно да намерят начин за подобряване на контактите.
8.1.2 Би било добре ако Факултетът успее да разработи по-гъвкава система за
наемане на преподаватели, и се наемат подходящи квалифицирани работещи
журналисти. Въвеждането на политика на наемане на авторитетни журналисти ще
стесни пропастта между Факултета и медийната индустрия.
8.1.3 Факултетът трябва да възприеме модела за професионално образование,
което се прави в медицинските институти или в областта на приложните изкуства,
където има здрави връзки с работещите практици вместо само на академичен
модел.
8.2 Като Международен ключов експерт, препоръчвам следното:
• Да се задоволи дефицитът от техническо оборудване. Би било много трудно
да се преподава на съвременно академично ниво с наличното оборудване.
• Международните експерти да започнат работа колкото е възможно по-
скоро с вътрешната работна група от Факултета по разработването на
стратегически доклад за следващите пет години.
• Международните експерти, работещи с преподавателския състав, да
подготвят нова бакалавърска програма, която да отговаря на
европейските стандарти за качество, и да увеличи журналистическата
практика с около 50%, като интегрира теория и практика, за да обучи
взискателни практици и разработи нови методи за оценяване.
• Международните експерти да започнат работа с индивидуалните членове
на Факултета за развитие на индивидуални модули и курсове, според
изискванията и предвиденото във Встъпителния доклад.
• Колкото е възможно по-скоро да започне работа върху реализацията на
инициативата за стипендии.
• Да се развият връзките между преподавателите по журналистика в
страната, за да се насърчи иновацията и творчеството в съдържанието на
курсовете, тяхното преподаване и метода за оценяване.
9. НЕЗАБАВНИ СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ
• Международният ключов експерт ще бъде в София в края на юни, за да
обсъди резултатите от този анализ в подробности с Работната група по
модернизиране на академичната учебна програма и да се споразумее с нея
за предстоящите незабавни стъпки, които трябва да се предприемат във
връзка с изложеното в този доклад.
• По време на тази визита, Ключовият експерт смята да обсъди също своя
анализ с други представители на Факултета.
• По време на своето посещение, Ключовият експерт смята да се споразумее
с одобрения местен неключов експерт относно най-спешните следващи
стъпки, както и да очертае времева рамка за изпълнение на инициативата
за стипендии.
Проект на Би Би Си и програма ФАР – Анализ на модернизирането на академичната учебна програма – юни 2004 г. - 1 -
/край/
Изключително критичен, изключително точен, "изключително изключителен" и на място. Това са накратко суперлативите и "негативите" относно доклада на г-н Фоули.
По сведения на гл.ас. Светослав Кирилов след написването на доклада във ФЖМК са настъпили доста промени и то с положителен характер. Модернизацията и в момента тече, но с каква сила, никой не може да каже. Пък и добре знаем, че мине ли време, силата на една "стихия" отслабва. Дали и тук не е минало време и всичко да се е уталожило. Дали?
Към днешна дата Майкъл Фоули е започнал с втори доклад, който да отрази промените, които са настъпили след съставянето на първия доклад. Чакаме този втори доклад с нетърпение. До тогава, млади хора, колеги, дерзайте.
Нека не оставяме в чужди ръце решението на проблеми касаещи нашето бъдеще
Поемането на отговорност не го може всеки!
alhimikat
(Симион Патеев - ФЖМК)
