Студентски неволи-не само във Факултета по журналистика ;(

[Barby]

Не грешиш, но не беше поради нежелание. Идеята беше добра.
Има още какво да се каже по темата.

[nightwish]

Не знам,може и да греша,но според мен причината за срещата,при която са се обсъждали проблемите на факултета,е била точно тази статия.И,ако това е вярно,мога само да пожелая на българското образование още много такива статии,защото има нужда от промени.
Имам един въпрос към бъдещите журналисти:ако след време пишете статия за цялостното положение в България,какво ще напишете-истината или ще залъгвате читателите,че положението е чудесно,точно както са лъжели по социалистическо време?

[ironick]

Статията действително е леко манипулативна, но като цяло ефектът от нея е положителен - предизвиква дискусия за качеството на образованието, което е положително. Предлагам на всички да не се фиксират върху конкретни думи или изрази в статията, а да помислят трезво за нивото на подготовка на бъдещите студенти...

[mеmento]

Изчетох материалчето в очакване на момента, когато ще стигна до част, с която няма да се съглася... стигнах до края без да я дочакам тази част. Добре си го е написала колежката. Аз съм съгласна, защото много пъти съм си мислила същите наща, много пъти съм ги чувала и от мои колеги. Сега аз съм четвърти курс и се чудя какво ще стане от мен като завърша, какво научих във великото, пословично ФЖМК... Гледам ги сега тези кандидат студенти и им се чудя защо се натискат толкова за това място, чудя се и на себе си - толкова усилия, докато влезеш, докато те приемат първо желание, а после нищо! Искам само да питам хората с по-негативните позиции по-горе какво научиха във ФЖМК, колко дисциплини посещаваха редовно, колко петици и шестици са им написани реално, според знанията, колко преподаватели са идвали редовно на лекции и са карали по същество, по целия конспект?!? Това, което аз научих се свежда до 3 теории за комуникацията, няколко такива за ПР, научих много за жената на Кафтанджиев, за целувките на Табакова в борисовата, за Мак Доналдс и любимото меню на Здравко Райков... някъде между това понаучих нещичко и за Роналд Буркарт и Гюнтер Бентеле, както и за гейткийпърите и agenda setting... Май това е всичко!!! Преподавателите, които наистина си вършат работата като Минка Златева, Бондиков, Здр. Константинова са рядкост и се свеждат до минимум!!! Не се сърдете, колеги, както казва Вонегът: "така е то!" Не е нито хубаво, нито лошо - "ТАКА Е!"

[Търговецът на кристал]

Аз имам претенцията оценките ми да са реални. Дали са равностойни с тези, които са били написани на някои мои колеги, това вече не мога да съдя. Обаче си знам какво съм научила и колко предмета съм посещавала съвсем отговорно.
Мога да кажа кои съм пропускала за тези 4 години (поради различни причини, често нямащи нищо общо с личността на преподавателя или методиката на преподаване) - Български и стилистика в 1ви курс, упражненията по ТМК във втори, КОК и онова-телевизионно-нещо, на което не му запомних името. Смятам, че за 4 години, цифрата не е никак трагична.
Онова, против което се обявих тогава, е колега, която не е стъпила във факултета, да дава компетентно мнение за ставащото в него и да се отпочва един безсмислен лов на вещици, който, спомняте си, се проведе тогава. Просто има вчерашни келеши, на които като им се даде трибуна, решават, че са безкрайно велики.
Както каза тогава Милко Петров (и това ще го болдна, защото отлично отразява собствената ми позиция по темата) - не й се сърдете, нали знаете, че малките лъвчета се учат да ловуват, гонейки опашката на майка си...

[Шепот]

Изчетох чак сега статията. От досегашните ми впечатления или нещата МНОГО са се променили от отпечатването й до днес, или това е някакъв съвсем друг факултет, който няма нищо общо с този ФЖМК, който познавам. о.О
На първо място, как да не се учи история и право. Всички учат история на българската журналистика, книгоиздателите учим плюс нея и история на книгата. Всички учат медийно право, макар и на нас да ни е изтеглено в четвърти курс. И това, което чувам е, че преподавателката е изключително стриктна и взискателна и когато приключиш курса при нея, наистина имаш знания в главата.
Дали съм научила нещо полезно и колко редовни са били преподавателите. Аз съм само първи кур си не пращя от опит, но все пак ще спомена предметите, които вече съм изучавала:
Социология: изключително стриктен и начетен преподавател, към Европейския съд (май), преподава невероятно увлекателно. Предмет, по който трябва да научиш всичките си лекции + главите от учебника по същите теми, за да изкараш прилична оценка. Да, имам 6, но сме 3-4ма човека и как сме си го изкарали, само ние си знаем. Дух на академичност: 10/10
Социална психология: първоначално бях много лошо настроена, защото не обичам психологията като цяло. Дойде един много възрастен преподавател, който решихме, че е твърде стар и че много се отнася в лични истории. Е, не е така. Преподаваше също много увлекателно и дори аз с целия си негативизъм научих доста неща за социалната психология, наука, до която никога не бих се докоснала, ако не беше ФЖМК. Дух на академичност: 10/10
История на българската журналистика: е ей тук не съм много доволна, защото все преподаваше разбъркано и странно и лекторката ама хич не ми допадаше. Затова пък си намерих материали и за да си изкарам изпита ми се наложи да прекарам доста време в усилено четене, та да си наваксам пропуснатите лекции. Курсовата работа беше много сложна и изиска страшно много усилия. И не я предадохме на портиера, за Бога! Дух на академичност: 8/10
Информационни технологии: е, по-компютърно грамотните може и да са се отегчили, макар че Пиперков съумяваше да преподава и за тях, и за индианците като мен. Но не мога да не призная, че поувеличих знанията си в тази област. Дух на академичност: 7/10
Български език и стилистика: единственият предмет, срещу който наистина имам възражения. Лекторката често е неадекватна и говори глупости, добре, че е асистентката. Не ми се мисли как ще го изкарвам тоя изпит... Дух на академичност: 5/10
Теория на л-рата: изключително тежък предмет, който изисква постоянно присъствие и постоянно четене през семестъра (каквото не съм започнала и ако не се хвана да наваксвам много скоро, нз какви ще ги върша). Интересно е, макар и прекалено сложно и мисля, че ако се захвана по-скоро, ще има с какво да ме обогати. Дух на академичност: 10/10
Литературна комуникация: все още не съм схванала съвсем добре този предмет, някои лекции са ми скучни, но май грешката е в мен. Но пък погледнах на автора (като цяло) по нов начин след една изключителна лекция по този случай. Дух на академичност: още не мога да преценя, може би около 8/10
Теория и практика на редактирането: единственият предмет, по който имаме наистина нередовен преподавател. Единственият!!! Но пък като дойде, стана ужасно интересно, днес имахме чудесно упражнение. Въпреки това, би могло да е по-редовно. Но един предмет от девет не е болка за умиране. Пък и май вече ще потръгне по-добре. Дух на академичност: имали сме веднъж, сигурно под 5 :Р
Увод в книгоиздаването: интересен е, защото (доцент?)Атанасов говори за чисто практически неща, точно как стават работите в издателствата, все за това, за което такива като мен са зажаднели. Дух на академичност: 7/10
История на книгата: най-тежкият предмет. Преподава ни професор Гергова, която е нещо като утвърдител на тази наука в България, много е взискателна и колкото и да не ни харесва това, не можем да не признаем, че е добър преподавател. Мисля, че макар и на пръв поглед да няма кой знае каква практическа полза от изучаването на това коягодина къде кой какво бил печатал, може пък да излязат интересни идеи завбъдеще от нейния материал. Дух на академичност: 11/10
Не знам за вас, но чувствам, че нещата, които уча във ФЖМК ме обогатяват. И ми дават някаква основа. Тази картинка да се предават курсови работи на портиера не мога да си я представя. Студент, неявил се повече от пет пъти на лекция по история на книгата за цялата година, не се допуска до изпит. Студент, неявил се на някой изпит - ами, не знаем какви са последствията, не се е случвало, през ума не е минало на никого да опитва.
Наистина, или ние сме имали някакъв зверски късмет досега, или факултетът много се е променил от март 2006-та, или тия неща в статията са нереални...
А, да, знам, че постът вече стана достатъчно огромен, но все пак - относно работещите студенти. Да, имаме такива. Тези, които могат да идват само в петък (история на книгата), са съвсем малко. Но всички учат за изпити и се стараят с курсови работи и т.н. И на никой не би му хрумнало да си остави курсовата на портиера. Но тези хора наистина работят и са в правото си да го правят, защото не е лесно да живееш в чужд град и да се издържаш сам. Не мисля, че правят нещо лошо.
Струва ми се, че тази статия е по-скоро рекламна за по-мързеливите кандидати, отколкото реална. Поне моето мнение е такова.

[mеmento]

Аз се радвам, че факултета се е променил, жалко, че пак не съм улучила правилното време! За мен статийката е реална - поне за тогава! Вече завършвам и... Да, и аз съм се обогатила - не съжалявам, че съм прекарала 4 години там. Съжалявам, че съм прекарала по-голямата част от тях в чакане на някой да се появи за лекция, в чакане на нещо, което да запиша, а не само излияния в стил "искрено и лично"! Важното е, че статийката е изпълнила ролята си, нали медиите са "обществен регулатор и социален коректив" все пак?!? Така казваше Нели Огнянова!

[bubble]

Когато кандидатствах за мен СУ и ФЖМК бяха някаква мечта. Тогава четох тази статия и не й обърнах внимание, мислех си, че няма нищо вярно. Е, сега не мисля така - честно казано не ми трябваше много време, за да се разочаровам толкова много и да се откажа да уча повече във СУ (а като си помисля, че преди не давах лоша дума да се каже за университета). memento го е казала от позицията си на студентка четвърти курс, за мен нещата, които е написала, важат с пълна сила и сега.

научих много за жената на Кафтанджиев, за целувките на Табакова в борисовата, за Мак Доналдс и любимото меню на Здравко Райков...

само че без целувките на Табакова. Не се сърдете, за мен ФЖМК не е това, което очаквах. Наистина има такива, към които изпитвам голямо уважение, но честно казано не искам да си губя още години заради 2-3 професора и половинчати знания и много информация за личния живот на преподавателите.
Успех на всички .

[Antoaneta]

Колеги, всичко е перфектно според мен във факултета, обаче това ужасно чакане да пристигнат преподавателите ме съсипва. Какво би могло да се направи по този проблем, някакви идеи ...

[Joker]

Ммм, Табакова се пенсионира. Честито на всички!

[Scarface]

Брей, чувал съм за нейното преподаване и отношение, така че май трябва да се радвам

[rueva]

Ммм, Табакова се пенсионира. Честито на всички!

да, бе, верно ли???

[Scarface]

[barbata]

Славният продуцент Нико Тупарев бил преподавател на магистри

Журналисти, вие знаете ли кво се оказва - вече не е нужно да имате дипломи много много, за да станете преподаватели във ФЖМК. Днеска ми разказаха случка на изпит при, забележете, Нико Тупарев - славният продуцент на Биг Вип и други брадъри и тем подобни интелектуалски формати, които сте засичали по телевизията. Та въпросният се оказа, че преподава на магистри във вашия факултет, имайки в джоба си солидна база - диплома от датския колеж, поне така пише в нета.
Та въпросът ми е - възможно ли е ужким най-престижният да назначава за преподаватели, особено на магистри, хора, чийто академичен статус на практик а е по-нисък?
Та така, журналисти, дълбайте във ФЖМК, пък не се изненадвайте, ако утре в медицинския, в специализациите, преподава някой собственик на частна клиника с диплома за бакалавър по биология. Нали така
Дано и на нас в историческия утре не ни дойде подобно нещо до главата. Дръжте се, историци - ние дано поне останем класици!!!
Падна нивото много, за съжаление, в Алма Матер- КОМЕНТИРАЙТЕ, ЗА ДА КОРИГИРАМЕ

[Bubba]

Има подобна статия във в.Капитал - "Да учиш на инат", публикува юни 1998 г. за неадекватността на обучението във факултета. За жалост все още актуална и до ден днешен. Между другото, статията е станала повод за много коментари, проведена е дори Конференция във връзка с този проблем - покрива ли теорията практиката и съответства ли обучението на нуждите на пазара на труда.
И аз тръгнах с големите надежди, че ще науча много. Все пак това е Софийският Университет, но уви, излизам поредният разочарован, най-вече от отношението на преподавателите към студентите. Все им е тая - научил, ненаучил. Нали си си платил...( за магистратурите става въпрос ).
Има ли доволни все пак?
Има ли такива, които работят по специалността си ( Имам предвид конкретно "Връзки с обществеността" ) и помага ли им това, което им е дал факултета като знания в работата им. Или всичко са научили от практиката, а от СУ са си взели само дипломата?