Любими първи изречения :)

[Cecilia Lisbon]

Случвало ли ви се е роман/разказ да ви грабне от самото начало, от първото изречение?
Споделете кои са за вас най-впечатляващите първи изречения

Разбира се, абсолютните класики са:
Ана Каренина: "Всички щастливи семейства си приличат едно на друго, а всяко нещастно семейство е нещастно посвоему"
Лолита: "Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми..."
Илиада: "О, музо, възпей..."

На мен лично ми харесва и началото на "Любов по време на холера" -- с бадемите...
На "Пътеводителя" -- "Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце."
На "Параграф 22" -- "Това беше любов от пръв поглед. Щом видя военния свещеник, Йосарян веднага се влюби лудо в него."
На "Парфюмът" -- "През осемнадесети век във Франция живееше един човек, който бе от най-гениалните чудовища на тази не съвсем бедна откъм гениални чудовища епоха."
На "Чужденецът" -- "Мама умряла днес..."
На "Записки от мъртвия дом" -- "I am a sick man. ... I am a spiteful man. I am an unattractive man. I believe my liver is diseased. However, I know nothing at all about my disease, and do not know for certain what ails me. I don't consult a doctor for it, and never have, though I have a respect for medicine and doctors. Besides, I am extremely superstitious, sufficiently so to respect medicine, anyway (I am well-educated enough not to be superstitious, but I am superstitious)." (сори, не разполагам с версия на бг в момента)
На "Метаморфози" -- "Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо..."
На "Питър Пан" -- "Всички деца порастват. С изключение на едно."
На "Моби Дик" -- "Call me Ishmael."
На "100 години самота" -- макар че отново не знам дали мога да го възпроизведа...

Уууф, а мислех, че ще изброя по-малко Хайде, милички, попълвайте (и ме поправяйте, ако съм сгрешила нейде горе)

[radja]

"Освен всичко останало, накрая ще вземем и да умрем" - прочетох на една стена във външната тоалетна на "Билкова"

Радо Парушев- "Преследване"

[Мила]

Акулке, страхотна тема!


"Всичко е времено: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз. Смъртта е толкова непредвидима, че успява да изненада всеки един от нас. Откъде може да знаеш дали този ден не е последният ти? Мислиш си, че ти остава време. И после изведнъж - край, изчезваш, твоето време е изтекло. Смъртта е единствената среща, която не е записана в органайзера ти.
...Всичко е времено и всичко е за продан. Както всичко останало, човекът е продукт със срок на годност. Това е причината да се пенсионирам на 33 години. Казват, това е идеалната възраст, за да възкръснеш."

Фредерик Бегбеде
9.99

Тия няколко изречения ми удариха такова шамарче, че... нямам думи.
***
Барабас пристигна в семейството по море - написа малката Клара с изящния си почерк. Още тогава имаше навика да отбелязва по-значителните неша, а по-късно, когато онемя, записваше и по-маловажните, без да подозита, че след педесет години тетрадките й ще ми помогнат да спася миналото от забрава и да надживея собствения си ужас. Барабас пристигна в четвъртък преди Великден. Дойде в безобразна клетка, омърлян в собствените си нечистотии, и гледаше отнесено като окаян и беззащитен затворник, ала по царствената стойка на главата у ои едрия му кокал още тогава можеше да се предугади, че ще стане великан за чудо и приказ. Скучният есенен ден с нищо не предвещаваше събитията, за да се запомнят.

Исабел Алиенде - "Къщата на духовете"

Обожавам магическия реализъм. Обожавам го.

***

"Чии магии използваш, драги?"

Робърт Хайнлайн - "Корпорация Магия"

***

Знам едно място, където няма смог, нито има проблеми с паркирането, не съществува демографски взрив... нито студена война, няма водородни бомби, няма платени телевизионни реклами... няма конференции на високо равнище, няма чужда помощ, няма неплатени данъци... нито данък общ доход.......

Р.Хайнлайн "Пътят на Славата"

мда, Хайнлайн е майстор на ефектното начало...
***

След цяла вечност, както ми се струваше, започнах да възвръщам усещанията си.
Опитах се да раздвижа пръстите на краката си и успях. Лежах проснат в болнично легло и целите ми крака бяха в гипс, но все още ме слушаха.
Три пъти стиснах очи и отново ги отворих.
Стаята престана да се люлее.
Къде се намирах, дявол да го вземе?

Роджър Зелазни - "Деветте принца на Амбър"
не спах 3 дни, докато прочета първите 3 части от серията, после припаднах от преумора...

***
Имало едно време марсианец, който се казвал Валънтайн Майкъл Смит.

Робърт Хайнлайн "Странник в странна страна"

[Vel]

Взе ми думите за "Лолита".

The great Gatsby:
In my younger and more vulnerable years my father gave me some advice that I've been turning over in my mind ever since.
"Whenever you feel like criticizing any one," he told me, "just remember that all the people in this world haven’t had the advantages that you’ve had."

[Търговецът на кристал]

За началото на "Лолита" - подкрепям с ръце и крака.
Моето любимо начало, разбира се (повече от изречение е, но ще ме изтърпите):
Още си спомням онова ранно утро, когато баща ми ме заведе за пръв път в Гробището на забравените книги. Ронеха се първите дни от лятото на 1945, а ние вървяхме по улиците на една захлупена от пепелявото небе Барселона, под трептящите слънчеви лъчи, които се лееха по Рамбла де Санта Моника като гирлянда от разтопена мед.
-Даниел, днес ще видиш нещо, за което не бива да разказваш на никого - предупреди ме баща ми. - Даже и на твоя приятел Томас. На никого.
- Даже и на мама ли? - промълвих полугласно.
Баща ми въздъхна, скрит зад онази тъжна усмивка, която го преследваше в живота като сянка.

И така, цели 450 страници, до любимото ми финално изречение (не е спойлър):
След малко бащата и синът, подобно на фигури от мъгла, се сливат с навалицата на Лас Рамблас, а стъпките им завинаги се стопяват в сянката на вятъра.

[Мила]

Взе ми думите за "Лолита".

The great Gatsby:

трябва да го прочета това най-накрая

[Cecilia Lisbon]

Сетих се за още няколко:
"Тайлър ми намира работа като сервитьор... след това Тайлър навира пистолет в устата ми и казва, "ПЪрвата стъпка към вечния живот е смъртта." Чък Поланик, "Fight Club"

"Майка ми беше девствена, повярвайте ми..." Кейт Аткинсън, "Emotionally Weird"

и, разбира се: "Беше ясен и студен априлски ден, и часовниците биеха тринадесет часа" -- Оруел, "1984"

[Търговецът на кристал]

След цяла вечност, както ми се струваше, започнах да възвръщам усещанията си.
Опитах се да раздвижа пръстите на краката си и успях. Лежах проснат в болнично легло и целите ми крака бяха в гипс, но все още ме слушаха.
Три пъти стиснах очи и отново ги отворих.
Стаята престана да се люлее.
Къде се намирах, дявол да го вземе?

Роджър Зелазни - "Деветте принца на Амбър"

Мила, Мила, ах, Мила... Моят сблъсък с тези начални изречения се осъществи в кафе "Венера" срещу Езиковата в Стара Загора, където мой приятел, с когото не се бяхме виждали отдавна, ми изрецитира първите двайсетина страници от "Хрониките". Той НАИСТИНА ги знае наизуст. След това уж бяхме тръгнали да играем белот, но в крайна сметка не мирясах, докато не се завлякохме до тях, за да ми даде книгите. Ама той беше зъл и ми ги даваше една по една (преди и след училище, защото учеше много близо до нас) и ме тормозеше, карайки ме да го моля за следващата . Прочетох ги за 3 дни - четох ги, скрити в учебници, четох ги през нощта, не ходих на училище един ден заради тях... Просто не бях на себе си.
Но в момента, в който историята се разбози и вкараха сина на Коруин, зарязах продължението. В центъра на "Хрониките на Амбър" за мен е само и единствено Коруин.

[Jamesmagno]

Браво, темата е супер!!!

"Аз гледах с очите му и слушах с ушите му и те уверявам, че това е момчето, което ни трябва. Или поне се доближава най-много до онова, което търсим." Орсън Скот Кард, "Играта на Ендър"

"Мамо… Татко… Правилно ли постъпих?
Последните думи на Хан Цинджао
Из „Божественият шепот на Хан Цинджао“
" - Орсън Скот Кард, "Рожби на съзнанието"

"В една необикновено гореща привечер в началото на юни някакъв млад човек излезе от стаичката си, която пренаемаше на улица С-ска, и бавно, сякаш нерешитално, се запъти към К-ския мост." - Достоевски, "Престъпление и наказание"

"Открай време на Антоан му се струваше, че старее с възрастта на кучетата" - Мартен Паж, "Как оглупях"

"ВСИЧКО Е ВРЕМЕННО: любовта, пизкуството, планетата Земя, вие, аз." - Фредерик Бегбеде, "9.99"

И едно друго:

"— Днес един от братята ме попита: „Не е ли ужасно ограничение да не можеш да помръднеш от мястото си?“
— И ти отговори…?
— Отвърнах, че сега съм по-свободен от него. Неспособността да се движа ме освобождава от задължението да действам.
— О, вие, говорещите същества, какви лъжци сте!"

Орсън Скот Кард, "Ксеноцид"

[Търговецът на кристал]

Чък Поланик

Хм. Винаги съм мислела, че е Чък Паланюк. Преди 2 седмици ме сравниха с него (при това, го стори човек, когото много уважавам) и умрях от кеф.
Сори за офф-а...

[Дъждът върху лицето]

"Stanotte ho saputo che c'eri: una goccia di vita scappata dal nulla." (Тази нощ разбрах, че те има: капка живот избягала от нищото) - Oriana Fallaci

[DADO]

"Имало едно време......................."

[Crematory]

Не е началото, но...е хипотетично начало.
"Il était une fois un petit prince qui habitait une planète à peine plus grande que lui, et qui avait besoin d'un ami..." Pour ceux qui comprennent la vie, ça aurait eu l'air beaucoup plus vrai.

[Дъждът върху лицето]

Не е началото, но...е хипотетично начало.
"Il était une fois un petit prince qui habitait une planète à peine plus grande que lui, et qui avait besoin d'un ami..." Pour ceux qui comprennent la vie, ça aurait eu l'air beaucoup plus vrai.

Хахаха, мислех си да го напиша... вярвай ми! (ако не се лъжа и цитата е от "Малкият принц", купих си книжката на оригинален език преди няколко седмици)

[Crematory]

Честито. Ти ли беше с драматичния изпит по френски? На мен това ми беше първата книжка на френски, наизуст я знам.