Какво мислиш за СУ? Тоест, какво ти е цялостното впечатление? - Творчески хаос.
Опиши ни как минава един твой ден? - Събуждам се, ставам, мърдам, лягам си и заспивам. Колко подробно го искаш - със или без ходенето до тоалетната?
Би ли се омъжила за Бъкс Бъни (анимационният герой) ?
- Не бих. Не за друго, а защото не се виждам омъжена изобщо. Пък било то и за един съвършен заек 
Бон Джоуви или Гънс енд Роузес? - Бон Джоуви. Гънс все още ме дразнят като почне фронтът да пищи...
Джон Бон Джоуви или Аксел Роуз (като певци и като мъже) ? - Вече споменах, че Аксел ми лази по нервите понякога, докато с Бон Джоуви определено нямам този проблем. Като мъже... Замислих се, докато гледах снимки на младия "закърпен"(т.е. с кърпа на главата - бел. авт.) Аксел. Но в по-съвременен вид Джон, въпреки своите скромни косици, бие по (много) точки.
Какво беше най - ценното, което научи в университета през първия семестър? - "Ще постигнете точно толкова, колкото усилия положите". Каза ми го един, смея да твърдя, специален човек, но то се оказа вярно за всичко през този първи семестър. Не съм пораснала достатъчно, че да давам наистина всичко от себе си. Или не съм открила още това, заради което да съм готова да дам всичко. Не знам. Знам само, че оттук-нататък мотивацията е по-важна от почти всичко.
А какъв беше най-ценният придобит опит през първия семестър? - Емпирично открих, че и тук не е страшно, че и тук сме хора, че и тук всеки идва с нагласите си, недостатъците си, болните си амбиции.
На кого искаш да приличаШ? - вече отговорих
А на кого не? - На повечето си съученички, които през най-важния период от детството си (училищните години) се оставиха да ги "отвее" модата на глобалната кална локва; на майка ми, която твърде млада се е отказала от мечтите си, а скоро след това - и от желанията си и се е превърнала в модел за патриархата, но всекидневно я ранява недостъпният бриз на един различен женски свят; на всички свестни недооценяващи се хора, които защитават тезата, която чух в един филм наскоро, че "посредствеността е нещо хубаво". Да, хубаво е, но когато нямаш нищо повече....
Коя зодия си по китайски хороскоп?Какво знаеш за нея? А коя искаш да бъдеШ? - Дракон съм. Не знам много, но ужасно ми харесва, особено в комбинация с другата ми зодия - Дева. Някак доста добре ме описва и съм доволна. Наистина доволна.
В кое се вглеждаш повече - в съзвездията или в ярките звезди? - Падам си по ярки звезди
Някак те ме влекат с особена сила. Съзвездията ме изпълват с оптимизъм, но звездите ми вдъхват страст. Несравними са, наистина.Обичаш ли шкембе чорба? - Обичам. Но само със сол, т.е. по мъжките представи съвсем безвкусна. Не я прилагам като лечение на махмурлук, затова и не ми се налага да я подправям, докато й усетя вкуса. Но иначе ми харесва, особено, ако е с повече прясно мляко.
Можеш ли да обичаш с цялото си "тИ". Тоест - да поставиш любовта преди и най - отпред всичко друго? - Не. Прилагам го ежедневно всъщност, но единствено спрямо себе си. Единствено себе си обичам така. Готова съм да направя всичко for my own sake. Но не и за друг човек/нещо. Животът е мой точно, за да давам на когото пожелая. Ако се даря напълно на един, как ще давам и на другите, които заслужават?
А умееш ли да мразиш по същия начин? - Не. Не умея да мразя изобщо. Мразя, или поне така си мисля, минути, часове, по-рядко до денонощие. Но досега не съм мразила истински някого. Рано или по-рано осъзнавам, че и той/тя е човек, но явно по-слаб от мен и именно затова не заслужава да изпитвам чувства към него. Още повече - деструктивни за мен самата.
Умееш ли да прощаваш? Ако да - какво? - Прощавам, но не забравям. Често дори не давам вид да съм се засегнала, а понякога и изобщо не се засягам. Старая се максимално да се пазя от отрицателни емоции, ако е наложително обаче, ако се чувствам наистина огорчена, съм невероятно упорита. Мълчала съм месеци наред на най-добрия си приятел само, защото се чувствах обидена, че той ми се сърди за нещо, което не съм направила. Дълго след като той ми проговори пазих мълчание, твърдо решена да не му продумам, докато не ми се извини. Е, смилих се над него, когато видях, че просто не е способен на това. Но ми беше много трудно.
Смяташ ли, че има непростими неща? Смяташ ли, че искреното разкаяние и съзнаване на грешката на провинилия се е може би най - човешкото качество? - Най-човешко - не. Но да, човешко е и абсолютно го приемам. Няма провинение, което да не простя, ако ми се извинят искрено. Единственият проблем, който би могъл да възникне е, в резултат на "провинението" нещо в мен да се скъса и просто чувствата и усещанията ми към този човек да се променят. Но доколкото зависи от съзнателното Аз, Аз прощава.
А кое качество не е човешко? - Изконно човешко? Рационалността например. Възниква през 16в и една от основните предпоставки за започването на Модерността, а по-късно и на модерността. Но това е в ментален аспект. В чисто физически, сме си създадени съвсем рационално, откъдето и да го погледнем.
КОЕ ТИ Е любимото цвете? - Не обичам цветя. Още от малка по всички лексикони се чудех какво да пиша на този въпрос. Вече не помня какво бях измислила. Мъртвото? Чуждото? Подареното от мен?
Пепси или Кока - кола? - Коката rulz! Само дето такова не пия от години... Беше втората ми голяма мания след шоколада, но някак успях да се отскубна преди да е станало твърде късно. Със шоколада обаче не виждам как ще стане...
Левски или ЦСКА? - ЦСКА. Не питай защо. Дали, защото предпочитам червеничкото (момиченце съм все пак), дали защото ми допаднаха след един мач с Ливърпул (който май така и не догледах, защото се заех с по-интересни неща
), дали, защото брат ми тренираше спортна гимнастика при тях... Факт е, че не съм ничий фен, но ако трябва да горя на клада за един от двата отбора, предпочитам да са ЦСКА. А, и водят в класирането Родопа или Добруджа? - Ха! Не се бях замисляла. В Родопите съм била многократно и, въпреки, че е красиво, уханно и някак мистично, ми се види малко ладно... А и винаги съм искала да видя безкрайни зелени полета. Дали в Добружда има такива?
Кога плака за последно? Защо? - Преди около 24 часа. Заради поредния намек, че песента на Christina Aguilera - Hurt един ден ще важи с пълна сила с за мен. Ужасно потискаща мисъл. И напълно обезверяваща.
Кога за последно плака от радост? - На нещо от Хари Потър ще да е било. Но там никога не си сигурен дали е точно радост. По принцип изпадам в истерии от смях, но не стигам до сълзи. Просто отношението ми е друго.
Казват, че очите са "прозорците на душата" и за да бъдат те чисти трябва често да се мият от сълзи. Споделяш ли това твърдение. Лесно ли възприемаш твърде чувствителните хора. Смяташ ли, че това е нормално? А нечувствителните? - Да, смятам, че човек трябва да плаче, щом му се плаче. Не виждам нищо лошо в това. Аз лично не плача пред хора, по принцип, но когато съм сама, винаги давам воля на чувствата си. Но не харесвам твърде чувствителни хора. Аз също съм чувствителна, но не го показвам пред всички. Смятам, че това вреди най-вече на тях, тази неспособност да крият емоциите си, когато се налага. И да, вярвам, че контролът се учи от ранна детска възраст и после много помага. Защото колкото и да се тупаме в гърдите колко сме естествени, как винаги сме себе си и как не позволяваме света да ни обгърне с фалша си, дори искрен човек трябва понякога да може да преглъгне. Има и такива моменти. Колкото до нечувствителните, те пък са другата крайност. Там може да има дори психологически проблем и той да е в основата на това отрицание на емоцията като съставна част на човешкия живот. На тях гледам по-скоро като на измъчени човешки същества, много от които таят в себе си едно всепомитащо и потенциално много опасно изригване на чувства.
Кой е по - голям от хляба? - Достойнството. Но не в онзи възвишен смисъл на нещо, което си имаме, за да си го развяваме с високо вдигната глава. А като нещо, без което не би могъл да живееш със себе си, нещо без което не би могъл да се понасяш, нещо без което животът ти би бил съществуване и то не твоето, а на раздрипаната ти физическа обвивка.
Как възпремаш любовните си връзки? А сексуалните? - Всяка връзка за мен е приключение за двама. Приключение с начало и край. Краят понякога е ясно видим, друг път ни се ще да не идва, но започвайки една връзка, аз се стремя да извлека най-прекрасното от нея, да дам плът и кръв на копнежите, които тя извиква в мен и да ги запечатам в спомени. А свърши ли, значи така е трябвало. Няма за какво да се съжалява, ако през цялото време си правил това, което си желал. Всяка връзка е израстване, обогатяване, незабравима част от moment in a million years, called life.
Мислила ли си вече за семейство в смисъл да си си представяла идеалното бъдещо семейство, което си искала да имаш? - За семейство съм мислила често, и всеки път стигам до извода, че не искам такова. Не бих се омъжила. Идеята да стана внезапно зависима от някого и той да стане зависим от мен никога не ме е влякла. Ако имам дете, искам то да е осиновено. Момиче. Най-добре близначки - смятам, че децата в семейството трябва да са поне 2, за да се подкрепят и учат едно от друго, за да не се чувствам самотни и за да се научат да общуват пълноценно. Най-голямата ми мечта е да съумея да бъда приятелка с децата си. Това в ранните години ще е странно, но по-късно много ще им помогне да открият себе си. Но, взимайки предвид възрастта, на която евентуално ще помисля за деца, още ми е твърде рано да кажа дали ще се справя с това. Във всички случаи, решена съм да нямам деца, ако не съм твърдо убедена, че мога да ги направя по-щастливи, самостоятелни и свободни, отколкото са ме направили моите родители. Не се ли състои еволюцията точно в това?
Обичаш ли да отговаряш на въпроси? - Все още да
- 
- 
т 
