Изпит по детска л-ра при Паулина Стойчева!

[nellliii]

хора, PLS, дайте съвети за изпита по детска л-ра!

[renesanz]

Стойчева на упражнения ли е? каква специалност си? аз имах изпит по детска лит. при Божанка Константинова.

[nellliii]

бг филология съм! искам от някой който е 2ри или 3ти,или 4ти курс да ми каже за какво става на ? за този изпит! какво...? що...? разбирате ме!
миси предварително!

[Amellie]

За изпита при Стойчева мога да кажа, че като цяло зависи от настроението й. Понякога се опитва да се заяжда за несъществени неща, но много държи да умеете да правите паралели между произведенията / не само детските/ и да използвате подходяща терминология. Ако имате оценка по ЛТЗ, гледа я, но май вие в първи курс още нямате...Нейната първа специалност е Възрожденска литература и много обича Райно Попович и Петър Берон, та ако между другото ги вкарате в разговора, още по-добре, но стига да сте добре запознати с творчеството им, за да не се изложите. Ако ви е карала да пишете курсова работа, не си избирайте "Малкият принц", защото нейното тълкуване на тази книга май е уникално и никой не е достатъчно подготвен, за да я проумее...Иначе, няма страшно- само не й се връзвайте, ако се разкрещи...И обикновено пуши, докато изпитва. Успех !

[nellliii]

Човек,ти ме закопа! Мислех че това ще е лесен изпит,но май се оказва че мн съм грешила! Аз мисля да говоря за "Малкият принц",но май трябва да си променя решението Имам и още 2 въпроса:
1) как иска да знаем нещата...мах.задълбочено или до степен където да разбираме нещата напълно и по-добре да не казваме нещо за което не сме сигурни?
2) има ли мн скъсани при нея?
МИСИ предварително!!!!

[Amellie]

Ей, спокойно де! Аз уж исках да те окуража, а то какво стана...
Не си променяй решението за "Малкият принц"- щом си го мислила вече, кажи й го, пък може и да й хареса...Тя не къса много, но пише лоши оценки, когато не е на кеф. Може пък при вас да е в добро настроение, знае ли човек. Говори само, когато си сигурна, че знаеш какво говориш. Но това важи за всички преподаватели. Иначе Стойчева държи да разбираш за какво става въпрос, а не да зубриш "мъдри мисли". Доста е индивидуално. Аз при нея бях писала цял ферман за "Хари Потър", а накрая стигнах чак до Борис Томашевски и дефиницията му за пародията. Имаше колеги, които въобще не знаеха къде се намират, но минаха за две минути и то успешно...Важното е да си научиш българските автори и периодизацията- справиш ли се с тях, "Малкият принц" не е от кардинално значение.
Пожелавам ти да я разбиеш със знания на изпита! Стискам палци!

[Shockwave]

И аз имам въпрос - може ли и ние да пушим вътре?

[nellliii]

Мерси мн! Надявам се и аз да си взема този изпит! Нз защо си мислех че това е лесен изпит,а то какво се оказа Е,ще се разбере на 4.02.2008г. дали е лесен!

[rosescent]

Хора, моля ви препоръчайте ми някакво помагало по западноевропейска литература във връзка с книгата, която по желание трябва да си изберем за изпита при Паулина. Нещо с някакви разработчици

[INTERFEN]

Паулина Стойчева е прекрасен преподавател, няма за какво да се притеснявате Иначе верно че пуши много по време на изпита и понягока може да прати някой да й купи горещ шоколад

[mklog]

този изпит е най-безумно, невероятно лесния в някакава друга тема съм постнала всички лекции, около 30 страници са , с тях съм изкарала 6 при Поли а в деня на изпита бях махмурлия и нямах курсова, съчиних си я на място. номера е да сте супер сигурни в това , което говорите и дори когато зациклите да не спирате, може да увърташ някви съвсем не по темата неща, но спреш ли и край. това важи за всички устни изпити, де.

[VeRsAcE]

[/color ЗДРАвейте колеги!Относно изпита по литература за деца и юноши,малко се притеснявам!Някой от Вас,по-голям,дали случайно не може да ни предостави коснпект,защото ние нямаме!Благодаря!:)

[Shockwave]

Това ли имаш предвид?

Програма за европейска литература

I. Поява на същинската детска литература през 17в - представата на детето възприемател и неговите естествени потребности; критерии и интерпретация на идеята за възпитанието и образованието.

Ян Амос Коменски - чешки хуманист, късен Ренесанс, родоначалник на ДЛ - Детска енциклопедия "Светът в картини" - изображението върви заедно със словото. Ренесансовата мултиличностна идея.

Идеалът за гражданин и управляващ в книгата на Фенелон "Приключенията на Телемах" (последният е синът на Одисей). В нея се извежда идеята за типът произведения, целящи възпитанието на бъдещия владетел.
Епоха на класицизъм и просвещение, елиминира се класовата разлика.
Телемах е придружаван от Атина Палада - мъдростта.
Роман на възпитанието.

Традицията на класицистичната поетика и естетика в произведенията на Жан дьо Лафонтен. Басни.
Уточнение: клацистичен - за епоха; класически - образец
Баснята като жанр, присъщ на класицизма и естествено свързан с ДЛ.
Поучителен характер, връзка с пареми -> пословица <-> басня.
Лафонтен не пише произведенията си насочени към детската аудитория. Отличават се с римуван тексто.

Състояние на приказката и преодоляване на строгия класицистичен канон в произведенията на Шарл Перо 17 - 18в.
Заема фолклорна основа.
"Приказки за моята майка гъската"
Характерно е осъвременяване на фолклора чрез сравняване с епохата, завършват с римувана поука, често двусмислена. Творбите му са предназначени и за възрастни.
NB: Добре е да се намери превод на оригиналните му произведения, а не върху италианската преработка.

18в. и идеите на Просвещението - разумът е издигнат в култ.
Съществува жанрова йерархия - висши, средни и нисши жанрове според интерпретацията на света.
Най-високо е разположена трагедията, има благороден характер. Най-ниско - комедията, а по средата се намира романът, защото съчетава останалите две.
Триединство на време, място и действие, като действието се развива обикновено в рамките на 24 часа, при линейна подредба на събитията.
Просвещението се противопоставя на налаганото дотогова триединство, обявявайки го за догма.
Българското Възраждане е повлияно от Просвещенските идеи.

Романът на Даниел Дефо "Робинзон Крузо" и идеалът за човешка личност, съобразен с новото място на буржоазията в социума.
(Буржоазия - средна класа, трето съсловие; първите две принадлежат съответно на аристокрацията и духовенството).

Проблемът за преминаване на творби за възрастни в сферата на четивата за деца.

Джонатан Суифт - "Приключенията на Гъливер" - ироничният модел на света и свързаността на някои от персонажите с фантастичния свят на приказното. Само
първите две книги са предназначени за деца, сатира на английското общество.


II. Романтизмът в Европейската и североамериканската култура, развитие на ДЮЛ в края на 18 и първата половина на 19в. Естетическа система - обърнатата времева перспектива и интересът към миналото, идеализация на фолклора и афинитет към фолклорните творби в техния автентичен вид - записи на фолклор. Повишената емоционалност като отличителна черта и черно-бялата характеристика на персонажите. Присъствието на фантастичното и приказното в романтичната литература.
Романтизмът акцентира върху емоцията (мислене чрез сърцето, право на субективизъм, емоцията няма логика и обяснение).
Между Романтизмът и Просвещението съществува междинен период - Естетика на сантиментализма - направление в европейската култура, акцентиращо върху човека и емоцията.
Франкенщайн - романтизъм.
Обръщане към фолклора и митологията.
Миналото като еталон -> отдалеченост -> идеализъм. Времевият интервал се отъждествява с изчезналост.
Митология - наличие на идеализирана епоха (в старите религии, но също и в християнството). На настоящето се гледа негативно.
Обръщането към миналото като търсене на нов светоглед.
Немски романтици - народен дух.
Романтиците осъзнават ценността на автентичния текст и творят на народен диалект.
Своеобразни прояви на романтизма на територията на Германия, Франция, Англия, Скандинавия.

Приказки на братя Грим - образец за романтическо отношение към фолклора - стремят се към оригинален народен текст.
Жестокост = архаичност.

Вилхелм Хауф и Е.Т.А. Хофман. Развитието на авторската приказка в Германия.
Влияние на Ориента и интересът към екзотичното при романтиците.

Приказките на Х.К. Андерсен (скандинавски модел) - своеобразие на приказния свят, поетика и идеи. Компилация от приказки - оригинални и адаптирани.

Литература на английския романтизъм (британски)

Историческите романи на Уолтър Скот
Айвънхоу
Роб Рой
Пуритани

Френски романтизъм - Виктор Юго
Парижката св. Богородица - интерпретация на Средновековието, проблеми и герои, героизация на персонажите, специфично ренесансовата гледна точка върху историята.

Александър Дюма - баща и приоритетът на приключенското начало в романа. Обилието от герои и типът характеристика на действащите лица. Тримата мускетари, Кралица Марго и т.н. Оснегретието на Революцията в романите му.

Навлизане на реализма в ДЛ и съчетанието му с постиженията на Романтизма. Романите на Ч. Дикенз - биографичният модел, мястото на децата като литературни герои, композиционни особености.

Приключенското начало в творчеството на Майн Рид.

Американска литература и традииците на романтизма - Джеймс Фенимор Купър. Ролята на природата в романите. Американския модел за положителна личност и идеята за младата нация.


Развой и тенденции в литературата за деца и юноши от края на 19 и началото на 20в.

Приказки на Оскар Уайлд и проблемът за естетизма в литературата - "Щастливият принц" (?)

Традициите на нонсенса в английската ДЛ - Луис Карол - "Алиса в страната на чудесата" и "Алиса в огледалния свят". Своеобразие на поетиката, проблеът за иронията и пародията в ДЮЛ=
Алогичност, проблемът около порастването, комплекс на Питър Пан, иронична картина на света

А. А. Милн - Мечо Пух - герои и ситуации, атмосфера на произведението - няма сатира и ирония. Хармоничната атмосфера на домашните играчки, игра с езика

Артър Конан Дойл - детективските романи и юношеската рецепция на произведения от подобен тип.

Научнофантастичната литература за юноши - Хърбърт Уелс - Война на световете, невидимият и т.н. - проблеми в произведенията на Уелс, въпросът за връзката човек-наука. Представата за учения, характеристика на романите.

Романите на Жул Верн - герои и евристика. Представата за положителния герой и афинитетът към приключенското начало при Жул Верн. Представата за различните светове.

Американската ДЛ - от втората половина на 19в. - Марк Твен и американската представа за детето и проблемите за възпитанието в приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин. Битови и приключенски мотиви в произведенията му.

Джек Лондон - мястото на силната личност в произведенията му, тематични предпочитания, нравствен максимализъм.



Сантиментализмът в ДЛ и преплитането му с елементи на романтическото и реалистичното

Хариет Бичър Стоу - Чичо Томовата колиба - социални и общохуманни внушения на книгата - да се обърне внимание на проблема защо чичо Том е избран за централен персонаж

Ектор Мало - "Без дом" - образът на детето сираче и специхика на романите на пътешествието.

Своеобразие и традиции в италианската ДЛ.
Едмондо де Амичис - "Сърце. Дневникът на един ученик" - проблеми, композиционни особености, възпитателно-етични позиции на автора.

Традицията на комедия дел арте и приключенията на Пинокио от Карло Кулоди.

Естетически и идейни търсения на ДЛ от 20в. Своеобразният свят в книгите на Ръдиард Киплинг - "Книга за джунглата", "Приказки, точно така".

[kRiss]

А това е конспектът за ЗАДОЧНИЦИТЕ - първи курс: (извинявам се предварително, ако някъде има правописна грешка - техническа ще да е... от бързането... много колеги нямат лекциите и трябваше да ги нащракам айде - успех на всички! Там, където не ми се разбира много мисълта - не е нарочно... просто не смогвам със записването и някои неща са ми накъсани )

Същност и специфика на литературата за деца и юноши

1. Игрова същност на изкуството и естествената свързаност на детето с произведениятана изкуството.
- естествена нужда от изкуство, специфичен вкус към артефакта; любопитство към света; очудване и разчупване на съществуващите норми
2. Ролята на въображението, недостатъчното познавне на света от детето, смесването на реално и иреално и свобода на асоциациите в детското съзнание като предпоставка за възприемане на артефактитие. Вкусът към фантастичното, невероятното, тайнственото е характерно за детското съзнание – детето се насочва към подобни произведения и стимулира въображението си. То се потапя в света на изкуството, защото не винаги носи представа за условния му характер, което позволява сливането му с реалността. Това превръща изкуството в мощен механизъм за формиране на детското съзнание и отношение към света и тяхната ценностна система. Затова изследователите на литературата за деца подхождат към нея, търсейки в текстовете 3 критерия – възпитателен,образователен и развлекателен. В отделни творби тези функции на текстовете съществуват в различни пропорции, а и някои от тях могат да отсъстват.
3. Предмет и обхват на детската литература, естетическа ориентация и представата за автономността й.
4. Специфика – художествени особености на детската литература – теми, идеи, жанрова специфика, композиция, език.
5. Субекта на говор и неговата спицифика:
- говорещият е в позиция на възрастен, с по-голямо значение, по-висока степен на зрялост от своя възприемател (първоначално говорещият – хронотопа на текста го превръща във вид персонаж; третолично /безлично/ говорене, което носи характера на всезнаещия наратор).
- Писането на текст от позицията на дететот – стремеж да се погледне на света чрез детското светоусещане и да се потърсят евтентичните детски реакции на случващото се  добро познаване на детската психика или интуиции за нея. В противен случай говорещият придобива нюанси на изкуственост и фалш.

Фолклотър и неговото място в света на детето

1. Специфични особености на фолклора като изкуство – време на възникване, синкретизъм, образна система (клиширана естетика).
2. Съжителство на фолклра и литературата на наша почва – взаимни влияния (апокрифи).
3. Отношението фолклор – митология и светогледния характер на народното творчество.
- фолклор – пряко назовава вярата в нещо реално – съществуващо, стеснява мащаба към човешкото живеене (Мелетински – „Поетика на мита”).
- Митология – разказ за богове, обърнат ае към космогонията (герой – дете на бог и смъртен; културен герой – носи знание на общността, дошло свише – Прометей  опозицията сурово-печено/варено; проицател; лечител).
4. Основни отличителни белези на фолклора:
а). Колективно творчество и възприятие – колективно мислене (висша ценност е оцеляването на рода, живота...)
б). Устност на раздаване и разпространение
в). Вариативност и устойчивост
- вариативност – устна форма на разпространение + добавяне на елемент (инвариант, основен)
- устойчивост – ядро, което съхранява текста в неговия инвариант
г). Специфични ситуации на изпълнение – връзката слово-действие е връзка на равенство

5. Проблемът за класификацията на фолклорните форми:
- терминът „жанр” се схваща като неадекватене, като привнесено от литаретурата
- мотив – около него може да има жанрови отклонения
- тематично-функционални принципи – интерпретират теми в съчетания с функцията на текста
• фолклорна проза
• група на песните
Приказки – вълшебни, битови и за животни.
- битови – кратки по обеч; преблим, който касае семейството /социума/, в тяхното ежедневно, а не екстраординерно живеене. Персонажите са разиграни социални роли,поради което в тях се търси типичното, а не индивидуалното; персонажите са лишени от собствено мислене – назовани са просто като невястата, свекървата, попа... при собствените имена обикновено те са незначителни / насочват отново към обобщителното.
Поучителен характер, кото често може да се изведе пряко чрез формулирането на някаква паремия.
- за животни – кратки, с алегоричен характер, близки до баснята, персонажите са устойчиви,снабдени с определен характер, предварително известен на възприемателя. Зад всеки един от животинските персонажи стои представата за човешко присъствие на фолклорния човек около същността на инициацията и иниц. практика; мирогледен характер  победа на позитивнот оначало, доколкото човешкото битие се схваща като кръгово-повторително => финалът (често сватба) е всъщност ново начало.

6. Лабилност на границата между фолклорните предания и легендите.
7. Фолклорният разказ и анекдот като форма на присъствие на фолклорната проза (фолклорните разкази често преливатв анекдоти).
8. Теории за произхода на литературните форми на основата на балада и сказ – за и против:
- фолклорните форми формират сказа, докато поетическото е родено от фолклорната балада.
- сказ – литературна реч, която се опитва да уподоби устна разговорна реч, чиито носители са представители на по-ниска социална среда (некнижни хора).
Българската балада не е богата на мотиви, има само 2 – за вградената невяста и за мъртвия брат.
Група на фолклорните песни:
- ако българският фолклор има значими, важни текстове, то те са в областта на песенния фолклор. Групите фолклорни песни, са:
• митически – твърде стари по врее на възникване, доколкото в тях личатследи от древни вярвания (езическо начало), присъствие на митични персонажи, съчетанис такива от немитичен тип.
• Юншки песни – отличителна е хиперболата (Крали Марко)
• Хайдушки песни – не съдържат хипербула като задължителен елемент, човекъте видян в естествените си измерения, силата му не надхвърля рамките на възможното (кърджалии – полски села; даалии – планински села).
* залавянето на хайдутина на кръстопът и мотива за смъртта на хайдутина
• Исторически песни (най-стара е песента за цар Иван Шишман).
• Трудови фолклорни песни – важен е ритъмът, свързани са с конкретни трудови практики (жетварски, за беритба...)
• Любовни – от лирически тип (стих. на Пенчо Славейков – въвежда понятието „свенлив реализъм”)
• Обредни – свързани с конкретни обредни практики (календарни празници или песни, обвързани с важни събития от живота на рода – годежарски, сватбени, погребални). Техните ядра са диктувани от самото протичане на ритуала в даден регион.
• Кратки философски – поговорки, пословици (големия корпус български паремии са превод от турски).
„На сила хубост не става, а и да става – не бива.”
Мъдростта отчита нещата такива, каквито са –ти сам трябва да се впишеш в света, а не той да се съобразява с теб.

9. Детето като творец на фолклорните форми. Детски фолклор.
- броилки, римушки, кратки римувани текстове в детската игра
- люлчени песни – насочени към деца, поетични, според естетиката им може да се съди за народопсихологията (Ив. Шишмнов - СБУНМК).

10. Литературата за деца през Възраждането:
- проблем за границата на българското Възраждане
- от Паисий до Руско-турската война
- четилитература – аудитория от слушатели
- стремеж към създаване на училището
- формиране на човека като граднанин; основна грижа на Възрождението; мечтата за игзраждане на едно либерал-демократическо общество
Българското училище като институция и как се изгражда то:
- килийно училище: специфична форма на обучение, преподавателят е духовник и основното му задължение е да ограмотява, няма същински учебници и текстовете, с които се обучава, са „Апостолът” и „Псалтирът”.
- Взаимно училище – Бел-ланкастърска метода (алилодидактическа = взаимоучителна); Габровската гимназия
- Класово училище – децата се отделят в групи според възрастта и степента си на подготвеност. Поява на І специално училище – Търговската гимназия в Свищов
1762г. –
1835г. – Габровска гимназия
1824г. – Рибен буквар

Проблемът за българския книжовен език - Неофит Рилскии неговата „Българска граматика”; „Първичка българска граматика” на Иван Богоров (пурист).
„Общо землеописание” на К. Фотинов, „Всеобща география за децата” – Ив. Богоров, Н. Бозвели и Ем. „Славянобългарское детоводство”
„Христоматия” („Добронравие”) – Райно Попович – ръководство по етикет

Развитие на преводната литература (Робинзон Крузо; „Бедная Лиза” - Карализин) и „Чичо Томовата колиба”
Англоезична литература – Робърт Колидж в Цариград, Италианска литиература
• даскалска поезия – тематиката е свързана главно с работата им

Петко Рачов Славейков – роден в Търново, умира през 1895г.
Първият автор с ясно съзнание за реципиент, 1871г. – поставя началото на българския детски периодичен печат – издава списание „Пчелица” (ст. „Към българчетата” – очертава профила на списанието, необходим да бъдат формирани вкусове към четене на художествена литература; „Пчелица” включва различни научно-популярни четива и хубожествени текстове – разкази, басни, стихотворения, гатанки, пословици, приключенски, четива с религиозна насоченост).
Конструиране на модела на родината като земя-Рай в „Татковина”, модела за майката... природата като обект на възпяване – стихотворения с позитивно познание; стихотворения с хумористичен отенък – „Малък Пенчо и Голям Пенчо”.

Гоерги Живкин – сп. „Книжовен имот за децата” (1882г., Виена)

Каравелов – 10тома съчинения; 1834г. – Копровщица / 1879г. – Русе (умира), 01.03.; работа в емигрантство; 3 периода:
- руски (1858-1868г.)
- сръбски – основоположник на реализма в сръбската литература
- румънски – превежда, журналист е, издава в-к „Свобода” –> „Независимост”, започва издаването насп. „Знание”, чийто стремеж е повишване образователнот оравнище на българина, кактои формиране на гражданско съзнание, схващано от Каравелов като необходимо за извоюването наполитическата свобода.
Природо-научна билиотека – 4 книжки с някакъв проблем – позитивно знание.
Ясно изразени възгледи в областта на педагогиката – „Маминото детенце” –поставя проблема за възпитанието, фигурата на учителя – обективен и еднакъв подход към всички ученици, склонността му да прави отстъпки от собствената си съвест...
Отношението към жената и формирането на жената – статия!
„Главчо” – връзкатаи противопоставянето между поколенията.

Поезия – „свободата не ще Екзарх, иска Караджата
- стихотворения за „детска публика” – „Учете се, мои птички”...

11. Развитие на литературата за деца след Освобождението

Промянана обществената обтановка и новия типамочувствие, който се гради чрез литературни текстове – възрожденските идеали продължават да отзвучават до края на века и формират проблемни кръгове, както в литературата за деца, така и в литиературата за възрастни; темата за свободата.
Личност и родина придобиват емблематичността си брез известните Вазови стихове „Аз съм българско дете...”.
Появяват се нови явления, свързани с развитието на училищната мрежа и възможността в областта на книгопечатането литературата за възрастни – прозаични текстове, осмислящи близкото минало със съзнанието за неговата значимост, в детската литература – поети, които се насочват некъм историческите събития, а към интимния детски свят.
През 1880г. – І детска стихосбирка „Детска гусла”, чийто автор е Василаки Попович. Главен обект в творбите му е природата, а характерната форма, която изпоплзва – второлично говорене, ориентирано към обекта на възпяването...: Ст. „Пролет мила, животворна” и „Цвете мило, цвете красно”.
Ритмика на проезведенията – ученически песни...

Константин Величков – основна тема в произведението е връзката „дете-майка”, стихотворението „Майка”, „Дете и майка”...
Фигурата на баката – учителя; склонност към мистичното, текстове с религиозна насоченост.
1894г. – стипосбирката „Детска гусла”, в този период се появява търсенето на автентичната гледна точка на детето към света  чичо Стоян (Стоян Попов) – животът на детето в семейната среда, превр. в тематичния кръг на играта, аудитория на по-малките деца, получава награда като писател; текстове впърволична форма – говорещо е детето
Стихосбирка „Чичова китка” , „Чичов дар”, „Детелинки”, „Слънчеви лъчи”; ст. „Колко мило, колко сладко е при мама и при татко”

Дядо Благо – редакт. сп. „Славейче” – с едниклопедичен характер; пише стихове за деца, залъгалки, басни, 1889г. – стихосб. „Звезда”; „Гатанки от Дядо Благо” – 1925г. – илюстрациите са на Вадин Лазаркевич.
Стихосбирки с религиозна насоченост – 1929г. – кн. „Кръгосвети от Дядо Благо”.
(Градското дете – всичко отгоре)

Цанко Церковски – селянчето
БЗНС – фолклорни мотиви и орнаментика, създава и текстове хумористично значение – „прела баба 2 недели...”; стихосбирка”Детска раздумка”, „Росни китки”, „Златни класове”

Цоньо Калчев – предучилищна възраст – 1898г. – „Детски приятел” – разкази и стихове, „Лятна разходка” – маниер на писане...; стих. „Мъни Мъни Патенце” и „Сладкопойна чучулига”

Васил Иванов Стоянов – говори автентично от позицията на детето – живота на малкото дете в дома, хумористични стихчета
Стихосб. 1904г. – „Стихотворения за деца”
1906г. – „У дома и на полето”, „На припек”, „Кукуригу”, „Пиле, пиле, аз те знам...”
„баба ще... аз я чух
И набързо се обух...”

„кой каквото ще да казва...”

Стоян Дринов – въвежда социалната тематика задеца. Твори и в проза, и в поезия, създава поеми, песни и римувни разказчета.
Цикълът „Дома”; хумористични поеми – „Герчо с тамбурата” и „Заешка война”; стих. „Малкият метач”; стихосб. „Весели случки”, „Люлка” – 1957г. И „Изворче” – 1929г.

Вазов – „Аз съм българче!”
„Чети говедарче”
1872г. – „Стихотворения за малките дъца” – стихосб.; христоматия в 2 тома – с български и преводни текстове с естетически критерий.

12. Литературата за деца от І половина на ХХ век – Цанко Церковски, Елин Пелин, Стоян Дринов

13. Развитие на детската литература от края на І Световна война до 9 септември 1944г. – Дора Габе, Емануил Попдимитров, Елисавета Багряна, Гео Милев, Асен Разцветников, Н. Фурнаджиев, Вапцаров, Ангел Каралийчев, Калина-Малина, Елин Пелин, Ран Босилек

14. Детската литература след 9 септември 1944г. – развитие на партизанския детски роман (Ем. Коларов, Марко Марчевски).
Емилиян Станев с анималистичната проза и вижданията му за природата („Чернушка”) и Павел Вежинов - „Следите остават”, „Произшествия на тихата улица” – І детски детективски роман

15. Проблемът за трудното дете в детската литература – Г. Данаилов, Марко Ганчев, Ст. Стратиев, В. Петров – „Конче за сън”

[marywinny]

kolegi, imate li nakakvi materiali za problema za trudnoto dete v na6ata l-ra? Ili kade v kritikata moje da se pro4ete? Mersi predvaritelno.

[mebbeth: О, неразумни и юроде,... пиши на кирилица]