Като един истински любител на фентъзито (не на фантастиката, не на фантастиката, не на фантастиката) не мога да подмина с безразличие тази тема.
Накратко по същество. Книгата е приказна. Написана като че ли за деца, но би могла да бъда и едно прекрасно четиво и за възрастни хора, които искат да починат, да се отпуснат, да се развеселят, да обогтят въображението си и съответно да изведат някои поуки. Освен с наличието на карти, хронология и др. неща, които придават на книгата изключително мащабен облик, нещото, което ми направи много силно впечатление са и множеството изключително звучни и мелодични стихове, естествено представени под формата на песни в книгата, и чиято липса във филма ме натъжи безкрайно много. Оставям настрана тривиалните образи на джуджета, елфи, хора, магьосници, елфи и т.н. Интересното е обаче, че всички от главните положителни герои са изключително мъдри, почтени, добродушни, сърцати, раздаващи се за другите. Единственият герой, който се отклонява от това правило, е Боромир -> логично е и неговото фиаско в края на първа част на книгата и гибелта му. Още едно доказателство за несъвършенството на хората в сравнение с другите приказни раси / народи (не знам точната дума). Но без да се опитвам да правя повече анализи на книгата ще се опитам да направя нещо като - кое ми хареса и кое не в книгата / филма.
Кое ми хареса в книгата повече от филма:
- Повече герои, отколкото са представени във филма.
- Повече се набляга на диалога в битките, докато във филма е "удебелен" кютекът.
- Краят на книгата и предателството на Саруман не са представени във филма, а вместо това режисьорът/ сценаристът си е измислил нова смърт на Саруман, която определено отстъпва пред "нормалната му смърт" по книгата.
- Страхотните поне за мен стихчета (песни), присъстващи почти навсякъде в книгата отсъстват изцяло във филма или представянето им е епизодично и бегло. Според мен това е голям пропуск, но някои може да кажат, че филмът не е мюзикъл. И все пак щях да се радвам ако бях чул някои от тези песнички, написани от някой композитор с добро въображение.
- Доста интересни моменти от книгата не присъстват във филма, но може би ограниченото време оправдава тяхната липса. Едва ли някой ще издържи 5 часов филм. Например досадният диалог на Дървобрад с Пипин и Мери можеше спокойно да бъде наполовина съкратен, а на негово място да сложат някое от многобройните премеждия на Фродо и Сам в Голямата гора, които са напълно, ама напълно орязани.
Какво ми хареса повече във филма, отколкото в книгата:
- Смъртта на Боромир не е съвсем точно предадена "по книга", но за сметка на това е изключително добре изпипана. Браво на сценаристите.
- Смъртта на Краля - чародей. Тук просто едно изречение е променено да бъде изговорено в по - късен етап и така всичко сякаш става по - добре поне според мен.
- Сцената, в която Боромир вдига изпуснатия от Фродо пръстен. Много добро попадение според мен. Няма го в книгата, но прекрасно се вписва в сюжета на филма.
- Едно "браво" от мен на екипа на "Властелинът" за неверояните пейзажи...наистина радват окото.
- Битките са изумителни, а Белият град - уникален.
Какво повече да кажа - любимите ми персонажи са Боромир и Кралят чародей. Единият го харесвам, защото носи в себе си съвсем човешки качества като гордост, смелост, лесно се изкушава, но е и благороден. В образа на Боромир няма нищо божествено, каквото лесно може да се открие у Арагон (вземете само възрастта му). Братът на Фарамир е просто човек...смел, могъщ, силен...но човек.
Кралят чародей го харесвам....не знам защо...може би защото ми допада фактът, че е изключително могъщ и никой не може да го победи.
Та...това е!
... а ника на Volter щеше да е добър, ако нямаше и правописна грешка...
) Много съм съгласен с Георги. Само не разбрах защо Еко да не е далновиден...
).Точно 10 дни по-късно бях изгълтала и книгата и съм си вманиачена по Толкин и до ден-днешен,някъде 7-8 години вече.Просто е гениална и книгата,и филма,и тва е!
.
