"Ние добиваме навика да живеем преди да придобием..."

[Raya_Alexandra]

"Ние добиваме навика да живеем преди да придобием навика да мислим"... Днес един приятел ми разказваше, как имал да пише есе по този цитат и за момент се замислих какво бих написала аз... резултатът от което ще споделя накъде по-долу в темата. Интересно ми е какво мислите вие по въпроса...

[red&white]

mxm i na men mi e mn interesno da vidq koi kakvo misli po vyprosa

[Ice_Spirit]

това ми звучи като "спускам се от най-високото място,пък после ще му мисля"

[black_lady]

А може ли човек да мисли, ако не е жив? И как може живеенето да е "навик" Въпросите се трупат...

[Jamesmagno]

"Ние добиваме навика да живеем преди да придобием навика да мислим"

Живеенето не е въпрос на навик. Нито пък мисленето. Както обикновено правя, бих оплюл зададената тема.

[renesanz]

какво има да се пише по тая тема не знам.не мисля,че двете неща биха могли да бъдат навик,и е нормално мисленето да се появява на по-късен етап,то се развива докато растем и не спира да се развива до смъртта.кой го е казал този цитат въобще? има и друг вариант на тълкуване-че някой хора просто съществуват без да мислят,безцелно....и живеят "по навик" така да се каже... не знам.

[Jamesmagno]

Възможно ли е въобще двете да съществуват поотделно, ако си човек?

[Ice_Spirit]

Възможно ли е въобще двете да съществуват поотделно, ако си човек?

възможно е,дам.Когато човек отказва да мисли и да действа,а се остави на течението.

[Jamesmagno]

Възможно ли е въобще двете да съществуват поотделно, ако си човек?

възможно е,дам.Когато човек отказва да мисли и да действа,а се остави на течението.

Позволяваш си да метафоризираш едната дума, тогава аз ще го направя с другата:
Жив ли е всъщност човек, ако откаже да мисли?

[black_lady]

Възможно ли е въобще двете да съществуват поотделно, ако си човек?

възможно е,дам.Когато човек отказва да мисли и да действа,а се остави на течението.

Позволяваш си да метафоризираш едната дума, тогава аз ще го направя с другата:
Жив ли е всъщност човек, ако откаже да мисли?

Сега и аз ще се намеся, но без метафоризиране: човек се смята за напълно мъртъв, едва когато мозъкът напълно откаже да функционира

[Moriarty]

както е казал един чичка преди мнооого време "Мисля, следователно съществувам." и един друг чичка, преди не чак толкова много време "Спорете, заблуждавайте се, грешете, но забога, мислете, дори погрешно, но сами!"....

[coolman]

"Ние добиваме навика да живеем преди да придобием навика да мислим"... Днес един приятел ми разказваше, как имал да пише есе по този цитат и за момент се замислих какво бих написала аз... резултатът от което ще споделя накъде по-долу в темата. Интересно ми е какво мислите вие по въпроса...

Едва ли се има предвид точно биологичния смисъл на "живеене" и "мислене". По-скоро "ключът" е някъде тук:

"Спорете, заблуждавайте се, грешете, но забога, мислете, дори погрешно, но сами!"....

И аз се дразня като почна да свиквам прекалено с някои неща и спирам да ги "обмислям".

[Kristo]

"Ние добиваме навика да живеем преди да придобием навика да мислим".

Е да, но защо, питам аз? Човек се ражда като бебе, развива се, трупа опит, израства като личност... и тогава вижда смисъла на нещата - научава се да мисли... но за да се научи да го прави, трябва преди това да има житейския опит, демек да се е научил да живее, за да може да осмисли света... Примерно първобитните са се научили да оцеляват и после да мислят... с отделния индивид се получава горе-доле същото...

Бре, как само го стъкмих и го казах, ех колко съм горд от мене си...

Та, Алексадра, дете мое, цяла тема чета с надеждата за мнението ти, а то го няма... мириши ми на 4-то РПУ-Бургас за подвеждаща реклама...

[nihil]

стига сте го цитирали тоя Декарт бе човекът е смятал че имаме вродени знания от Бог и че най-голямото доказателство за съществуването му е това че мислим за него тъй като човек не може да сам да измисли Бог.. трябва той да го е просветил със знанието за себе си.. още повече че той казва че всичко трябва да се съмняваме във всичко ... тинтириминтири

заглавието според мен е свързано с автоматизма на човек ... навик = автоматизирано действие... в днешния така динамичен живот (:lol:) повечето от нещата които вършим са на автопилот ... времето е толкова скъпо че човек не може да си позволи да го губи в мислене... така нареченото живуркане което е според някои заблуда че живееш...
хората правят това което обществото им казва да правят..телевизия...филми..музика... все от някъде си избират стереотип на поведение, визия и т.н. (те вървят заедно почти винаги).. мислят си че следват свои собствени идеи и цели и въобще не осъзнават че са ги придобили готови от телевизора (най-често) и повечето се стремят да бъдат уникални..различни.. в свят в който почти не е останало място да си различен... (имам една любима фраза - ти си уникален, като всички останали ) ..в крайна сметка се получават много Das Man-oвци

та по темата... човек придобива навик да живее действайки без да се замисля защо прави това или онова тъй като мнозинството казва че така е редно..или семейството... когато се научим да мислим..мислите ни са вече обременени и понеже всичко вършим по навик сигурно започваме да мислим по навик .. загубих си мисълта...

както и да е..има и други варианти за интерпретация... отнасящи се примерно до възпитанието в ранна детска възраст и цялостното развитие на човек... някой пък може да го забие хептен в девета глуха и да каже нещо за капитализма и начина на живот който налага... всеки си го разбира по свой начин затова е есе
вероятно всеки си го мисли по навика на мислене който си е изградил хахах
ако се сетя какво забравих ще пиша по-късно

[fuksia]

А има ли смисъл щом няма значение ?